Конституция на САЩ

Конституция на САЩ
— действаща —
Ръкопис на оригинала
Юрисдикция	САЩ
Приета от	Конституционен конвент
Приета на	17 септември 1787 г.
В сила от	4 март 1789 г.
Отменя
Устав на Конфедеративната ковенция
Конституция на САЩ в Общомедия

Конституцията на Съединените щати (на английски: The Constitution of the United States of America) е върхновният закон на САЩ. Понастоящем тя е най-старата действаща Конституция в света. Конституцията, първоначално съставена от седем члена, очертава националната рамка на управление. Първите три члена оформят доктрината на разделението на властите. Следващите три члена описват идеите за федерализма, щатите и общия процес за приемане на конституционните поправки. Седмият член се отнася за процедурата, която впоследствие се използва от тринайсетте щата, за да я ратифицират.

Предпоставки и написване

Сцени от подписването на Конституцията, Хауърд Кристи, 1940 г.

В контекста на една променяща се нова Америка, първото поколение законодатели обединяват отделните щати в първата американска конфедерация – не толкова държава, колкото съюз между тринадесет де факто суверенни държави. Конфедеративното правителство се ръководи от Конгрес с избрани народни представители. Те са единствен орган на национално управление; всеки щат, без значение територията или населението получава само един глас, като фигурата на президента е просто председател на Конгреса, а не държанен глава. Уставът на Конфедерацията, приет през 1781 г. и просъществувал до 1789 г., се оказва непопулярен закон, а Конфедерацията и нейния Конгрес непопулярна институция. Неспособността на Конгреса да налага данъци или да свиква армия се покават като недостатъци на замисъла на Устава и стават повод той да бъде заменена от по-стабилен, централизиращ нормативен документ – Конституция на Съединените щати.

Основен двигател зад това усилие е адвокатът от Ню Йорк Александър Хамилтън. На междущатски конгрес, свикан в Анаполис, в щата Мериленд през 1786 г. Хамилтън предлага да бъде свикано ново събрание във Филаделфия, на което да бъде преразгледан Уставът на Конфедерацията. Тежест на предложението на Хамилтън придава присъствието на ген. Джордж Вашингтон, главнокомандващ на американските войски в Американската война за независимост, който участва на Континенталния конгрес през 1787 г.

През май 1787 г. във Филаделфия е свикан Конституционен конвент, който трябвало да изработи конституцията на новообразувалата се държава. Петдесет и петима представители от всички щати участват в конвента и в самото начало се проявяват два основни плана за реформиране на стария устав. Планът „Вирджиния“, изготвен от Джеймс Мадисън, който представлява по-амбициозния проект, предлага държавен глава и двукамарно законодателство (Камара и Сенат), но ощетява по-малките щати, които заради населението си няма да имат представител в една от камарите. Планът „Ню Джърси“, предложен от Уилям Патерсън, предлага да бъдат запазени повечето от точките на стария устав, с които всеки щат има представител и глас, но да бъде установен Върховен съд, който да съблюдава съдебната система. Роджър Шърман, представител от щата Кънетикът, предлага „Великият компромис“, комбинация от двата плана. Окончателния текст е написан и предложен от Уилям С. Джонсън, Александър Хамилтън, Джеймс Мадисън, Руфъс Кинг и Гъвърнър Морис. Конституцията е официално приета през септември същата година с триседет и осем от петдесет и пет гласа, след което е предоставена на отделните щати за одобрение. Конституцията е обнародвана 2 години по-късно, през 1789 г.

Компромис от три пети

(...) към броя на всички свободни лица, включително онези, които са задължени да слугуват определен срок, и без да се броят необлаганите с данъци индианци, се прибавят три пети от броя на останалите лица.

