Икономика на САЩ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

История[редактиране | редактиране на кода]

Икономическата история на САЩ е история на икономически растеж, който започва като една отдалечена от Европа, но успешна в икономическо отношение колония и прогресира до най-голямата индустриална икономика в света през 20-и и 21-и век.

Икономическата система на САЩ е капиталистическа смесена икономика, в която корпорациите, други частни фирми и отделните индивиди вземат повечето микроикономически решения, а правителството предпочита да играе по-малка роля във вътрешната икономика, въпреки че цялостната роля на правителството, имайки предвид всички негови нива, е относително висока – 36% от брутния вътрешен продукт. По-голямата част от бизнеса в САЩ не е корпоративен и няма наемни работници, а вместо това представлява некорпорирана самостоятелна собственост. Щатите имат малка мрежа за социална сигурност (застраховка при безработица, универсално здравеопазване, подслони за бездомните) и регулацията на отделните видове бизнес е малко под средната за развитите страни. Средният доход на едно домакинство в САЩ за 2005 г е $43 318.

Икономическата активност вътре в страната варира в голяма степен. Например, Ню Йорк (градът) е център на американската финансова, медийна, издателска и рекламна индустрии, докато Лос Анджелис е най-важният център за филмови и телевизионни продукции. Зоната на залива на Сан Франциско е главен технологичен център. Средният Запад е известен със силната си преработвателна и тежка промишленост, особено Детройт – исторически център на американската автостроителна промишленост и Чикаго – финансова и бизнес столица на региона. Югоизтокът е основният район за селско стопанство, туризъм и дърводобивна промишленост и тъй като заплатите и разходите са под средните за страната, той продължава да привлича компании от преработвателната промишленост.

Най-големия сектор в американската икономика е секторът на услугите, в който са заети грубо около 76% от работната сила.

Природата на САЩ изобилства от естествени ресурси като въглища, нефт и ценни метали. Въпреки това страната все още разчита за много от своето производство на чуждестранните държави. В селското стопанство, страната е производител номер 1 на царевица, соеви зърна, ориз и пшеница и Великите равнини са наричани „житницата на света“ поради огромното си селскостопанско производство. САЩ имат голяма турстическа индустрия, заемаща трето място в света и са също основен износител на самолети, стомана, оръжия и електроника. В щатската външна търговия Канада заема 19% (повече от всяка друга държава), следвана от Китай, Мексико и Япония.

Макар доходът на глава от населението в САЩ да е сред най-високите в света, богатството е сравнително концентрирано. Доходът на глава от населението е по-висок от този в Западна Европа, но през 1990 доходът се е разпределял по-неравномерно. От 1975 в САЩ действа „двустълбов“ трудов пазар, на който почти целия реален доход отива в топ 20% от домакинствата, като повечето от тези средства се падат на най-високо платените в тази категория. Тази поляризация е резултат на високото ниво на икономическа свобода.

Социалната мобилност на щатските жители, съотнесена с останалите държави, е обект на големи дебати. Някои анализатори са открили, че социалната мобилност в САЩ е ниска, съотнесена с държавите от ОИСР и по-специлано с държавите от Западна Европа, Скандинавието и Канада. Ниската социална мобилност може би се корени в щатската образователна система. Общественото образование в САЩ е финансирано предимно с данъците от местна собственост, допълнени от държавни постъпления. Това често дава като резултат големи разлики във финансирането между бедните райони и щати и по-състоятелните административни единици. Някои анализатори спорят, че относителната социална мобилност в САЩ достига своя връх през 60-те години на 20 век и започва бърз спад през 80-те. Бившият председател на Борда на федералния резерв Алън Грийнспан също смята, че растящото неравенство в доходите и мобилността на по-бедната класа на САЩ могат евентуално да заплашат в близко бъдеще цялата система.

This image compared US states and other countries by GDP approximately in 2012.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Автомобилната индустрия се развива по-рано и по-бързо в САЩ, отколкото в другите страни. Гръбнакът на националната транспортна инфраструктура е мрежа от магистрали с голям капацитет, които поемат огромен брой пътнически коли и товарни камиони. По информация от 2004 година в САЩ има 3 981,521 мили (6 407 637 км) автомобилни пътища – най-много в света.

В големите градове съществуват масови (обществени) транспортни системи – като например Ню Йорк, където действа едно от най-натоварените в света метра. С няколко изключения американските градове не са толкова гъсто населени като останалите части на света. Ниската гъстота от части е резултат от големите нужди на американските домакинства от собствени автомобили.

Щатите са уникални с високия си брой частни пътнически железопътни пътища. През 70-те години на 20 век правителствена намеса реорганизира товарните жп пътища, консолидирайки пътническите услуги под управлението на държавната корпорация Амтрак. Няма друга страна с толкова жп пътища.

Въздушните превози са предпочитан начин за превоз на пътници за дълги разстояния. По отношение на пътниците 17 от тридесетте най-натоварени летища в света за 2004 са в Щатите включително и най-натовареното – „Международно летище Хартсфийлд-Джаксън Атланта“. По отношение на превоз на товари, 12 от тридесетте най-натоварени летища в света са в САЩ, включително и най-натовареното в света – „Международно летище Мемфис“

Няколко основни морски пристанища се намират в САЩ; трите най-големи са калифорнийските „Пристанище Лос Анджелис“ и „Пирстанище на Лонг Бийч“ и „Пристанище на Ню Йорк и Ню Джърси“, са сред най-натоварените в света. Вътрешността на САЩ също е свързана чрез основен корабоплавателен канал през морския път Св. Лоурънс и реката Мисисипи. Първата водна връзка между Големите езера и Атлантическия канал е Каналът Ери, който позволява бързо експанзия на слеското стопанство и индустрия в Средния Запад и прави Ню Йорк (градът) икономически център на страната.