Аминторе Фанфани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аминторе Фанфани
Amintore Fanfani
италиански политик

Роден
Починал
Погребан Рим, Италия

Религия католицизъм
Образование Католически университет на свещеното сърце
Аминторе Фанфани в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Аминторе Фанфани (на италиански: Amintore Fanfani) е италиански политик (фашист, после християндемократ), председател на Общото събрание на ООН от 21 септември 1965 до 20 септември 1966 г.

Той е сред доминиращите фигури в политическата сцена на Италия през XX век – 5 пъти председател на Съвета на министрите на Италия, министър (на външните и на вътрешните работи, на бюджета, на труда и на земеделието), член на Християндемократическата партия (ХДП), теоретик на фашизма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През периода 1926 – 1930 г. учи във Факултета по икономически и социални науки на Католическия университет „Пресвето Сърце Исусово“ в Милано. От 1932 г. е асистент, после доцент в същия университет. Междувременно преминава военно обучение в Сполето и получава военно звание младши лейтенант. Ръководител на катедра „История на икономическите доктрини“ в университета (1936). Автор е на важни трудове по икономическа история, изследващи религията и развитието на капитализма по време на Ренесанса и Реформацията в Европа. Неговата дисертация е публикувана като „Католицизъм, капитализъм и протестантство“ през 1935 г.

Теоретик на фашизма[редактиране | редактиране на кода]

Присъединява се към Националната фашистка партия. Става професор в партийното Училище по фашистки мистицизъм (Scuola di mistica fascista) в Милано.

Подкрепяйки идеите на икономическата теория за корпоративизъм, възприета и пропагандирана от фашистите, публикува статии в списание „Фашистка доктрина“ (Dottrina fascista). Той е сред 330-мата, подписали известния антисемитски „Манифест на расата“ (Manifesto della razza) от 1938 г.[1], пише за списание „Защитата на расата“ (La difesa della razza).

Той пише[2]:

„Някой ден Европейският континент ще бъде организиран в просторно наднационално пространство, ръководено от Италия и Германия. Тези зони ще имат авторитарни правителства и ще синхронизират своите конституции с фашистки принципи.“

След примирието с нахлулите войски на Съюзниците Аминторе Фанфани е в изгнание в Швейцария от 17 септември 1943 до 6 юли 1945 г. Преподава в университетите в Лозана и Женева. Води университетски курсове за италиански бежанци.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

  • септември 1945: ръководител на отдела за проучвания, пропаганда и печат на ХДП
  • 20 април 1946 година: член на Националния съвет и Централното ръководство на ХДП
  • 2 юни 1946: депутат в Учредителното събрание, член на конституционната комисия
  • 1946 – 1968: депутат (член на Камарата на депутатите)
  • 1947 – 1950: министър на труда
  • 1951 – 1953: министър на земеделието в 6 правителства
  • 16 юли 1953 – 2 август 1953: министър на вътрешните работи
  • януари – февруари 1954: председател на Съвета на министрите (Първо правителството Фанфани)
  • 1954 – 1959: секретар на ХДП
  • юли 1958 – февруари 1959: председател на Съвета на министрите (Второ правителството Фанфани)
  • 1 юли 1958 – 15 февруари 1959: министър на външните работи
  • юли 1960 – февруари 1962: председател на Съвета на министрите (Трето правителство Фанфани)
  • февруари 1962 – юни 1963: председател на Съвета на министрите (Четвърто правителството Фанфани)
  • 7 май 1962 – 29 май 1962: министър на външните работи
  • 5 март 1965 – 30 декември 1965: министър на външните работи
  • 23 февруари 1966 – 24 юни 1968: министър на външните работи
  • 1968 – 1999: сенатор (член на Сената на Републиката)
  • 1968 – 1973: председател на Сената
  • 1973 – 1975: секретар на ХДП
  • 1976 – 1982: председател на Сената
  • декември 1982 – август 1983: председател на Съвета на министрите (Пето правителството Фанфани)
  • 1985 – 1987: председател на Сената
  • 17 април 1987 – 28 юли 1987: председател на Съвета на министрите (Шесто правителството Фанфани)
  • 1987 – 1988: министър на вътрешните работи
  • 13 април 1988 – 22 юли 1989: министър на бюджета и икономическото планиране
  • 1994 – 1996: председател на комисията по външни работи на Сената

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fanfani il „modernizzatore“, Quotidiano della Basilicata, 6 февруари 2008
  2. Moving to the Left, Time Magazine, 14 юли 1958

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]