Г-7

Г-7
Лидерите на Г-7 във Франция (юни 2026 г.)
Държавите членки на Г-7   Държавите членки на Европейския съюз, който също има представител
Информация
Тип	междуправителствена
Основана	ноември 1975 г.
Наследник	Г-8
Положение	действаща организация
Цел/фокус	международни отношения
Езици	английски, френски
Страни членки и лидери Канада министър-председател Марк Карни Франция президент Еманюел Макрон Германия канцлер Фридрих Мерц Италия министър-председател Джорджа Мелони Япония министър-председател Санае Такаичи Обединено кралство министър-председател Анди Бърнам САЩ президент Доналд Тръмп ЕС председател на Европейския съвет Антониу Коща председател на ЕК Урсула фон дер Лайен
Сайт	www.g7italy.it
Портал	Политика
Г-7 в Общомедия

Групата на седемте, съкратено Г-7 (на френски: Groupe des sept; на английски: Group of Seven) е група от 7 икономически развити страни – Великобритания, Германия (Западна Германия до 1991 г.), Италия, Канада, САЩ, Франция, Япония, които към 2019 г. заедно произвеждат около 40% от БВП и имат около 10% от населението в света. Към 2022 г. делът на Г-7 в глобалния БВП е 27% , като в последните 10 години (2012 – 2022) растежът му формира 14,5% от глобалното нарастване на БВП.

Създадена е от Франция през 1975 г. като Г-6. През 1976 година се присъединява Канада и името се променя на Г-7. През 1997 г. групата става Г-8, като е включена Русия, която е изключена заради кризата в Крим през 2014 г. Европейският съюз също има представител от 1977 г.

Срещите на Г-7 са между правителствените ръководители на държавите участнички, както и между министри – например финансовите министри на държавите се срещат по 4 пъти на година, и председателите на централните банки.

Участниците в срещата на върха на Г-8 в Канада, 2010 г.

История

Концепцията за подобен форум на ръководителите най-развитите икономики възниква след нефтената криза от 1973 г. Серия от срещи се провеждат в библиотеката на Белия дом във Вашингтон между лидери на САЩ, Великобритания, Западна Германия, Япония и Франция през 1974 г. Година по-късно френският президент кани лидерите на страните от срещата във Вашингтон, заедно с Италия, като се договарят да се провеждат годишни срещи на ротационен принцип. Председателят на Европейската комисия също присъства на всички срещи от 1977 година насам, когато е поканен за първи път от Великобритания.

Напоследък Франция и Великобритания изявяват желание за разширяване на групата, като към нея се присъединят 5 развиващи се страни: Бразилия, Китайска народна република, Индия, Мексико и Република Южна Африка. Всички те са присъствали като гости на предишни срещи, понякога наричани Г8+5. На 25 септември 2009 г., на своя среща на върха, Г-20 обявява, че поради растящото им влияние ще изместят Г-8 като главен икономически съвет на богатите нации.

Организация

Г-7 няма административна структура, подобна на международните организации, като ООН или Световната банка. Не съществува постоянен секретариат или офиси за членовете.

Председателството се сменя на 1 януари всяка година. Държавата, която държи председателското място, отговаря за планирането и домакинстването на серия срещи на министрите на страните, както и на срещата на върха в средата на годината. Всяка календарна година домакинството на срещата се променя в определен ред: Франция, Великобритания, Германия, Япония, Италия и Канада. Домакинът е и председател на форума, предлага дневния ред и определя къде и кога ще има срещи на министрите на държавите членки.

Срещите между министрите се провеждат с цел обсъждане на глобални проблеми, като здравеопазване, икономическо и социално развитие, правна система, тероризъм, търговия, енергия, и т.н. През юни 2005 година правните и вътрешните министри, взели участие в Г-8, се договарят да се създаде международна база данни на педофилите, както и информация за тероризма, достъпна в различна степен за различните страни.

През 2007 година Г-8 взима под внимание предложението на Европейския съюз за инициатива за енергийна ефективност. Договарят се заедно с Международната агенция по енергетика да изследват най-ефективните начини за намаляване на разходите на енергия. Година по-късно, на 8 юни 2008 г., заедно с Китай, Индия, Южна Корея и европейските държави, основават Международното партньорство за сътрудничество по енергийната ефективност.

Ежегодната среща на върха на лидерите на Г-7 се провежда в средата на всяка година и продължава 3 дни. Нейната цел е да се обсъждат въпроси от световно значение. Всяка среща на върха на Г-7 е международно събитие, което е наблюдавано и обсъждано в медиите, но често обсъжданите въпроси остават неясни за широката публика. Страната-домакин отговаря за организирането на срещите и за достъпа на медиите.

