Джон Рокфелер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джон Д. Рокфелер
американски предприемач

Роден
Починал
Погребан Кливланд, Съединени американски щати

Религия Баптизъм
Семейство
Род Рокфелер

Уебсайт
Джон Д. Рокфелер в Общомедия

Джон Дейвисън Рокфелер (на английски: John Davison Rockefeller, Sr., на английски се произнася най-близко до Рокъфелър, [ˈrɑkəˌfɛlɚ]) е американски предприемач. Осъществява революция в петролната индустрия. Още като дете, Рокфелер вярва, че ще натрупа много пари и ще ги използва разумно за доброто на човечеството. През 1870 основава компанията „Standard Oil“ и я ръководи до пенсионирането си през 1890. Петролът намира голямо приложение и Рокфелер натрупва значително състояние и става най-богатият мъж на света и първият американски милиардер. Наричан е още „най-богатият човек на всички времена“.

Джон Рокфелер е един от основателите на Федералния резерв на САЩ, институцията, която контролира националната валута. От друга страна, много от дейностите му са смятани за незаконни и неморални.

Първите антимонополни дела в историята на САЩ са именно срещу неговата компания Стандарт Ойл (на английски: Standard Oil). Съдът разпорежда тя да се раздели на няколко по-малки предприятия. Две от тях се сливат отново в днешната Ексон Мобил на 30 ноември 1999 г. Пазарната цена на корпорацията към 2009 е близо $500 млрд. Към 2013 това е компанията с най-голяма пазарна капитализация в света.[1][2] Тя притежава 37 нефтени рафинерии в 21 страни, чийто обединен капацитет за един ден е 6.3 милиона барела, което я прави най-голямата компания за рафиниране на нефт в света,[3][4], което повтаря позицията на Стандарт Ойл при нейното основаване през 1870.[5]

След смъртта му на 97-годишна възраст той има толкова положителен образ в американското общество, че цялата нация скърби за него.

Той следи всяко пени и управлява парите си с цел да запази благосъстоянието си. Съчетанието от късмет, упорит труд, проницателност и безскрупулност правят от Джон Д. Рокфелер не само най-богатия американец, а най-богатия американец на всички времена. Въпреки зоркият поглед, с който следи всяко свое пени, през късните години от живота си той се стреми също така да намери начин да ги даде за благотворителност.

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Рокфелер е второто от шест деца и най-възрастният син в семейството на Бил и Елиза Рокфелер. Баща му е с английски и немски произход, а родът на майка му произхожда от Ирландия. Бил работи първо като дървар, а после и като пътуващ търговец. Той е заклет враг на конвенционалния морал и рядко се завръща при семейството си. Известен е със своите тъмни схеми.

Елиза, домакиня и членка на баптистката църква, се бори за да запази стабилност вкъщи, докато мъжът ѝ непрекъснато отсъства. Примирявайки се със женкарството му, тя отглежда и възпитава децата си сама. Междувременно малкият Джон припечелва като отглежда пуйки, продава картофи и от време на време заема малки суми на съседите. Следвайки бащиния съвет, той винаги цели да извлече най-голяма полза от всяка сделка. Докато Джон е още момче, семейството се премества в Ню Йорк, но остава там само две години и през 1853 се установява в Кливлънд. Там Рокфелер посещава местната гимназия, а по късно и курс по счетоводство в колежа „Фолсом“. Въпреки непрекъснатите отсъствия на баща му и честите премествания Джон се превръща в сериозен, учтив и ученолюбив млад мъж. Негови познати го описват като методичен и дискретен. Той е чудесен оратор и се изразява прекрасно. Много обича музиката и мечтае за кариера в тази сфера. Още докато е много млад, той показва невероятни умения в счетоводството и работата с числа, които предопределят бъдещата му кариера.