Конституция на САЩ, чл.1 §2.3

Тъй като броят на представителите в Конгреса се определя от населението на дадения щат, още с приемането на конституцията се повдига въпроса за статута на поробените цветнокожи. Южните щати, които разчитат на черните роби за икономиката си, нямат желание да бъде припознато каквото и да е равенство между роби и белите им господари; в същото време не искат да бъдат лишени от потенциални представители, защото са отказали черните им роби да бъдат преброени. Така се появява компромисен вариант: в чл. 2 се определя метода за избиране на Представители, чрез броя на облаганите с данък пълнолетни лица; като към тях се добавят 3/5 от броя на всички други лица, т.е. поробени хора. Така всеки роб се брои в полза на по-голямо щатско влияние в Камарата на представителите, без реално който и да е поробен човек да се брои като пълноценно човешко същество. Този начин на броене на населението е премахнат с XIV-та поправка §2, в която всеки, включително току-що освободените роби се припознава като пълноценен човек.

Закон за правата

Един от въпросите повдигнати от представителите на щата Масачузетс е липсата на законова рамка, която да защитава отделния индивит от своеволията на федералната власт. Като резултат непосредствено след подписването на Конституцията Джеймс Мадисън списва и предлага седемнадесет поправки, които да защитят универсалните човешките права. От тях са гласувани и приети десет. Те могат да бъдат групирани според целите, които постигат, като първата поправка защитава свободата на съвестта, втора и трета осигуряват законова защита от своеволия на войските, трета до осма поправка защитават от своеволия на съдилищата и полицията, като последните девета и десета съществуват за да защитят индивида от посегатеслство върху права, които не са изрично описани в закона.

Съдържание

Преамбюл

Ние народът, първи думи в Конституцията, които подчертават гражданското самоуправление.

Преамбюлът е предисловие или въведене към документа. В него се поясняват целите и подлежащата философия на Конституцията, както и причината за нейното списване. Преамбюлът пояснява нуждата от създаване на по-съвършен съюз, както и желанието да бъдат осигурени вътрешно спокойствие, взаимна отбрана и да бъде повишено всеобщото благосъстояние. Конституционният преамбюл предизвиква и особено внимение у американския народ, тъй като започва и е оформен от припознаване на ние, народът като първа и съществена основа за изграждането на демократичен процес и държавната струклтура в новата република.

Член Ι – законодателна власт

Сграда на Конгреса във Вашингтон (наричан понякога Капитолий), седалище на законодателната власт на САЩ

В първи член на Конституцията се определят функциите и границите на законодателната власт. Разделен на десет точки, този член определя двете камари на Конгреса, както и условята за кандидатура за представител и сенатор, методите на избиране и мандата за заемане на поста, както и президентското право на вето. Член първи определя също и хода на изпълнение на служебните задължения на двете камари, честотата на събрания, водене на протокол, правото на започване на дело за импийчмънт. Законово е подчертан и начинът на възнаграждение, политическият имунитет и методите по снемане на имунитет и наказание на членовете.

Конгресът се състои от две камари – Сенат и Камара; Камарата на представителите, който е горна камара на Конгреса, се състои от 435 членове, всеки от които е избран като представител на своя щат, като единственото определение за броя на представителите спрямо населението на щата си е опоменато в чл. 1 §3 от Конституцията, като член на Камарата не може да представлява повече от 30 000 души. Срокът, за който са избирани членовете, е 2 години. Освен тях териториите и окръг Колумбия също имат номинални членове в Камарата, които обаче нямат право на глас.

Сенатът, който служи като долна камара на Конгреса, се състои от 100 членове, като всеки щат избира по 2-ма членове, независимо от населението. Първоначално изборът на сенатори е отстъпен на щатско законодателство, като в последствие с XVIII поправка (1913) се определя прекия граждански вот. Срокът, за който се избират сенаторите е 6 години. Освен със законодателство, Конгресът се занимава и със събирането на данъците, гласуването на бюджета и др.