Данни за групата

Всички страни от Г-7 са сред 15-те държави с най-голяма външна търговия. САЩ, Германия, Италия, Франция и Япония са сред 10-те страни с най-големи резерви на злато. Всички страни са и сред 10-те най-добре развити икономики в света.

САЩ са на 2-ро място по добив на нефт, а Канада е на 2-ро място по запаси. 6 от страните, без Италия, са сред 9-те най-големи ядрени сили в света.

Протести в Генуа по време на срещата на Г-7, 2001 г.

2008 – 2016*	Население		БВП
	Млн.	%	Млрд. щ.д.	%
Свят	7152,0	100,0	75270	100,0
САЩ	317,7	4,44	18560	24,6
Япония	127,1	1,78	4730	6,3
Германия	80,7	1,13	3495	4,6
Великобритания	63,7	0,89	2650	3,5
Франция	65,8	0,92	2488	3,3
Италия	60,0	0,84	1852	2,5
Канада	35,3	0,49	1532	2,0
Г-7 общо	750,3	10,5	35307	46,9

• Данните за населението са за 2008, а за БВП – за 2016 г.

Критика

Както всички срещи на високо ниво, така и срещите на Г-7 са обект на много улични демонстрации и бунтове. Г-7 са критикувани за глобални проблеми като:

• бедността в Африка – заради търговската им политика,
• глобалното затопляне – заради емисиите на вредни газове, за които не предприемат действия,
• проблема с ХИВ/СПИН – заради политиката им относно медицинските патенти, и други.

Най-големите улични прояви срещу Г-7 се състоят по време на 31^-вата среща в Единбург, където се събират над 225 000 души. Самоубийствените взривове в Лондонското метро на 7 юли 2005 година са били планирани да съвпадат със срещата.

Групата е критикувана и за това, че не приема нови членове, като например Китай, чиято икономика вече надминава всички, освен САЩ.

Участници

Държави от Г-7

• Великобритания (министър-председатели): Харолд Уилсън (1976), Джеймс Калахан (1976 – 1979), Маргарет Тачър (1979 – 1990), Джон Мейджър (1990 – 1997), Тони Блеър (1997 – 2007), Гордън Браун (2007 – 2010), Дейвид Камерън (2010 – 2016), Тереза Мей (2016 – 2019), Борис Джонсън (2019 – 2022), Лиз Тръс (2022 – 2022), Риши Сунак (2022 – 2024), Киър Стармър (2024 – )
• Германия (федерални канцлери): Хелмут Шмит (1982), Хелмут Кол (1982 – 1998), Герхард Шрьодер (1998 – 2005), Ангела Меркел (2005 – 2021), Олаф Шолц (2021 – 2025), Фридрих Мерц (2025 – )
• Италия (министър-председатели): Алдо Моро (1976), Джулио Андреоти (1976 – 1979), Франческо Косига (1979 – 1980), Арналдо Форлани (1980 – 1981), Джовани Спадолини (1981 – 1982), Аминторе Фанфани (1982 – 1983), Бетино Кракси (1983 – 1987), Аминторе Фанфани (1987), Джованни Гориа (1987 – 1988), Чириако де Мита (1988 – 1989), Джулио Андреоти (1989 – 1992), Джулиано Амато (1992 – 1993), Карло Адзелио Чампи (1993 – 1994), Силвио Берлускони (1994 – 1995), Ламберто Дини (1995 – 1996), Романо Проди (1996 – 1998), Масимо д’Алема (1998 – 2000), Джулиано Амато (2000 – 2001), Силвио Берлускони (2001 – 2006), Романо Проди (2006 – 2008), Силвио Берлускони (2008 – 2011), Марио Монти (2012), Енрико Лета (2013), Паоло Джентилони (2016 – 2018), Джузепе Конте (2018 – 2021), Марио Драги (2021 – 2022), Джорджа Мелони (2022 – )
• Канада (министър-председатели): Пиер Елиът Трюдо (1979), Джо Кларк (1979 – 1980), Пиер Елиът Трюдо (1980 – 1984), Джон Тьорнер (1984), Браян Молруни (1984 – 1993), Ким Кембъл (1993), Жан Кретиен (1993 – 2003), Пол Мартин (2003 – 2006), Стивън Харпър (2006), Джъстин Трюдо (2015)
• Русия (президенти): Борис Елцин (1999), Владимир Путин (1999 – 2008), Дмитрий Медведев (2008 – 2012), Владимир Путин (2013)
• САЩ (президенти): Джералд Форд (1977), Джими Картър (1977 – 1981), Роналд Рейгън (1981 – 1989), Джордж Буш (1989 – 1993), Бил Клинтън (1993 – 2001), Джордж Буш (2001 – 2009), Барак Обама (2009), Доналд Тръмп (2017 – 2021), Джо Байдън (2021 – 2025), Доналд Тръмп (2025 – )
• Франция (президенти): Валери Жискар д'Естен (1981), Франсоа Митеран (1981 – 1995), Жак Ширак (1995 – 2007), Никола Саркози (2007 – 2011), Франсоа Оланд (2012 – 2017), Еманюел Макрон (2017 – )
• Япония (министър-председатели): Такео Мики (1976), Такео Фукуда (1976 – 1978), Масайоси Охира (1978 – 1980), Дзенко Судзуки (1980 – 1982), Ясухиро Накасоне (1982 – 1987), Нобору Такесита (1987 – 1989), Соуке Уно (1989), Тосики Кайфу (1989 – 1991), Киити Миядзава (1991 – 1993), Морихиро Хосокава (1993 – 1994), Цутому Хата (1994), Томиичи Мураяма (1994 – 1996), Рютаро Хасимото (1996 – 1998), Кейдзо Обути (1998 – 2000), Йосиро Мори (2000 – 2001), Дзюнъитиро Коидзуми (2001 – 2006), Ясуо Фукуда (2007 – 2008), Таро Асо (2008 – 2009), Юкио Хатояма (2009 – 2010), Наото Кан (2010 – 2011), Йошихико Нода (2012), Шиндзо Абе (2012 – 2020), Йошихиде Суга (2020 – 2021), Фумио Кишида (2021 – )