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Като счетоводител[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1855 г. на шестнадесет години Рокфелер получава първата си работа като помощник счетоводител в малка фирма, наречена Хюид и Тютъл. Работи неуморно и скоро усвоява всички методи и тайни на занаята. Той е вещ и в транспортните разходи, което му е полезно в по-късната му кариера. Заработва по 50 цента на ден и заплатата му за първите три месеца е $50 долара (еквивалентни на $1000 с отчитане на инфлацията). По това време той споделя, че има две големи мечти: Да спечели $100 хиляди ($3 милиона днес) и да живее 100 години.

Бизнес партньорство[редактиране | редактиране на кода]

През 1859 г. Рокфелер започва общ бизнес с Морис Кларк, като събират $4000 ($100 000) капитал. Джон се впуска стремглаво и започва да разширява бизнеса с всяка изминала година. След като няколко години доставят различни хранителни стоки, през 1863 построяват собствена нефтена рафинерия.

Докато брат му взема участие в гражданската война, Джон развива бизнеса си. Като строг поддръжник на Ейбрахам Линкълн той дарява големи суми и подкрепя новосформираната Републиканска партия. Както казва той: „Бог ми даде пари и няма да се извинявам за това“.

През 1865 той изкупува всички дялове на своята компания, превръщайки се в едноличен собственик.

Начало на петролния бизнес[редактиране | редактиране на кода]

През 1866 г. брат му Уилям също купува рафинерия в Кливланд и двамата стават партньори. По-късно към тях се присъединява и Хенри Флаглър и това дава началото на бизнес, който скоро се превръща в най-голямата петролна компания в света.

Стандарт Ойл[редактиране | редактиране на кода]

След края на гражданската война, Кливлънд вече се е превърнал в един от петте най-големи нефтодобивни центрове на Америка. През 1869 добивът процъфтява и на пазара има три пъти повече петрол от необходимото.

През юни 1870 г. Рокфелер основава „Стандарт Ойл“, която много бързо се превръща в най-голямата петролна компания в Охайо, а по-късно и в целите Съединени щати.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Сутрин Рокфелер закусва хляб и мляко, а вечер яде няколко ябълки. Отива на работа с билет от 5 цента, износва дълго костюмите си и си купува къща в Ню Йорк като запазва обзавеждането на предишния собственик. Все пак има и своите малки забавления, като например конете, като прави своя собствена конюшня.

Репутацията на Рокфелер пострадва когато през 1914 г. използва Националната гвардия за да потуши стачката на миньорите и семействата им в Колорадо. В инцидента се задушават две жени и 12 деца, което е повод за сериозен негативен обществен отзвук срещу Standard.

Джон има особени възгледи за филантропията и вярва, че благотворителността не бива да се изтъква. В същото време мнозина гледат на постъпките му като актове на разкаяние. Тези дела са продължени от наследника му Джон Рокфелер Младши, чиито 5 деца са амбициозни и сериозни, но имат различни възгледи за своето бъдеще, често свързани с политиката, и всеки от тях разполага с достатъчно средства да осъществи целите си. Нелсън Рокфелер достига до постовете губернатор на щата Ню Йорк и вицепрезидент на САЩ. Уинтроп Рокфелер се занимава с петролен бизнес, но през последните години от живота си е избран за губернатор на Арканзас. Правнукът му Джон Рокфелер IV е избиран за губернатор на Западна Вирджиния и за американски сенатор от Западна Вирджиния. Дейвид Рокфелер се съсредоточава върху недвижимата собственост, а комплексът от търговски сгради и небостъргачи Рокфелер Сентър в Манхатан се превръща във величествен паметник на фамилията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) www.foxnews.com
  2. ((en)) Exxon Mobil. //
  3. ((en)) Exxon Mobil – Refining and supply. // Exxon Mobil Corporation. Посетен на 9 август 2010.
  4. ((en)) Exxon Mobil – Company profile. // Exxon Mobil Corporation. Посетен на 9 август 2010.
  5. ((en)) Exxon Mobil – Our history. // Exxon Mobil Corporation. Посетен на 30 януари 2009.