Галицийска битка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Галицийска битка
Източен фронт през Първата световна война
Източният фронт към септември 1914 г.
Източният фронт към септември 1914 г.
Информация
Период 23 август – 11 септември 1914 г.
Място Лемберг, Кралство Галиция и Лодомерия
Резултат Руска победа
Страни в конфликта

Flag of Russia.svg Руска империя

Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Австро-Унгария

Командири и лидери

Flag of Russia.svg Николай Иванов
Flag of Russia.svg Антон Залца
Flag of Russia.svg Алексей Еверт
Flag of Russia.svg Павел Плеве
Flag of Russia.svg Николай Рузски
Flag of Russia.svg Алексей Брусилов

Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Фридрих Австрийски-Тешен
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Франц Конрад фон Хьотцендорф
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Виктор Данкъл фон Красник
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Мориц фон Ауфенберг
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Едуард фон Бьом-Ермоли
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Херман Кьовес фон Кьовесхаза

Сили

1 200 000 души

950 000 души

Жертви и загуби

200 000 – 300 000:

  • 40 000 пленени

420 000 – 450 000:

  • 100 000 убити
  • 220 000 ранени
  • 100 000 – 130 000 пленени
Галицийска битка в Общомедия

Галицийската битка, известна още като битката за Лемберг, е голямо сражение между Австро-Унгария и Руската империя в началния етап на Първата световна война през 1914 г.

В хода на битката австро-унгарската армия понася тежко поражение и е изтласкана от Галиция, а руснаците превземат Лемберг и управляват Източна Галиция в продължение на около девет месеца до Горлицкия пробив.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Когато избухва войната, австро-унгарският началник-щаб Франц Конрад фон Хьотцендорф планира нашествие в Конгресна Полша чрез северните армии (1-ва и 4-та). Руснаците многократно превъзхождат числено Централните сили на изток (особено австро-унгарските, които са основна мишена на Русия), поради което Конрад фон Хьотцендорф счита, че най-добрата му възможност включва ранно настъпление в южните части на Полша, където руснаците биха концентрирали мобилизираните си формирования.[1]

Конрад фон Хьотцендорф знае, че германските му съюзници са заети с офанзивата на запад, стремейки се да победят Франция през първите десет седмици от войната. На изток е разположена само 8-а армия от Германия, но тя ще заема отбранителна позиция в Източна Прусия. Въпреки това, руският съюз с Франция задължава Русия бързо да нападне германците, поради което значителни руски сили ще бъдат изпратени в Източна Прусия. 1-ва и 4-та армии на Австро-Унгария трябва да нахлуят в Полша без пряката подкрепа на германците. Към 23 август 1914 г. 1-ва, 3-та и 4-та армия на Конрад фон Хьотцендорф са концентрирани в Кралство Галиция и Лодомерия по 280-километров фронт.

На 2 август Николай Николаевич-младши, втори братовчед на император Николай II, е назначен за главнокомандващ на руската армия. Той има страхотна репутация при обучаването на войските, но никога не е командвал полева армия и е шокиран от внезапното си повишение. Руските 3-та, 4-та, 5-а и 8-а армии са изпратени към Галиция.[2] Руският военен план предвижда Николай Иванов, който командва Югозападния фронт, да се противопостави на очакваната австро-унгарска офанзива на изток от Лемберг. 3-та и 8-а армии трябва да предприемат офанзива към Източна Галиция. Руснаците имат възможността да изпращат по 260 влака на ден към фронта, за разлика от австро-унгарските 152 влака на ден.

Военни действия[редактиране | редактиране на кода]

Австро-унгарската 1-ва армия под командването на Виктор Данкъл се придвижва на север към Люблин. Тя влиза в схватка и изтласква назад руската 4-та армия на Антон Залца в битката при Красник на 23 – 25 август. Данкъл успява да плени 6000 души.

Вдясно от силите на Данкъл, австро-унгарската 4-та армия взема под прицел Хелм, и отблъсква руската 5-а армия на Павел Плеве в битката при Комаров. Пленени са 20 000 руски войници. Все пак, планираното обграждащо движение около руската армия се проваля.

Докато руснаците отстъпват по северния фронт, австро-унгарските 3-та армия и група армии „Кьовес“ провеждат едновременно настъпление срещу лявото крило на Иванов. По южния фронт, Иванов разполага с 3-та армия на Николай Рузски и 8-а армия на Алексей Брусилов. Рузски и Брусилов нападат австро-унгарците толкова усърдно, че макар лошите пътища да принуждават руснаците да спрат за два дни, австро-унгарските войските не успяват да се прегрупират, за да спрат настъплението им. Това нападение става известно под името битка при Гнила Липа.

Докато 3-та армия и група армии „Кьовес“ отстъпват, Конрад фон Хьотцендорф изтегля войските си от северния фронт, за който смята, че е достатъчно победен. Всъщност, руските части северно от Лемберд все още представляват потенциална заплаха. Иванов нарежда на 5-а армия на Плеве да нападне и да изтласка австро-унгарците назад, докато още войски се придвижват на юг в битката при Рава Руска. Австро-унгарската 2-ра армия е спешно привикана от Сърбия, но пристига твърде късно, поради което целият австро-унгарски фронт в Галиция се разпада, а руснаците превземат Лемберг.[3]

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Битката е скъпоструваща и за двете страни, като в нея загиват стотици хиляди души. Руснаците избутват фронта си със 160 километра напред до Карпатите, обграждат напълно крепостта Пшемишъл и започват обсада срещу него, продължила повече от 100 дни. Битката сериозно уврежда морала на австро-унгарската армия и елиминира много от офицерите ѝ. Макар руснаците да са напълно разбити при Таненберг, победата им при Лемберг предотвратява превръщането на по-късното им поражение в пълна катастрофа пред руското общество.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Strachan, Hew. The first World War. Volume I: to war. Oxford, 2001. ISBN 0-19-820877-4. с. 281 – 357.
  2. Дренски, Иван. Генерал Радко Димитриев. Държавно военно издателство, 1962. с. 163.
  3. Първа световна война – Хронология. История на света.