Втора Яшко-Кишиневска операция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Втора Яшко-Кишиневска операция
Източен фронт през Втората световна война
Troops of the 49th Guards Rifle Division marching, Moldova, late August 1944.jpg
Информация
Период20 – 29 август 1944 г.
МястоМолдова
РезултатПобеда на СССР
Страни в конфликта
Съюз на съветските социалистически републики СССР
Flag of Romania.svg Румъния(от 23 август)
Германия Германия
Flag of Romania.svg Румъния(до 23 август)
Командири и лидери
Съюз на съветските социалистически републики Родион Малиновски
Съюз на съветските социалистически републики Фьодор Толбухин
Германия Йоханес Фриснер
Сили
1 314 200 души, 16 000 оръдия, 1870 танка, 2200 самолета900 000 души, 7600 оръдия, 400 танка и 810 самолета
Жертви и загуби
67 130 войници
от тях 13 197 убити, тежко ранени или безследно изчезнали
135 000 войници
тежко ранени или безследно изчезнали
208 600 пленници
Jassy–Kishinev Offensive (August 1944) map ru.svg
Втора Яшко-Кишиневска операция в Общомедия

Втората яшко-кишиневска операция (20 август – 29 август 1944 г.) е настъпателна операция на Съветската армия (2 и 3 украински фронт, Черноморския флот и Дунавската военна флотилия), срещу силите на Оста, групирани в Южна Украйна (47 дивизии), която отбранява районите на Яш и Кишинев през Втората световна война.

На 20 август съветските войски пробиват противниковата отбрана и за 5 денонощия обкръжават и разгромяват 22 дивизии (около 256 000 души са убити и пленени).

Пробивът, осъществен с Втората яшко-кишиневска операция, открива на съветските войски пътя за най-бързото и безболезнено териториално напредване в хода на цялата Втора световна война. Още след първите съветски успехи, на 23 август, в Румъния е извършен държавен преврат и страната преминава на страната на Съветския съюз. На 22 август съветският заместник-главнокомандващ Георгий Жуков получава заповед за подготовка за война с България, която е обявена на 5 септември, а след военен преврат на 9 септември и България преминава на страната на Съветския съюз. Това позволява бързо напредване на съветските войски и подготовка за последвалите настъпления в Югославия и Унгария.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 42 – 44.