Член ΙI – изпълнителна власт

през. Роналд Рейгън пред обща сесия на двете камари, в съответствие с чл. 2 §3

Втори член определя функциите и границите на изпълнителната власт в лицето на президента на Съединените щати: определя се срока на президентския мандат, метода на избиране на президента и извършване на преброяване на гласовете, методът за наследяване на президента в случай на отстраняване чрез импийчмънт или при смърт, както и президентската клетва. Посочва се функцията на президента като върховен главнокомандващ на войските, правото на президента да назначава служители на висши постове и да приема посланици, както и задължението му да съобщава периодично пред общо събрание на двете камари състоянието на Съюза между щатите.

Клетва на президента

Аз тържествено се заклевам (или декларирам), че добросъвестно ще изпълнявам длъжността президент на Съединените щати и ще правя всичко, което е по силите ми, за да опазя, защитя и подкрепя Конституцията на Съединените щати.

Конституция на САЩ, чл.2 §1.8

Постът на президента е създаден имайки пред вид определен кандидат – ген. Джордж Вашингтон от Вирджиния. Вашингтон слуши като главнокомандващ американските войски в Американска война за независимост и като председател на Континенталнкия конвект, ползва се с доверието на своите колеги и е доказал своите републикански възгледи. Вашинтон първи събира пезидентски кабинет, като назначава министри (секретари) на финансите, правосъдието, войната, началник на пощите и държавен секретар. Изборът на Вашинтон да откаже трети маднат се превръща в традиция за всички американски президенти до Франклин Делано Рузвелт, който в началото на 20 век е избран четири пъти за президент; максимум от два мандада е приет в конституцията XXII поправка на Конституцията. Въпреки конституционно посочените функции на президента в изпълнителната власт, в своите обръщения към Конгреса може да предложи и даде подкрепа на законодателни проекти. Също така президентът може да издава правила и заповеди, наречени административни заповеди, които имат силата на закон на федерално ниво без да се гласуват от Конгреса; може да поставя вето върху законопроектите на Конгреса, при което законопроектът се приема само ако 2/3 или повече членове гласуват за него. Мандатът на президента в Америка е 4 години.

Член ΙII – съдебна власт

Върховен съд на Съединените щати

Сграда на Върховния съд във Вашингтон (окръг Колумбия)

Членове на Върховния съд на Съединените щати към 2022 г.

Член трети от Конституцията определя някои въпроси отнасящи се до структурата и функциите на съдебната власт в Съединените щати в лицето на Върховния съд и други съдебни инстанции. Определя се безсрочна служба на съдии, условията и възнаграението им, поставя се обективен стандарт за делото на съдилищата като безпристрастен арбитър по закона и по правото на справедливостта в дела между страни. Трети член също така въвежда изискване за съдебни заседатели по всички съдебни дела освен за импийчмънт; определя се съдебния ред и наказанието за извършване на държавна измяна.

Първият Конгрес разделя Америка на области и създава съдилища за всяка от тях. Над тези съдилища стои Върховният съд на САЩ, който по настоящем се състои от 9-има съдии, определени пожизнено от президента, като доживотъното назначение служи да избегне партийно влияние и да осигури безпристрастност и независимост на съда.

Член ΙV – щатите

Четвърти член от Конституцията гарантира правата на отделния щат в отношенията му с останалите щати, разпознава законодателните решения на един щат във всички други, гарантира правата на щатски граждани в цялата страна, осигурява справедливост в случаи на бягство на обвиняеми или на военни от един щат в друг, определя реда, по който се приема щат, както и процедурата за изменения границите, сливане или разделяне на щати, гарантира воена подкрепа за отделния щат в случаи на нападение, определя задължението над Конгреса по отношение на територии, които все още не са припознати като щати.