Европейски съюз

• председатели на Европейската комисия: Рой Дженкинс (1977 – 1981), Гастон Торн (1981 – 1985), Жак Делор (1985 – 1995), Жак Сантер (1995 – 1999), Романо Проди (1999 – 2004), Жозе Мануел Барозо (2004 – 2014), Жан-Клод Юнкер (2014 – 2019), Урсула фон дер Лайен (2019 – )
• председатели на Съвета на ЕС: 2003 – Хосе Мария Аснар (Испания), Силвио Берлускони (Италия); 2004 – Бърти Ахърн (Ирландия), Ян Петер Балкененде (Нидерландия); 2005 – Жан-Клод Юнкер (Люксембург), Тони Блеър (Великобритания); 2006 – Волфганг Шюсел (Австрия), Матти Ванханен (Финландия); 2007 – Ангела Меркел (Германия), Жозе Сократеш (Португалия); 2008 – Янез Янша (Словения), Никола Саркози (Франция); 2009 – Мирек Тополанек и Ян Фишер, Фредрик Райнфелд (Швеция), 2010 – Мигел Анхел Моратинос (Испания), Стивън Ванаскер (Белгия), 2011 – Унгария, Полша, 2012 – Николай Вамен (Дания), Ерато Козаку-Маркулис (Кипър), 2013 – Еамон Жилмор (Ирландия), Линас Антанас Линкявичюс(Литва), 2014 – Евангелос Венизелос (Гърция), Федерика Могерини и Паоло Джентилони (Италия), 2015 – Едгар Ринкевич (Латвия), Жан Аселборн (Люксембург), 2016 – Берт Коендерс (Нидерландия), Мирослав Лайчак (Словакия), 2017 – Жорж Вела (Малта), Свен Миксер (Естония), 2018 – България, Австрия, 2019 – Румъния, Финландия, 2020 – Хърватия, Германия, 2021 – Португалия, Словения, 2022 – Франция, Чехия, 2023 – Швеция, Испания, 2024 – Белгия, Унгария, 2025 – Полша, Дания, 2026 – Кипър, Ирландия, 2027 – Литва, Гърция, 2028 – Италия, Латвия, 2029 – Люксембург, Нидерландия, 2030 – Словакия, Малта;
• председатели на Европейския съвет: Херман Ван Ромпой (2010 – 2014), Доналд Туск (2014 – 2019), Шарл Мишел (2019 – 2024), Антониу Коща (2024 – )

