Алексей Брусилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алексей Брусилов
руски военачалник

Роден
Починал
Погребан Новодевически манастир, Москва, Русия

Награди Орден „Свети Станислав“ III степен (1 януари 1878)
орден Света Анна III степен (16 март 1878)
Орден „Свети Станислав“ II степен (3 септември 1878)
Орден Свети Владимир III степен (18 декември 1898 (стар стил))
Орден „Свети Станислав“ I степен (19 декември 1903 (стар стил))
Златно оръжие „За храброст“ (27 октомври 1915)
Златно оръжие „За храброст“ (20 юли 1916)
За военна заслуга (1902)
Свети Александър
Короната на Италия
Подпис Brusilov's signature.jpeg
Алексей Брусилов в Общомедия

Алексей Брусилов е руски генерал, станал най-известният военачалник на Русия от Първата световна война заради лятната офанзива от 1916 година, с която едва не довежда Централните сили до преждевременно поражение.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Алексей Брусилов е роден в Тифлис (днешен Тбилиси) като първороден син на генерал Алексей Николаевич Брусилов, който е председател на военнополевия съд руските войски в Кавказ. Отгледан е от богатата си леля, тъй като родителите му умират рано. Прекарва детството си в дома ѝ в Кутаиси, където получава и началното си образование. През 1872 година завършва така наречения Пажески корпус в Петербург с младше офицерско звание, след което се връща в Кавказ.[1]

В царската армия[редактиране | редактиране на кода]

От 1872 до 1881 година Брусилов служи в Тверския драгунски полк, дислоциран в Кавказ. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година се отличава в боевете за Ардахан и при обсадата на Карс.[1]

От 1883 година насетне Брусилов е на различни длъжности в офицерската кавалерийска школа в Петербург, която оглавява от 1902 до началото на 1906 година. От 1906 до 1909 година е командир на кавалерийска дивизия (2-ра гвардейска). След това е последователно начело на XIV армейски корпус в Люблин (1909 – 1912), Варшавския военен окръг (1912 – 1913) и XII корпус в Киев (1913 – 1914). През 1912 година достига звание генерал от кавалерията.[2]

През Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

В началото на войната генерал Брусилов е командир на 8-а армия, която воюва в състава на руския Югозападен фронт в Галиция. В сраженията при Рогатин, Рава Руская и Хиров от август до октомври 1914 година нанася поражения на австро-унгарските войски, вземайки десетки хиляди пленници. През следващите месеци воюва в Карпатите. Не успява да си пробие път към унгарската равнина, но пресича опитите на австро-унгарците да деблокират обсадения Пшемишъл. След Горлицкия пробив през юни 1915 година Брусилов е принуден да отстъпи от Пшемишъл и Лвов във Волиния и Полесието.[3]

През март 1916 година генерал Брусилов е назначен начело на Югозападния фронт. С поверените му четири армии от над 700 000 бойци и 2200 оръдия предприема успешно настъпление срещу австро-унгарците и германските им съюзници в началото на юни. Пробивът при Луцк се разраства за броени седмици в голямо поражение за Централните сили. За да го запушат, те са принудени да прехвърлят на изток значителни подкрепления от Западния, Италианския и Солунския фронт. Офанзивата на Брусилов стихва през ноември пред Ковел, след като и двете страни търпят огромни загуби.[4]

В началото на юни 1917 година правителството, дошло на власт след Февруарската революция, назначава Брусилов за върховен главнокомандващ със задачата да опита още веднъж настъпление срещу австро-германските сили. Офанзивата започва в края на същия месец, а в края на следващия Брусилов е свален от поста, след като войските му търпят тежко поражение.[1]

В Червената армия[редактиране | редактиране на кода]

От лятото на 1917 година Брусилов живее в Москва. В продължение на два месеца в края на 1918 година е в арест по подозрения за заговор срещу болшевишката власт.[1] През 1919 година постъпва на служба в Червената армия. Служи в Народния комисариат по военните дела, а по-късно е инспектор на кавалерията.[5] Уволнява се през 1925 година.[1]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Алексей Брусилов има двама по-малки братя – Борис, който е кавалерийски офицер, и Лев, който е вицеадмирал и началник на Морския генерален щаб през 1906 – 1909 година. Жени се два пъти: през 1884 за Анна Гагенмейстер, която умира през 1908 година, и за Надежда Желиховская (от 1910 година). От брака си с Анна има син, наречен също Алексей, който загива в Гражданската война.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Голиков, А. Г. Генерал А. А. Брусилов: страницы жизни и деятельности. Списание „Новая и новейшая история“, 1998, №4 (посетен на 29 май 2016)
  2. Залесский, К. Кто был кто в Первой мировой войне. Москва, АСТ, 2003. ISBN 5-17-019670-9. с. 90 – 91.
  3. Залесский 2003, с. 91 – 94.
  4. Залесский 2003, с. 94 – 97.
  5. Залесский 2003, с. 97 – 98.