Втора индустриална революция

Схема на електрическата крушка на Томас Едисън. Патент на САЩ 223898 от 27 януари 1880 г.

Втора индустриална революция (също технологична революция) се нарича трансформацията на световната индустрия в периода между втората половина на XIX и началото на XX век. За нейно начало се счита внедряването на бесемеровия процес за получаване на стомана през 1860-те, а за кулминационна точка – разпространението на конвейерните линии и масовото производство. През 1860—1870-те години технологичната революция бързо обхваща Западна Европа, САЩ, Руската империя и Япония.

За разлика от първата индустриална революция, основана на нововъведенията в производството на чугун, навлизането на парните машини и развитието на текстилната промишленост, втората индустриална революция е свързана с производството на стомана, разпространението на железопътния транспорт, използването на електричеството и успехите на химическата промишленост.

Развитието на икономиката по това време се дължи предимно на научни постижения, а не просто на удачни полезни изобретения.

Самата концепция за втора индустриална революция е въведена от британския социолог Патрик Гедес през 1915 г., а през 1970-те американският икономист Дейвид Ландис въвежда термина в широка употреба .

Глобални промени в световната икономика

Делът на БВП на различни страни като част от световния БВП според Ангъс Мадисън показва, че по време на Втората индустриална революция Съединените щати стават доминиращата икономическа сила в света заедно със Западна Европа.

За разлика от първата индустриална революция, в която центърът на развитие се намира в Европа, особено във Великобритания, Втората индустриална революция превърна американската икономика в световен икономически център и световна сила, заобикаляйки британската икономика превръщайки я в най-важната политическа и икономическа сила в света.

През втората половина на Втората индустриална революция след американската гражданска война американската икономика е известна като монополистична икономика, доминирана от редица богати хора, наричани барони разбойници/индустриални предприемачи. От нея се появят големи корпорации, които се превръщат в центрове на нови индустрии като стомана, нефт и електричество.

Сред тях, по отрасли: Джон Рокфелер (петрол), Андрю Карнеги (стомана), Корнелиус Вандербилт (влакове и кораби), Джеймс Бюканън Дюк (тютюн) и Джон Пирпонт Морган - богат банкер, който се смята за най-важния от бароните разбойници и доминира в много индустрии като банковото дело, електричество, комуникациите и стоманата (след придобиването на стоманодобивната промишленост на Андрю Карнеги).