Член V – процес за поправяне и допълване

Като се възползват от примера на вече отсранената Конфедеративен устав, авторите на Конституцията добавят законова точка, чрез която документът да може да бъде допълван и поправян от идни поколения. Член пети определя процедурата, която изисква 2/3 от двете камари на Конгреса или 2/3 от отделните щати да предложат поправка, която да бъде приета от щатите с 3/4 мнозинство. Пети член пояснява също и границите на правото на поправка, като посочва членове от Конституцията които не могат да бъдат поправяни.

Член VΙ – федерална власт

Подписи на оригиналния ръкопис

В шести член Съединените щати като федерално правителство възприема всички дългове на предходната Конфедерация, установява и подчертава върховенството на Конституцията над всички щатски и местни закони, както и задължението на местните щатски власти, без значение от пост и авторитет, да се придържат към Конституцията и да спазват нейната дума, както всички закони гласувани и приети от Конгреса на Съединените щати; определя се също разделението на светската държавна власт от Църквата, като се подчертава липсата на религиозен тест за заемане на държавен пост.

Член VIΙ – ратификация

Последен седми член, най-кратък и единствен без конкретно отношение към актуална политическа действителност, постановява стандарта, който изисква мнозинство от 3/4 от членовете на Конвента да приемат Конституцията за да бъде приета и въведена в действие.

Поправки

В съответствие с член V законодателният орган има правото да предлага поправки и допълнения на текста на Конституцията; за да бъде приета подобна поправка е необходимо поне 2/3 мнозинство и в двете камари на Конгреса. Към 13 януари 2026 г. има двадесет и седем поправки гласувани и приети. Особено положение има XVIII-а поправка приета през 1919 г., която забранява производството, търговията, транспорта и вноса на алкохол за консумация; XVIII-ата поправка е отхвърлена с XXI-ва поправка, гласувана и приета през 1933 г.

Скоро след приемането си, Конституцията търпи първите си промени, за да се отрази желанието на голяма група от политическия елит да се намалят (ограничат и кодифицират) правомощията на федералната власт. Нуждата от твърди гаранции срещу евентуална злоупотреба с федералната власт е изключително важна за съхраняване на съюза, тъй като по това време се развиват антифедералистки чувства. Първите десет допълнения касаят правата на гражданите и отделните щати; автор на Закона за правата става Джеймс Мадисън. Той черпи идеи от няколко съществуващи документа и отразява опит от британското управление в колониите, довело до революционната война за независимост. Мадисън използва за пример и приспособява граждански и човешки права описани в щатската конституция на Вирджиния и предлага на конгреса седемнадесет поправки които да бъдат гласувани и прибавени към Конституцията. Две от тях са отхвърлени, други са корегирани и приети години по-късно като останалите деседет стават т.нар. Закон за правата.

Основни принципи

Равенство пред закона

Скица на съдебна запа в Ню Хейвън Кънетикът представя съдия, съдебно жур, обвиняем и свидетел

Един от главните принципи в Конституцията е, че всички хора са равни пред закона и са защитени от него по един и същ начин. За да избегнат съдебно своеволие, каквото е извършвано от Британската имерия в годините на колониална власт в САЩ, авторите на Конституцията осигуряват поредица от гарантирани права на американските граждани. Тези права, макар не описани в оригиналното тяло на Конституцията, са поместени в поправките от Закона за правата. Тези точки гарантират защита на лицето от съдебен процес без формално обвинение и присъда от съдебно жури; защитават също от неправомерно посегателство срещу собствеността му в процес на съдебно дело и от прекомерни или необичайни глоби и наказания. На всеки обвиняем по каквото и да е дело се полага законов представител, право на бърз просцес в юриздикцията в която престъплението е извършено, както и право да се изправи срещу обвинителя си и свидетели. Обвиняемите са защитени от опасност от множество процеси по един и същ въпрос.

Тези точки са постигнати с оглед на юридически казуси от по-рани години, както и неуспехи на английското право да спази основни изисквания необходими за достигане на справедлива и основателна присъда, като насилствените признания под мъчение. В последствие, след Гражданската война, тези правомощия са разширени за да покрият и овободени цветнокожи роби.

