Кубан (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кубан.

Кубан
European Russia laea relief location map.jpg
43.4615° с. ш. 42.0958° и. д.
45.3394° с. ш. 37.4021° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Република Карачаево-Черкезия
Ставрополски край
Краснодарски край
Република Адигея
Дължина 870 km
Водосборен басейн 57 900 km²
Отток 425 (при гр. Краснодар) m³/s
Начало
Място Кавказ,
Русия,
Карачаево-Черкезия
Координати 43°27′41.25″ с. ш. 42°05′44.97″ и. д. / 43.461461° с. ш. 42.095825° и. д.
Надм. височина 1 339 m
Устие
Място Азовско море
Координати 45°20′21.79″ с. ш. 37°24′07.49″ и. д. / 45.339388° с. ш. 37.402082° и. д.
Надм. височина 0 m
Ширина делта m
Кубан в Общомедия

Куба́н (на руски: Кубань, на карачаево-балкарски: Къобан, на кабардино-черкезки: Псыжь, на адигейски: Псыжъ, на старогръцки: ‛Ύπανις Гипанис, на латински: Hypanis, Vardanes) е река в Северен Кавказ, Русия с дължина 870 km, която ѝ отрежда 56-то място сред реките на Русия. Тече през територията на Карачаево-Черкезия, Ставрополски и Краснодарски край и Адигея. Влива се в Темрюкския залив на Азовско море чрез делта.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Река Кубан в град Краснодар

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Кубан се образува от сливането на двете съставящи я реки Учкулан (лява съставяща) и Улукам (дясна съставяща) на 1 339 m н.в. недалеч от село Учкулан в Карачаево-Черкезия. Дясната съставяща я река Улукам (36 km) води началото си от ледника Улукам в югозападното подножие на масива Елбрус в Кавказ, на 2 970 m н.в. С нея общата дължина на река Кубан става 906 km.

След образуването си Кубан тече в северна посока в дълбока и тясна долина, с голям наклон и множество прагове. След град Черкеск излиза от планината, напуска пределите на Карачаево-Черкезия и навлиза на територията на Ставрополския край, като при град Невиномиск завършва горното ѝ течение на 317 m н.в. След града реката завива на северозапад и навлиза на територията на Краснодарския край. След село Духовски, Краснодарски край Кубан поема в западна посока и запазва това си направление до устието си. При град Уст Лабинск завършва средното течение на реката. В средното си течение тя протича в широка долина с ясно изразени речни тераси. След завоя си на запад покрай левия бряг на реката се появява обширна (ширина до 4 km) заливна тераса. Коритото на реката меандрира, изобилстват плитчини, старици и речни ръкави. След град Уст Лабинск започва долното течение на реката, като на голямо протежение по нея преминава участък от границата между Краснодарския край и Република Адигея. В този си участък реката става многоводна, долината и още повече се разширява, а заливната ѝ тераса достига ширина до 20 km (към устието тя се стеснява до 3 – 4 km). На места коритото на реката е на по-високо ниво от заливната ѝ тераса и е коригирано с водозащитни диги. Между устията на реките Лаба и Афипс реката се разлива широко и образува т.н. Адигейски блата (рус. Адыгейские плавни) с площ около 300 km2, а след устието на Афипс – Закубанските блата (Закубанские плавни) с площ до 800 km2.

На 116 km от устието ѝ надясно се отделя ръкавът Протока (130 km), който тече на север, а след това на запад и при село Ачуево, Краснодарски край се влива в Азовско море. В миналото Кубан е образувал обширна делта, която сега е частично осушена и се използва за селскостопански нужди, а основните и ръкави са укрепени и регулирани. Сага делтата на реката е с площ от 4300 km2. До края на 19 в. по-голямата част от водите на реката са се оттичали към Черно море, но след удълбаването и разширяването на Азовските ръкави към Черно море се оттича само ръкавът Стар Кубан, който се влива в Кизилташкия лиман на Черно море. Сега основната водна маса се оттича чрез Петрушинския ръкав в Темрюкския залив на Азовско море, при град Темрюк, през т.н. Вербенско гърло. Преди град Темрюк наляво се отделя друг голям ръкав, който се ввлива в Ахтанизовския лиман на Азовско море.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Карта на водосборният басейн на р. Кубан

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборният басейн на Кубан е 57 900 km2 и се простира на територията на Карачаево-Черкезия, Ставрополски и Краснодарски край и Адигея. На юг и югозапад водосборният басейн на река Кубан гранича с водосборните басейни на къси и малки реки извиращи от Кавказ и вливащи се в Черно море, на север – с водосборният басейн на река Дон, на североизток и изток – с водосборните басейни на реките Кума и Терек.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Кубан получава множество притоци, но основните ѝ притоци са предимно леви, от които 7 са с дължина над 100 km:

  • → Голям Зеленчук 158 km, 2730 km2 водосборен басейн, влива се при град Невиномиск, Ставрополски край;
  • Уруп 231 km, 3220 km2 водосборен басейн, влива се при град Армавир, Краснодарски край;
  • Лаба 214 km, 12 500 km2 водосборен басейн, влива се при град Уст Лабинск, Краснодарски край;
  • Белая 273 km, 5990 km2 водосборен басейн, влива се в Краснодарското водохранилище;
  • Пшиш 270 km, 1850 km2 водосборен басейн, влива се в Краснодарското водохранилище;
  • → Апчас 120 km, 550 km2 водосборен басейн, влива се в Краснодарското водохранилище, Адигея;
  • → Псекупс 146 km, 1430 km2 водосборен басейн, влива се в Краснодарското водохранилище, Адигея.

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката е смесено: в горното течение преобладава ледниковото и снежно подхранване – 49%, при Краснодар то намалява на 32%, грунтовото подхранване нараства от 21% в горното течение до 32% в долното, а дъждовното от 27% до 32%. За реката е характерно разтегленото във времето лятно пълноводие, дължащо се на късното топене на снеговете и ледовете в Кавказ и поройните летни дъждове. В края на зимата и ранната пролет се наблюдава вторично пълноводие дължащо се на размразяването на реката и обилните валежи. Сезонните колебания на нивото на реката са много различни: при град Армавир са до 2,8 m, при Краснодар – до 5 m, а в делтата – до 1,9 m. Общото количество вода оттичащо се в Азовско море съставлява около 11 km3 годишно. Средният многогодишен воден отток при град Краснодар е 425 m3/s. С построяването на редица хидротехнически съоръжения по течението на реката и нейните притоци и използването на водите ѝ за напояване на обширните земеделски земи в района оттокът на реката се е намалил на 30 m3/s. Средната мътност на реката е 682 g/m3, а обемът на наносите в устието ѝ са 8,4 млн. тона. Поради тази причина всяка година делтата на реката напредва в морето от 45 до 70 m.

Среден годишен отток (m3/s) в района на Краснодар от 1911 по 1980 год[1]

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 10 града и множество села:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката и нейните притоци са изградени редица хидротехнически съоръжения: Невиномиския канал, свързващ Кубан с река Егорлик (от басейна на Дон), Кубанското (източно от град Черкеск), Краснодарското (източно от Краснодар, най-голямо в Северен Кавказ), Шапсугското (югозападно от Краснодар), Крюковското и варновинското водохранилища. По цялата тази каскада от язовири са изградени ВЕЦ (Зеленчукска, Куршавска, Барсучковска и Сенгилеевска) със сумарна мощност от 620 МВт, с перспектива за улечавене с още 220 МВт. Река Кубан е плавателна до град Уст Лабинск.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кубань (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.