Василий Блюхер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Василий Блюхер
съветски маршал
Маршал Василий Блюхер
Маршал Василий Блюхер

Звание Маршал на
Съветския съюз
Години на служба 1914 – 1938
Служил на

Flag of Russia.svg Руска империя
(1914 – 1917)

Flag of the Soviet Union.svg СССР
Род войски Пехота
Битки/войни Гражданска война
в Русия,
Боеве на езерото Хасан
Награди Орден „Ленин“,
Орден „Червено знаме“

Роден
Починал
Подпис Signature of Vasily Blyukher.svg
Василий Блюхер в Общомедия

Васѝлий Константѝнович Блю̀хер (на руски: Василий Константинович Блюхер) е съветски военен, държавен и партиен деец, маршал на Съветския съюз (1935). Загива по време на сталинските репресии. Реабилитиран след XX-ия конгрес на КПСС през 1956 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Василий Блюхер е роден на 1 декември 1889 г. в с. Баршчинка (Ярославска губерния) в селско семейство.

Прадядото на Блюхер е селянин, зачислен като войник и върнал се от Кримската война с много награди. Помешчикът на шега го нарича на фамилията на знаменития тогава пруски фелдмаршал Гебхард Блюхер. С времето от шега става истинска фамилия.

През 1904 г., след година в църковно училище, бащата на Василий го завежда на работа в Петербург. Блюхер работи в магазин и като черноработник в машиностроителен завод (откъдето е уволнен за участие в работнически митинги). В търсене на работа Блюхер пристига в Москва. През 1909 г. постъпва като шлосер в Митишчинския вагоностроителен завод. На следващата година, за призив към стачка, е арестуван и осъден на затвор.

С началото на Първата световна война е изпратен на фронта като редник. Блюхер служи в 8-ма армия, командвана от генерал Алексей Брусилов. За бойни отличия е награден с два Георгиевски кръста и други медали, и произведен в младши унтерофицер. През 1915 г., след тежко раняване при Тернопол е освободен от военна служба. Постъпва в Сормовския корабостроителен завод в Нижни Новгород, после се премества в Казан и започва работа, отново в завод. Постъпва в болшевишката партия.

Революции и Гражданска война[редактиране | редактиране на кода]

През май 1917 г. Блюхер се запознава с Валериан Куйбишев, който го изпраща в 102-ри запасен полк за агитация. Там Василий е избран в полковия комитет и градския съвет на войнишките депутати. В началото на Октомврийската революция Блюхер е член на Самарския военнореволюционен комитет.

Блюхер е активен участник в гражданската война - през 1918 г., начело на отряд, е изпратен в Южен Урал за борба с частите на генерал Александър Дутов. Партизанската армия, начело с Блюхер извършва 40-дневен рейд, преминавайки с боеве над 1500 км. През същата година Блюхер командва 30-та стрелкова дивизия в Сибир и се сражава срещу войските на Александър Колчак[1] Проявява се като талантлив пълководец и особено се отличава в боевете за Каховския плацдарм и в Перекопско-Чонгарската операция.

През 1921 г. е назначен за военен министър и главнокомандващ на Народнореволюционната армия на Далекоизточната република, провежда нейната реорганизацията, укрепва дисциплината и удържа победа, превземайки Волочаевския укрепен район.

Награден с 4 ордена „Червено знаме“.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Василий Блюхер през 1923 г.

От 1922 до 1924 г. е комендант и военен комисар на Петроградския укрепен район. От 1924 до 1927 г. е главен военен съветник в Китай, използвайки псевдонима „Зой Галин“ (в чест на дъщеря си Зоя и жена си – Галина). В периода 1927 – 1929 г. служи като помощник-командир на Украинския военен окръг. През 1929 г. е назначен за командващ Специалната далекоизточна армия.

През юли 1938 г., по време на бойните действия при езерото Хасан, в резултат на допуснати грешки съветските войски понасят големи загуби и се сдобиват с успех едва на [10 август. Главният военен съвет (Климент Ворошилов, Семьон Будьони, Вячеслав Молотов, Йосиф Сталин и др.) отбелязва, че при езерото Хасан са се проявили „огромните недостатъци в състоянието на Далекоизточния фронт“. Блюхер, заедно с другите, е обвинен, че „не е съумял или не е искал напълно да очисти фронта от враговете на народа“. Едва при Йосиф Апанасенко (назначен за командващ фронта в началото на 1941 г.) е ликвидирана опасността от обкръжение: дотогава единственият път за снабдяване е железопътната линия, която е можела лесно да бъде прерязана от неголяма група диверсанти. Апанасенко с рекордни темпове построява паралелен автомобилен път, значително повишавайки боеготовността на Далекоизточния фронт.

Репресии в армията[редактиране | редактиране на кода]

Сталин включва Блюхер в състава на Специалното съдебно присъствие на Върховния съд на СССР, осъдило на смърт група висши съветски военачалници по делото „Тухачевски“ (юни 1937 г.) След година в хода на последвалите това дело репресии в РККА през 1937-1938 г. е арестуван и самият Блюхер. В затвора е подложен на мъчения и побой[2]. На 9 ноември 1938 г., намирайки се под следствие, Блюхер умира в Лефортовския затвор. По заключение на съдебно-медицинската експертиза смъртта на маршала е настъпила от запушване на артерия на крака от тромб, образуван в областта на таза. Извадено е едното му око. На 10 март 1939 г., посмъртно със задна дата, е лишен от званието маршал и осъден на смърт „за шпионаж в полза на Япония, участие в антисъветска дясна организация и военен заговор“.

Блюхер се е женил 3 пъти. Жените от първите му бракове Галина Покровска и Галина Колчугина, както и брат му капитан Павел Блюхер и жената на Павел също са разстреляни. Третата му жена Глафира Лукинична Безверхова е осъдена на 8 години изправително-трудов лагер[3].

Реабилитиран е след XX-ия конгрес на КПСС през 1956 г. Тогава са реабилитирани и останалите живи членове на семейството му.

На името на Блюхер са наречени улици в Омск, Ярославл, Херсон, Оха, Новосибирск, Екатеринбург, Челябинск, Озерск, Уфа, Иркутск, Санкт-Петербург, Рибинск, Самара, Севастопол, Симферопол, Керч, Киров, площад в Хабаровск, булевард в Усурийск.

На него е наименуван и най-големият речен буксир-влекач в СССР.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Спомени[редактиране | редактиране на кода]

  • Блюхер, Глафира Л. Воспоминания о муже – Маршале В. К. Блюхере. Тюмень, Институт проблем освоения Севера СА РАН, 1996, 145 с.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Блюхер, Василий Константинович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.