Граждански права

Конституцияте е до голяма степен в единомислие с принципите и концеприите представени в Декрарацията за независимост, имено (...)всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. Конституцията подкрепя и се стреми да защитава равноправието между всички граждани. Този аспект на конституцията може би се открива най-лесно у поправките списани след Гражданската война (1861 – 1865), в които се гарантират правата на освободени роби от Юга. В периода 1865 – 1868 Конгресът на САЩ приема XIII, XIV и XV поправка, която едновремено забранява на членовете на Конфедеративните щати да заемат пост в правителството на САЩ и гарантират място на всички освободени роби като граждани и забраняват робството като практика.

Феминистките движения от 18 и 19 век повдигат въпроса за мястото на жените в конституциония ред. С XIX поправка (1920 г.) всички жени в САЩ получават равенство с мъжете в правото да гласуват и да бъдат избирани за местни, щатски и федерални постове, като се забранява разделение на граждани по полов признак. През 1923 г. е предложена Поправка за равни права(на английски: Equal Rights Amendment или ERA), която да осигури защита на жените срещу дискриминация на работното място и да приравнявни жените с мъжете на всички нива на държавата – политическо участие, труд, воена повиност, законова защита. До днес Поправка за равни права не е приета.

Разделение на властта

английският философ Джон Лок, автор на Два трактата за правителството

Въпреки че Конституцията на Америка се е променила в много аспекти, основните принципи са останали същите. Като взимат пример от Два трактата за правителството на английския философ Джон Лок, авторите на Конституцията предлагат разделеия на властта на три равни по тежест „крила“ Тези три вида власти били разделени между трите клона на управлението: законодателна власт, която да приема закони, поставена в двуканарен парламент, наречен Конгрес; изпълнителна власт, която да следи за спазването на законите, изпълнявана от Президентът и съдебна, която да тълкува законите и да разрешава конфликтите чрез система от съдилища, предадена на Върховният съд. Трите власти се контролират взаимно и по този начин се постига изключително важният баланс на властите. Така народът избира президента и представителите и сенаторите, президента назначава членове на върховния съд, представители и сенатори трябва да одобрят назначението.

Самоуправление

Имайки пред вид липсата на наследствена аристокрация и благороднически титли в обществото на Същединените щати, авторите на Конституцията се поучават от идеологически движения в Европа, най-вече Просвещението, както и от собствените си знания за античните републики на Атина и Рим и предлагат форма на държавно управление до голяма степен базирано на по-ранни примери. Основен аспект е имено републиканското управление – правото на всеки гражданин да участва в свободни избори и да издига и подкрепя свои съграждани за кандидати. Тази система на управление се различава драстично от управлението на наследствени васали, каквато се практикува в Английския парламент, както и от абсолютната монархия на Франция.

Самоуправлемнието е определено в конституционен ред като народът избира свои представители за Сенат и Конгрес (първоначално сенатори са избирани с вот на щатски законодателни органи, до приемането на XVII поправка през 1912 г.), а щатите избират електори, които представляват обществото индиректно по време на президентски избори. Въпреки непряката демокрация на президентския вот, заедно с него се провежда и популярен вот за кандидат. До този моменти има само три случая, в които директния вот и вота на изборната колегия са се разминават на президентски избори – в 1877 г. 2000 г. и 2016 г.

Федерализъм

Автори на Федералистките записки

Александър Хамилтън

Джеймс Мадисън

Джон Джей

Като част от усилията на авторите на Конституцията, трима юристи от Ню Йорк списват поредица от есета станали известни под общото название Федералистки записки. Целта на тези есета, публикувани в местни вестници и в последствие издадени в сборник, е да защитят предложения нов вид държавно управление. Федералистъките записки посочва първо нуждада от федерално обединение между щатите, с което да бъде създадена обща валута, армия и търговски договори, както и съдилища, които да имат юриздикция над цялата територия. Те подчертават също независимостта на отделните щати, както и правото на избор на индивида, като предлагат разделение на властите между федералното и щатското ниво. Тази политическа стратегия, станала в последствие известна като федерализъм разпознава нуждата от баланс между щатско и индивидуално право от една страна и ползите от голямата федерално обединение от друга.

