Марио Монти
| Марио Монти Mario Monti | |
.JPG) | |
| Министър-председател на Италия | |
| Мандат | 16 ноември 2011 – 28 април 2013 |
|---|---|
| Президент | |
| 2006 – 2015 | Джорджо Наполитано |
| Предшественик | Силвио Берлускони |
| Наследник | Енрико Лета |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Гражданство |  Италия |
| Религия | Католическа църква |
| Съпруга | Елза Антонйоли |
| Полит. партия | Граждански избор (2013 – 2015) |
| Образование | Университет Бокони |
| Професия | икономист • политик |
| Подпис |  |
| Марио Монти в Общомедия | |
Марио Монти (на италиански: Mario Monti) е италиански и европейски политик от партията Граждански избор (2013 – 2015) и икономист.
Той е доживотен сенатор. От 2011-а до 2013 г. е министър-председател на Италия, от 2011-а до 2012 г. – и министър на икономиката и финансите. [1][2]. От 1995-а до 2004 г. е еврокомисар, отговарящ за вътрешния пазар, услугите, митниците и данъчното облагане. Европейски комисар по конкуренцията от 1999-а до 2004 г. От 2004 г. е президент на университета „Бокони“ в Милано, като преди това е бил негов ректор (1989 – 1994).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранен живот и академична кариера[редактиране | редактиране на кода]
Марио Монти е роден на 19 март 1943 г. в северно-италианския град Варезе, Италия, в семейството на банкер. Завършва икономика и мениджмънт в световноизвестния реномиран университет Бокони в град Милано. След завършването си специализира в Йейлския университет в САЩ, при носителя на Нобелова награда за икономика Джеймс Тоубин. Бил е професор в университетите в Тренто и Торино между 1970 и 1985 г. и в Бокони в Милано между 1985 и 1989 г.
От 1989 до 1994 година е ректор в университета Бокони, а от 1994 до 1999 и от 2004 до днес негов президент.
Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
През 1995 година Монти е избран за еврокомисар по вътрешния пазар и услугите в Европейската комисия на Жак Сантер, а от 1999 година и за Комисар по конкуренцията на Европейската комисия ръководена от Романо Проди. След края на втория му мандат, Монти не е номиниран отново от тогавашния министър-президент на Италия Силвио Берлускони. Негов наследник като еврокомисар по конкуренцията е холандката Нели Крус, а за италиански комисар е номиниран Франко Фратини.
Като еврокомисар по конкуренцията той предприема стъпки за ограничаването на влиянието на интернационални концерни като Microsoft и Volkswagen. През 2000 година по негово настояване Европейската комисия осъжда федералната провинция Северен Рейн-Вестфалия за оказаната помощ за спасяването на банката WestLB.[3] През 2007 година става член на Съвета за бъдещето на Европа.
На 9 ноември 2011 година италианският президент Джорджо Наполитано номинира Монти за доживотен сенатор.
Още преди подаването на оставката на премиера Силвио Берлускони, Монти е сочен като евентуален негов приемник. След неговата оставка на 12 ноември 2011 година, Монти е номиниран от президента за премиер и от 16 ноември оглавява временното правителство на експерти, како основните цели на неговото правителство са борбата с бюджетния дефицит и неговите последиците, както и прилагането на антикризисни мерки, които да извадят страната от финансовата криза. На 17 ноември, същата година, Монти печели вот на доверие за правителството си в Сената, след като представил програма за радикални икономически реформи.[4]
Организации[редактиране | редактиране на кода]
Между 2004 и 2008 година Монти е член и президент на борда на брюкселската Тинк-танк BRUEGEL.[5] През 2004 година участва в създаването на т.нар. Спинели-група, отстояла тезите на Еврофедерализма. Член е на борда на т.нар. Билдърбъргска група[6], както и на Трилатералната комисия.[7]
Монти е съветник на Голдман Сакс и Кока-Кола.[8]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Марио Монти е семеен с две деца.
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Бележки
- ↑ Monti wird Regierungschef und Wirtschaftsminister. в Ди Велт, посетен на 17 ноември 2011
- ↑ Mario Monti, offiziell mit Regierungsbildung beauftragt., списание Щерн, посетен на 17 ноември 2011
- ↑ Scharfe Kritik an Klage. в rponline, 12 април 2000
- ↑ Монти спечели първи вот на доверие, очаква го втори
- ↑ Peter Pinzler: EU: Bruegels Denkstube. Ди Цайт, 20 януари 2005
- ↑ Steering Committee Билдърбъргска група Архив на оригинала от 2011-11-09 в Wayback Machine., посетен на 17 ноември 2011
- ↑ Портрет на Марио Монти Архив на оригинала от 2011-11-13 в Wayback Machine. на страницата www.trilateral.org, посетен на 17 ноември 2011
- ↑ Марио Монти на страницата на Brussel Economic Forum, посетен на 17 ноември 2011
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Марио Монти- Портрет на Монти, www.btv.bg, посетен на 17 ноември 2011
- Марио Монти поема властта в Италия, www.dnevnik.bg, посетен на 17 ноември 2011
- Кабинетът на Марио Монти положи клетва, www.dnevnik.bg, посетен на 17 ноември 2011
- Марио Монти обяви състава на кабинета си, www.dnes.bg, посетен на 17 ноември 2011
- Марио Монти състави правителство на технократите, www.capital.bg, посетен на 17 ноември 2011
- Ди Цайт: Портрет на Монти (ноември 2011)
- Франкфуртер Рундшау: Портрет на Монти (ноември 2011)
| |||||
| ||||||||