Канени участници

Китай, Индия, Бразилия, Мексико, РЮА, ООН

Срещи на върха

номер	дата	домакин	място	уебсайт
1-ва	1975, 15 ноември – 17 ноември	Франция	Рамбуйе
2-ра	1976, 27 юни – 28 юни	САЩ	Сан Хуан, Пуерто Рико
3-та	1977, 7 май – 8 май	Великобритания	Лондон, Англия
4-та	1978, 16 юли – 17 юли	З. Германия	Бон
5-а	1979, 28 юни – 29 юни	Япония	Токио
6-а	1980, 22 юни – 23 юни	Италия	Венеция
7-а	1981, 20 юли – 21 юли	Канада	Монтебело, Отава, Онтарио
8-а	1982, 4 юни – 6 юни	Франция	Версай
9-а	1983, 28 май – 30 май	САЩ	Уилямсбърг, Вирджиния
10-а	1984, 7 юни – 9 юни	Великобритания	Лондон, Англия
11-а	1985, 2 май – 4 май	З. Германия	Бон
12-а	1986, 4 май – 6 май	Япония	Токио
13-а	1987, 8 юни – 10 юни	Италия	Венеция
14-а	1988, 19 юни – 21 юни	Канада	Торонто, Онтарио
15-а	1989, 14 юли – 16 юли	Франция	Париж
16-а	1990, 9 юли – 11 юли	САЩ	Хюстън, Тексас
17-а	1991, 15 юли – 17 юли	Великобритания	Лондон, Англия
18-а	1992, 6 юли – 8 юли	Германия	Мюнхен, Байерн
19-а	1993, 7 юли – 9 юли	Япония	Токио
20-а	1994, 8 юли – 10 юли	Италия	Неапол
21-ва	1995, 15 юни – 17 юни	Канада	Халифакс, Нова Скотия
–	1996, 19 април – 20 април	Русия	Москва (специална среща, ядрена сигурност)
22-ра	1996, 27 юни – 29 юни	Франция	Лион
23-та	1997, 20 юни – 22 юни	САЩ	Денвър, Колорадо
24-та	1998, 15 май – 17 май	Великобритания	Бирмингам, Англия (първа редовна среща на Г-8)
25-а	1999, 18 юни – 20 юни	Германия	Кьолн, Северен Рейн-Вестфалия
26-а	2000, 21 юли – 23 юли	Япония	Окинава
27-а	2001, 20 юли – 22 юли	Италия	Генуа
28-а	2002, 26 юни – 27 юни	Канада	Кананаскис, Албърта	www.g8.gc.ca Архив на оригинала от 2006-11-18 в Wayback Machine.
29-а	2003, 2 юни – 3 юни	Франция	Евиан	www.g8.fr Архив на оригинала от 2011-04-07 в Wayback Machine.
30-а	2004, 8 юни – 10 юни	САЩ	Сий Айлънд, Джорджия	g8usa.gov Архив на оригинала от 2005-04-26 в Wayback Machine.
31-ва	2005, 6 юли – 8 юли	Великобритания	Хотел Гленийгълс, Пъртшир, Шотландия	www.perthshireg8.com
32-ра	2006, 15 юли – 17 юли	Русия	Стрелна, Санкт Петербург	g8russia.ru Архив на оригинала от 2006-10-25 в Wayback Machine.
33-та	2007, 6 юни – 8 юни	Германия	Хайлигендам, Мекленбург-Предна Померания	www.g-8.de
34-та	2008, 7 юли – 9 юли	Япония	Тояко, Хокайдо	www.g8summit.go.jp Архив на оригинала от 2008-05-12 в Wayback Machine.
35-а	2009, 8 юли – 9 юли	Италия	Ла Мадалена	www.g7.utoronto.ca
36-а	2010, 25 юни – 26 юни	Канада	Хънтсвил, Онтарио	www.nationalpost.com
37-а	2011, 26 май – 27 май	Франция	Довил	www.g20-g8.com Архив на оригинала от 2011-05-22 в Wayback Machine.
38-а	2012, 18 май – 19 май	САЩ	Кемп Дейвид	www.state.gov
39-а	2013, 17 юни – 18 юни	Великобритания	Лох Ърн, Фърмана	www.gov.uk
40-а	2014, 4 юни – 5 юни	ЕС	Брюксел, Белгия
41-ва	2015, 4 юни – 5 юни	Германия	Замък Елмау, Бавария
42-ра	2016, 26 – 27 май	Япония	Шима, префектура Мие
43-та	2017, 26 – 27 май	Италия	Таормина, Сицилия
44-та	2018, 8 – 9 юни	Канада	Ла Малбе, Квебек
45-а	2019, 24 – 26 август	Франция	Биариц, департамент Пирене Атлантик
46-а	отменена			Срещата е трябвало да се проведе в щата Мериленд, САЩ, но е отменена заради пандемията.
47-а	2021, 11 – 13 юни	Великобритания	Карбис Бей, Корнуол
48-а	2022, 26 – 28 юни	Германия	Замък Елмау, Бавария
49-а	2023, 19 – 21 май	Япония	Хирошима

Вижте също

• Г-8 (1997 – 2014)
• Г-7 (финансови министри)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата G8 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​