Кубан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кубан (река))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кубан.

Кубан
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Дължина 870 km
Водосборен басейн 57 900 km²
Отток 425 (при гр. Краснодар) m³/s
Начало
Място Кавказ,
Русия,
Карачаево-Черкезия
Координати 43°27′41.25″ с. ш. 42°05′44.97″ и. д. / 43.461461° с. ш. 42.095825° и. д.
Надм. височина 1 339 m
Устие
Място Азовско море
Координати 45°20′21.79″ с. ш. 37°24′07.49″ и. д. / 45.339388° с. ш. 37.402082° и. д.
Надм. височина 0 m
Ширина делта m
Кубан в Общомедия
Река Кубан в град Краснодар

Куба́н ((на руски: Кубань, на карачаево-балкарски: Къобан, на кабардино-черкезки: Псыжь, на адигейски: Псыжъ, на старогръцки: ‛Ύπανις Гипанис, на латински: Hypanis, Vardanes)) е река в Северен Кавказ, Русия с дължина 870 km, която ѝ отрежда 56-то място сред реките на Русия. Тече през територията на Карачаево-Черкезия, Ставрополски и Краснодарски край и Адигея. Влива се в Темрюкския залив на Азовско море чрез делта.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Кубан се образува от сливането на двете съставящи я реки Учкулан (лява съставяща) и Улукам (дясна съставяща) на 1 339 m н.в. недалеч от село Учкулан в Карачаево-Черкезия. Дясната съставяща я река Улукам (36 km) води началото си от ледника Улукам в югозападното подножие на масива Елбрус в Кавказ, на 2 970 m н.в. С нея общата дължина на река Кубан става 906 km.

След образуването си Кубан тече в северна посока в дълбока и тясна долина, с голям наклон и множество прагове. След град Черкеск излиза от планината, напуска пределите на Карачаево-Черкезия и навлиза на територията на Ставрополския край, като при град Невиномиск завършва горното ѝ течение на 317 m н.в. След града реката завива на северозапад и навлиза на територията на Краснодарския край. След село Духовски, Краснодарски край Кубан поема в западна посока и запазва това си направление до устието си. При град Уст Лабинск завършва средното течение на реката. В средното си течение тя протича в широка долина с ясно изразени речни тераси. След завоя си на запад покрай левия бряг на реката се появява обширна (ширина до 4 km) заливна тераса. Коритото на реката меандрира, изобилстват плитчини, старици и речни ръкави. След град Уст Лабинск започва долното течение на реката, като на голямо протежение по нея преминава участък от границата между Краснодарския край и Република Адигея. В този си участък реката става многоводна, долината и още повече се разширява, а заливната ѝ тераса достига ширина до 20 km (към устието тя се стеснява до 3-4 km). На места коритото на реката е на по-високо ниво от заливната ѝ тераса и е коригирано с водозащитни диги. Между устията на реките Лаба и Афипс реката се разлива широко и образува т.н. Адигейски блата (рус. Адыгейские плавни) с площ около 300 km2, а след устието на Афипс – Закубанските блата (Закубанские плавни) с площ до 800 km2.

На 116 km от устието ѝ надясно се отделя ръкавът Протока (130 km), който тече на север, а след това на запад и при село Ачуево, Краснодарски край се влива в Азовско море. В миналото Кубан е образувал обширна делта, която сега е частично осушена и се използва за селскостопански нужди, а основните и ръкави са укрепени и регулирани. Сага делтата на реката е с площ от 4 300 km2. До края на 19 в. по-голямата част от водите на реката са се оттичали към Черно море, но след удълбаването и разширяването на Азовските ръкави в момента към Черно море се оттича само ръкавът Стар Кубан, който се влива в Кизилташкия лиман на Черно море. Сега основната водна маса се оттича чрез Петрушинския ръкав в Темрюкския залив на Азовско море, при град Темрюк, през т.н. Вербенско гърло. Преди град Темрюк наляво се отделя друг голям ръкав, който се ввлива в Ахтанизовския лиман на Азовско море.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Карта на водосборният басейн на р. Кубан

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборният басейн на Кубан е 57 900 km2 и се простира на територията на Карачаево-Черкезия, Ставрополски и Краснодарски край и Адигея. На юг и югозапад водосборният басейн на река Кубан гранича с водосборните басейни на къси и малки реки извиращи от Кавказ и вливащи се в Черно море, на север – с водосборният басейн на река Дон, на североизток и изток – с водосборните басейни на реките Кума и Терек.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Кубан получава множество притоци, но основните ѝ притоци са предимно леви, от които 7 са с дължина над 100 km:

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката е смесено: в горното течение преобладава ледниковото и снежно подхранване – 49%, при Краснодар то намалява на 32%, грунтовото подхранване нараства от 21% в горното течение до 32% в долното, а дъждовното от 27% до 32%. За реката е характерно разтегленото във времето лятно пълноводие, дължащо се на късното топене на снеговете и ледовете в Кавказ и поройните летни дъждове. В края на зимата и ранната пролет се наблюдава вторично пълноводие дължащо се на размразяването на реката и обилните валежи. Сезонните колебания на нивото на реката са много различни: при град Армавир са до 2,8 m, при Краснодар – до 5 m, а в делтата – до 1,9 m. Общото количество вода оттичащо се в Азовско море съставлява около 11 km3 годишно. Средният многогодишен воден отток при град Краснодар е 425 m3/s. С построяването на редица хидротехнически съоръжения по течението на реката и нейните притоци и използването на водите ѝ за напояване на обширните земеделски земи в района оттокът на реката се е намалил на 30 m3/s. Средната мътност на реката е 682g/m3, а обемът на наносите в устието ѝ са 8,4 млн. тона. Поради тази причина всяка година делтата на реката напредва в морето от 45 до 70 m.

Среден годишен отток (m3/s) в района на Краснодар от 1911 по 1980 год[1]

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 10 града и множество села:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката и нейните притоци са изградени редица хидротехнически съоръжения: Невиномиския канал, свързващ Кубан с река Егорлик (от басейна на Дон), Кубанското (източно от град Черкеск), Краснодарското (източно от Краснодар, най-голямо в Северен Кавказ), Шапсугското (югозападно от Краснодар), Крюковското и варновинското водохранилища. По цялата тази каскада от язовири са изградени ВЕЦ (Зеленчукска, Куршавска, Барсучковска и Сенгилеевска) със сумарна мощност от 620 МВт, с перспектива за улечавене с още 220 МВт. Река Кубан е плавателна до град Уст Лабинск.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Данные на сайте ЮНЕСКО
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кубань (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.