Втора индустриална революция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Схема на електрическата крушка на Томас Едисън. Патент на САЩ 223898 от 27 януари 1880 г.

Втора индустриална революция (също технологична революция) се нарича трансформацията на световната индустрия в периода между втората половина на XIX и началото на XX век. За нейно начало се счита внедряването на бесемеровия процес за получаване на стомана през 1860-те, а за кулминационна точка – разпространението на конвейерните линии и масовото производство. През 1860—1870-те години технологичната революция бързо обхваща Западна Европа, САЩ, Руската империя и Япония.

За разлика от първата индустриална революция, основана на нововъведенията в производството на чугун, навлизането на парните машини и развитието на текстилната промишленост, втората индустриална революция е свързана с производството на стомана, разпространението на железопътния транспорт, използването на електричеството и успехите на химическата промишленост.

Развитието на икономиката по това време се дължи предимно на научни постижения, а не просто на удачни полезни изобретения[1].

Самата концепция за втора индустриална революция е въведена от британския социолог Патрик Гедес през 1915 г., а през 1970-те американският икономист Дейвид Ландис въвежда термина в широка употреба [2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. (англ.) Smil, Vaclav. Creating the Twentieth Century: Technical Innovations of 1867 – 1914 and Their Lasting Impact. Oxford; New York, Oxford University Press, 2005. ISBN 0195168747.
  2. (англ.) James Hull, „The Second Industrial Revolution: The History of a Concept“, Storia Della Storiografia, 1999, Issue 36, pp 81 – 90