Джон Рокфелер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Д. Рокфелер
американски предприемач

Роден
Починал
23 май 1937 г. (97 г.)
Джон Д. Рокфелер в Общомедия

Джон Дейвидсън Рокфелер (на английски: John Davison Rockefeller, Sr., произнася се Рокъфелър) е американски предприемач. Осъществява революция в петролната индустрия. Още като дете, Рокфелер вярва, че ще натрупа много пари и ще ги използва разумно за доброто на човечеството. През 1870 основава компанията „Standard Oil“ и я ръководи до пенсионирането си през 1890. Петролът намира голямо приложение и Рокфелер натрупва значително състояние и става най-богатият мъж на света и първият американски милиардер. Наричан е още „най-богатият човек на всички времена“.

От друга страна, Джон Рокфелер е един от основателите на Федералния резерв на САЩ, институцията, която контролира националната валута. Много от дейностите му са смятани за незаконни и неморални.

Първите антимонополни дела в историята на САЩ са именно срещу неговата компания Стандарт Ойл (на английски: Standard Oil). Съдът разпорежда неговата компания да се раздели на няколко по-малки предприятия. Две от тях се сливат отново в днешната Ексон Мобил на 30 ноември 1999 г. Пазарната цена на корпорацията към 2009 е близо $500 млрд. Към 2013 това е компанията с най-голяма пазарна капитализация в света.[1][2] Тя притежава 37 нефтени рафинерии в 21 страни, чийто обединен капацитет за един ден е 6.3 милиона барела, което я прави най-голямата компания за рафиниране на нефт в света,[3][4], което повтаря позицията на Стандарт Ойл при нейното основаване през 1870.[5]

След смъртта му на 97 годишна възраст той има толкова положителен образ в американското общество, че цялата нация скърби за него.

Той следи всяко пени и управлява парите си с цел да запази благосъстоянието си. Съчетанието от късмет, упорит труд, проницателност и безскрупулност правят от Джон Д. Рокфелер не само най-богатия американец, а най-богатия американец на всички времена. Въпреки зоркият поглед, с който следи всяко свое пени, през късните години от живота си той се стреми също така да намери начин да ги даде за благотворителност.

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Рокфелер е второто от шест деца и най-големият син в семейството на Бил и Елиза Рокфелер.Баща му е с Английски и Немски произход,а родът на майка му произхожда от Ирландия.Бил работи първо като дървар,а после и като пътуващ търговец.Той е заклет враг на конвенционалния морал и рядко се завръща при семейството си.Известен е със своите тъмни схеми. Елиза,домакиня и членка на Баптистката църква,се бори за да запази стабилност вкъщи,докато мъжът и непрекъснато отсъства.Примирявайки се със женкарството на мъжа си,тя отглежда и възпитава сама децата си.Междувременно малкият Джон припечелва като отглежда пуйки,продава картофи и от време на време заема малки суми на съседите.Следвайки бащиният съвет,той винаги цели да извлече най-голяма полза от една сделка.Докато Джон бил още момче семейството се преместило в Ню Йорк,но останали там само две години и през 1953 се установили в Кливлънд.Там Рокфелер посещава местната гимназия,а по късно и курс по счетоводство в колежа ""Фолсом'".В резултат от непрекъснатите отсъствия на баща му и местите премествания Джон се превръща в сериозен,учтив и ученолюбив млад мъж.Негови познати го описват като методичен и дискретен.Той бил чудесен оратор и се изразявал прекрасно.Той много обичал музиката и мечтаел за кариера в тази сфера.Още докато бил много млад,обаче той показал невероятни умения в счетоводството и работата с числа,кайто отредили бъдещата му кариера.

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Като счетоводител[редактиране | редактиране на кода]

През Септември 1855,Рокфелер е на шеснайсет и получава първата си работа,като асистент счетомодител в малка фирма,наречена Хюид и Тютъл.Работел неуморно и скоро усвоил всички методи и тайни на занаята.Той бил вещ и в транспортните разходи,което му послужило в по-късната му кариера.Заработвайки по 50 цента на ден,Хонорарът му за първите три месеца бил $50 долара($1000 с инфлацията).По това време той споделя,че има две големи мечти.Да спечели $100 хиляди($3 милиона) и да живее 100 години.

Бизнес партньорство[редактиране | редактиране на кода]

През 1859,Рокфелер започнал общ бизнес заедно с Морис Кларк,като събрали $4000($100000) капитал.Джон се впуснал стремглаво и започнал да разширява бизнеса с всяка изминала година.След като няколко години доставяли различни хранителни стоки през 1863,построили собствена нефтена рафинерия. Докато брат му взел участие в гражданската война,Джон развивал бизнеса си.Той дарил големи суми,като строг поддръжник на Ейбрахам Линкълн и подкрепял новосформиралата се Републиканска партия.Както казвал той '"Бог ми даде пари и няма да се извинявам за това "". През 1865 той изкупил всички дялове на своята компания,превръщайки се в едноличен собственик.

Начало на петролния бизнес[редактиране | редактиране на кода]

През 1866,брат му Уилям също купува рафинерия в Кливланд и двамата стават партньори.По-късно към тях се присъединява и Хенри Флаглър и това дава началото на бизнес,който скоро ще се превърне в най-голямата петролна компания в света.

Стандарт Ойл[редактиране | редактиране на кода]

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

След края на гражданската война,Кливлънд вече се е превърнал в един от петте най-големи нефтодобивни центрове на Америка.През 1869 добивът процъфтявал и на пазара имало три пъти повече петрол от необходимото. През Юни,1870 Рокфелер основава "'Стандарт Ойл'",която много бързо се превръща в най-голямата петролна компания в Охайо,а по-късно и в целите съединени щати.


Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Сутрин Рокфелер закусва хляб и мляко, а вечер яде няколко ябълки. Отива на работа с билет от 5 цента, износва дълго костюмите си и си купува къща в Ню Йорк като запазва обзавеждането на предишния собственик. Все пак има и своите малки забавления, като например конете, като прави своя собствена конюшня.

Репутацията на Рокфелер пострадва когато през 1914 г. използва Националната гвардия за да потуши стачката на миньорите и семействата им в Колорадо. В инцидента се задушават две жени и 12 деца, което е повод за сериозен негативен обществен отзвук срещу Standard.

Джон има особени възгледи за филантропията и вярва, че благотворителността не бива да се изтъква. В същото време мнозина гледат на постъпките му като актове на разкаяние. Тези дела са продължени от наследника му Джон Рокфелер Младши, чиито 5 деца са амбициозни и сериозни, но имат различни възгледи за своето бъдеще, често свързани с политиката, и всеки от тях разполага с достатъчно средства да осъществи целите си. Нелсън Рокфелер достига до поста губернатор на щата Ню Йорк. Уинтроп Рокфелер се занимава с петролен бизнес, но през последните години от живота си е избран за губернатор на Арканзас. Дейвид Рокфелер се съсредоточава върху недвижимата собственост, а Рокфелер Сентър се превръща във величествен паметник на фамилията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) http://www.foxnews.com/tech/2013/04/17/apple-loses-title-world-most-valuable-company-to-exxon/
  2. ((en)) Exxon Mobil. //
  3. ((en)) Exxon Mobil – Refining and supply. // Exxon Mobil Corporation. Посетен на August 9, 2010.
  4. ((en)) Exxon Mobil – Company profile. // Exxon Mobil Corporation. Посетен на August 9, 2010.
  5. ((en)) Exxon Mobil – Our history. // Exxon Mobil Corporation. Посетен на January 30, 2009.