Италиански фронт (Първа световна война)

Италиански фронт
Част от Първата световна война
Италиански войници на Алпите, австро-унгарска мортира, Италиански войници в окоп, Италианска пехота готова за атака, австро-унгарски самолети „Албатрос“
Информация
Период	23 май 1915 – 4 ноември 1918 г.
Място	Източни Алпи, Североизточна Италия
Резултат	Победа на Италия, разпадане на Австро-Унгария
Страни в конфликта
Антанта: Италия Франция (от 1917 г.) Великобритания(от 1917 г.) САЩ (1918 г.) Централни сили: Австро-Унгария Германия
Командири и лидери
Виктор Емануил III Луиджи Кадорна Армандо Диас Ерцхерцог Ойген Конрад фон Хьотцендорф Артур фон Щраусенбург Светозар Бороевич Ото фон Белов
Сили
1915 984 000 1916 1 539 000 1917 2 197 000 1918 2 075 000 (1 280 000 бойци) 44 000 (31 000 бойци) 75 000 (53 688 бойци) 5000 1918 1 352 700
Жертви и загуби
Италия: 462 391 убити (650 000 убити) 953 886 ранени 600 000 пленени Франция: 480 убити 2302 ранени Великобритания: 1024 убити 5073 ранени 1 478 000 убити и ранени
Италиански фронт в Общомедия

Италиански фронт е военният фронт в североизточната част на Апенинския полуостров, на която по време на Първата световна война се водят военни действия между Италия и нейните съюзници Франция, Великобритания и САЩ от една страна и Австро-Унгария, подкрепена от Германия, от друга.

1915 г.

В началото на световната война през 1914 г. Италия обявява неутралитет, напускайки по този начин съществувалия дотогава между нея, Германия и Австро-Унгария Троен съюз. В началото на 1915 г. обаче, водена от териториалните си аспирации спрямо двойната монархия и спрямо Балканите, тя подписва тайния Лондонски договор, с който се присъединява към държавите от Антантата. На 23 май същата година Италия официално обявява война на Австро-Унгария и хвърля войските си в настъпление, надявайки се да проникне дълбоко в противниковата територия и да завладее редица важни градове.

Въпреки значителното начално числено превъзходство на италианските войски над отбраняващите се австро-унгарци четирите им офанзиви, проведени до края на 1915 г. по река Изонцо, завършват неуспешно и със значителни жертви. Така много скоро след началото ѝ войната на Апенинския полуостров добива позиционен характер и се образува фронтова линия дълга над 600 километра от Швейцария до Адриатическо море.

1916 г.

През 1916 г. австро-унгарската армия успява да поеме инициативата и да осъществи голямо настъпление в областта Трентино, което изправя италианската армия пред опасността от сериозно поражение. Започналата по същото време голяма руска офанзива в Галиция принуждава австрийците да преустановят офанзивните си действия на италианския фронт, което връща инициативата в ръцете на италианците. През август се провежда шестата офанзива на река Изонцо, която донася и първия сериозен успех на италианските войски от началото на войната, но скоро след това военните действия отново добиват позиционен характер. В опит да се постигне нов успех италианското командване осъществява още три настъпления до края на годината, но те не постигат значим резултат.

1917 г.

Следващата 1917 г. е повратна точка за Италия в политически и във военен аспект. През пролетта и лятото италианското командване провежда поредните две офанзиви на река Изонцо постигайки единствено посредствени успехи. Австро-Унгария от своя страна счита моментът подходящ за един голям удар срещу италианската армия, за което обаче е необходима германска помощ поради изчерпването на австрийските резерви. С пристигането на силни германски пехотни и артилерийски подкрепления стратегическата контраофанзива на австро-германците, получила по-късно наименованието Битката при Капорето, започва през втората половина на октомври 1917 г. и бързо постига решителни успехи. Италианските войски претърпяват катастрофално поражение и отстъпват в безредие и с цената на 320 000 войници пленени, убити или ранени и други 350 000 дезертирали или пръснали се във вътрешността на Италия. В резултат на власт идва ново италианско правителство начело с Виторио Орландо, а началникът на генералния щаб на армията е сменен. Скоро след това на италианския фронт пристигат и значителни френски и британски подкрепления, които помагат на италианската армия да се задържи на река Пиаве.

1918 г.

С края на 1917 г. на италианския фронт настъпва затишие, продължило месеци наред, и прекъсвано единствено от кратки сражения с местен характер. Благодарение на това италианската армия успява в голяма степен да възстанови силите си и под новото си началство успешно да отблъсне последната голяма австро-унгарска офанзива през юни 1918 година. Скоро след това положението на Четворния съюз започва са се влошава по всички останали фронтове, а признаците за разпад на Австро-Унгария се усилват. Това дава шанс на Италия да организира последно голямо настъпление в самия край на Първата световна война, което постига лесни успехи срещу намиращата се до голяма степен в разложение австро-унгарска армия. На 3 ноември е сключено примирие между Италия и Австрия, което влиза в сила един ден по-късно и слага край на военните действия на италианския фронт.

Външни препратки

• ((en)) Spencer Tucker (1996): The European powers in the First World War: an encyclopedia.Taylor & Francis, 1996 ISBN 0-8153-0399-8
• ((en)) The War Office (1922). STATISTICS OF THE MILITARY EFFORT OF THE BRITISH EMPIRE DURING THE GREAT WAR 1914 – 1920 ISBN 978-1-84734-681-0
• ((en)) Mario Morselli (2001). Caporetto, 1917: victory or defeat?. Routledge ISBN 978-0-7146-5073-9
• ((en)) Horne. A Companion to World War 1. John Wiley & Sons ISBN 978-1-119-96870-2