Причини за Първата световна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обявяването на войната: «Аз, Вилхелм II, по Божията воля император на Германия, крал на Прусия…»
Двата противостоящи си военни блока в Европа през 1915 г.
Френска карикатура от 90-те години на 19 век представяща Китай като порция поделяна измежду великите сили (виж боксерско въстание).

Причините за избухването на Първата световна война са от комплексен тип и във всички случаи не могат да бъдат след задълбочен анализ систематизирани по естеството и природата си на факторинг еднозначно.

Най-общо те се подразделят на:

  1. Икономически и свързани с общоевропейското и световното стопанско развитие и пазари;
  2. Геополитически;
  3. Историко-политически;
  4. Териториални спорове и стремеж за преразпределяне на колониите.

Икономичски причини[редактиране | редактиране на кода]

Като първопораждаща причина се изтъква засиленото противопоставяне в Европа, а и в света посредством колониите, на т.нар. млади държави на старите държави, а това са от една страна създадената въз основа на франкфуртския мирен договор Германска империя и Кралство Италия, а от друга т.нар. стари демокрации – Великобритания и Франция със своите колонии. Най-често и популярно повтаряната теза е тази за геоикономическото противопоставяне, т.е. икономическите противоречия и борбата за пазари, в т.ч. и неравномерното развитие, както и за интензивното германско и италианско стопанство в сравнение с колониалните метрополни такива на Англия и Франция. Това обаче не обяснява разпада на т.нар. троен съюз и перфектното от правна гледна точка излизане на Италия от него. От друга страна и Русия бележи значим икономически ръст спрямо старите колониални икономики на Великобритания и Франция. Икономическа предпоставка за избухването на Световната война също е германо-британското противопоставяне с обстоятелството че, Германия реализира 76% от своя износ в Европа, а „старата“ Англия едва 38% в навечерието на избухването на голямата война. От друга страна пък точно между тези две европейски сили няма конфликтни точки по допирателната – Германия се бори за европейско първенство, а Британската империя със своите презморски колонии е типичната таласократия, въпреки че със своята високоразвита индустрия и търговска активност Германия заплашва цялото британско могъщество. Британия е особено чувствителна към Балканите и Мала Азия, но и за Ориента, откъдето се застрашава властта ѝ над Египет и перлата ѝ в короната – Индия. Специфично предизвикателство в тази насока е финансираното с германски капитали строителство на т.нар. багдадска железопътна линия.

През 1898 г. Райхстагът приема закон, по силата на който за седем години трябва да бъдат построени 16 броненосци и крайцери. Морското предизвикателство е особено опасно за Англия, понеже страната, която може да прекъсне морските ѝ съобщения, фактически би я лишила от всичките ѝ колонии. Тези кораби са и от нов тип, като превъзхождат по бойни качества старите английски броненосци.[източник? (Поискан преди 2 дни)]

Геополитически фактори[редактиране | редактиране на кода]

Провъзгласяването на Германската империя в огледалната зала на Версайския дворец.

Френско-германското противопоставяне и противоречия са също изключително възпламеняващ фактор за избухването на войната. Франция е най-старият колониален първенец и от загубата на Наполеоновите войни непрекъснато търси поводи за реванш, въпреки че на два пъти /Вермахта е третия път/ е вече принуждавана да се отказва от общоевропейската диригентска палка. Частично възвръща позициите си посредством Парижкия мирен договор, но пруската победа в 1871 г. повторно я изпраща в европейския свят на новите реалности. Елзас-Лотарингия са ябълката на раздора в случая, зад която се крият френските реваншистки стремежи на буланжистите, както и германските миражи за последния удар който би извадил Франция окончателно от концерта на великите сили /след като Германия ѝ отнеме колониите/. Мароканските кризи са буревестника на „нерешимото по мирен път“ френско-германско противопоставяне.[източник? (Поискан преди 2 дни)]

Дипломатически съюзи[редактиране | редактиране на кода]

Александър Горчаков от пръв учител по дипломация се превръща в „изкуфял дъртак“ за Ото фон Бисмарк, заради подкрепата му за Франция.

Основен геополитически фактор на дипломатическа почва за избухването на Голямата война е промяната на руската политика в Европа след обединението на Германия – с цел запазване на въздесъщия „баланс на силите“, който не би позволил избухването на един нов общоевропейски конфликт като повторение на Наполеоновите войни. Тази външна политика на Русия намира еманципиран персонализиран израз в лицето на канцлера Александър Горчаков изпърво, но продължава с променливи темпове да се поддържа от различни сили в империята до самия Брест-Литовски мирен договор. По този начин Русия излиза от съюза на тримата императори, търсейки континентално сближение с Франция като контрабаланс на общогерманската еманципация в центъра на Европа. Това обстоятелство обяснява и парадоксалното прекъсване на голямата игра посредством британо-руското сближение в Антантата, понеже Британия се вижда заинтересована да възпрепятства германския дух заради Франция. Едно превръщане на Франция в треторазрядна държава и германски придатък представлява смъртоносна заплаха за британското глобално господство към онзи момент, т.е. въобще не само за бъдещето, но и за съществуването на Британската империя.[източник? (Поискан преди 2 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

За и при написването на статията са използвани следните материали:

  1. Кацаров, Константин. 60 години живяна история, Глава IV - ОГЪН ЛУМВА В ЕВРОПА - стр. 161-189. ИК "Прозорец", 1970, швейцарско издание;
  2. Стефанов, Георги. Международни отношения и външна политика на България 1789/1970. Глава III - МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ ПРЕЗ ВРЕМЕ НА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ И ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА - стр. 84-122. ДИ "Наука и изкуство", 1977, ISBN 9534621511.
  3. Александров, Валентин. Брест-Литовският мирен договор 1918 г. Част Първа, Глава I - Съотношение на силите между двете коалиции в навечерието на войната. Общ преглед на противоречията между Антантата и Централните сили - стр. 18-28. Военно издателство, 2009, ISBN 978-954-509-422-4.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]