Федерална помощ в щатите

Пехотинци в Лос Анджелис, 1992 г.

След урагана Айк в Тексас, 2008 г.

след урагана Катрина, Луизиана, 2005 г.

Маршали охраняват Руби Бриджес, 1960 г.

Днес множество политически въпроси като управление на образувателната система, гражданско, семейно и трудово право, обществено здраве, градоустрийство и строителство биват решавани на щатско ниво. Въпреки това множество щатски предприятия се ползват от федерални субсидии, с които бива подпомогнато местното развитие. В случаи на местна криза, като терористичен атентат, природно бедствие или обществни размирици, щатското управление си запазва правото да призове федералното правителство с цел подпомагане и облекчаване на кризата. Така Джон Кенеди и Линдън Джонсън използват президентски правомощия за да изпратят федерални маршали в дълбокия Юг като защита на цветнокожи ученици, Бил Клинтън изпраща Националната гвардия в Лос Анджелис, когато в града настават размирици след оправдаването на полицай извършил побой над Родни Кинг през 1992 г. и Доналд Тръмп изпраща Гвардията в Чикаго и Вашингтон през 2025 г. за да подпомогне борбата с организирана престъпност.

Върпреки ползите от федерално присъствие, както в пероиоди на обществено размирие, така и с цел подпомагане местното развитие, правителствени организации следят и предупреждават за потелциални заплахи от прекалено вмешателство на федералното правителство в правителствени въпроси в юриждикцията на щатските власти. Лозунгът Щатски права (на английски: States Rights) подчертава значението на десетата поправка на Конституцията, която гарантира разделението на щатска и федерална власт и правата на отделния щат да се саморегулира и самоуправлява свободно.

Галерия

• 
  Сграда на Националния Архив, Вашингтон, Окръг Колумбия
• 
  Ротунда на Националния архив
• 
  Конституция, стенопис в Ротондата
• 
  Декларация, стенопис от Ротондата
• 
  Охранител показва детайл в ръкописа на Конституцията
• 
  Гости в Ротундата на Националния архив
• 
  Ученик пред витрината с ръкописа на Конституцията

Литература

• Аксълрод, Алън. Кратка история на САЩ. София, ИК Слънце, 2005. ISBN 954-742-079-8.
• Бринкли, Алън. История на американския народ: Незавършената нация. София, Рива, 1999. ISBN 954-8440-06-7.
• Генов, Румен. Думи, които правят история. В: Докумнети на американската демокрация. София, Държавно издателство "Народна просвета", 1990.
• Къри, Дейвид П. Конституция на САЩ: четиво за народа. София, Народна култура, 1991.
• Лок, Джон. Два трактата за управлението. София, ГАЛ-ИКО, 1996.
• Мадисън, Джеймс и др. Федералистът (Записките на Федералиста). София, Университетско издателство „Свети Климент Охрисдки“, 1997.
• Токвил, Алексис дьо. За демокрацията в Америка, ч. 1. София, ИК Избор, 1996.
• Шроудър, Ричард и др. Кратко описание на държанвото устройство на Съединените Щати. второ преработено и допълнено издание. Виена, Информационна агенция на Съединените Щати, 1990.

• Maier, Pauline. Ratification: The People Debate the Constitution, 1787 – 1788. New York, Simon & Schuster, 2010. ISBN 978-0-684-86854-7. (на английски)

Вижте също

• Поправки към Конституцията на САЩ
• Първа поправка към Конституцията на САЩ
• Закон за правата

Външни препратки

• „Конституция на Съединените американски щати“ на сайта „Моята библиотека“