Председателство на Съвета на ЕС
Председателство на Съвета на ЕС, или кратко европредседателство е временното поемане от страна член на Европейския съюз на отговорността за общите решения на Съвета на Европейския съюз във всички аспекти от неговата работа. То се осъществява от правителството на съответната страна за период от 6 месеца по предварително приет списък на ротационен принцип (виж по-долу). От 2007 г. се въвежда практика на обединението на три поредни председателства в трио или тройка, утвърдено впоследствие в Договора от Лисабон. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя собствена по-подробна шестмесечна програма. Във всяка тройка има „стари“ и „нови“ страни членки.
За всяко заседание на някоя от формациите на Съвета постът „председател на Съвета на ЕС“ се поема от ресорния министър на страната-председател. Срещите на върха (т.е. заседанията на Европейския съвет) се председателстват от главата на правителството на страната-председател.
След резултатите от референдума за членството на Великобритания в ЕС през 2016 г., британското правителство се отказва от председателството, което трябва да поеме в периода 1 юли – 31 декември 2017 г.[1] и на 26 юли 2016 г. Съветът на ЕС прави промени в заплануваните председателства, като ги изтегля с шест месеца напред. По този начин председателството на България, планувано за втората половина на 2018 г., се изтегля в първата половина на същата година.[2][3] На същата среща е приет графикът до 2030 г.[4]
История[редактиране | редактиране на кода]
Първата система на тройно председателство е въведена още през 1981 г., след като председателството придобива политическо значение, особено в областта на европейското политическо сътрудничество, като същевременно увеличава върху отделните правителства. Председателството оттогава е подкрепено от малък персонал от длъжностни лица, изпратени от предходното и следващите председателства. Тези служители остават в служба на националното си министерство на външните работи и са част от персонала на тяхното посолство в столицата на президентството. Те обаче са на разположение на председателството и работят под тяхно ръководство. Президентът също така може да прехвърли определени задачи на своя наследник или да поиска от своя предшественик да прекрати задачите, които са били в края на президентството малко преди края на мандат или предсрочна оставка. Това би трябвало да позволи плавен преход от едно председателство към друго.
Конституционният договор на ЕС предвижда преход към „тристранно председателство“ през 2004 г., в което три държави членки следва съвместно да поемат работата на председателството. Всяка от трите държави трябва формално да продължи да председателства повече от шест месеца, но свързаните с тях задачи трябва да се споделят между трите държави. Докато членовете на тройката се променят на полугодие, тройното председателство трябва да остане непроменено за целия период от 18 месеца.
Въпреки че конституционният договор не е в процес на ратификация, тази система е въведена през януари 2007 г. с промяна в Правилника за дейността на Съвета. Първата тройка е следователно германското, португалското и словенското председателство на Съвета през 2007/2008 г. Трите страни приемат съвместна работна програма в началото на своето председателство, координирайки своите национални инициативи и приоритети. Договорът от Лисабон, приет през 2007 г., окончателно възобнови предвидените в конституционния договор условия и създаде възможността формално да се определи тричленното председателство с решение на ЕС (член 236 от ДФЕС). Съответното решение е взето незабавно след влизането в сила на Договора на 1 декември 2009 г.
Задачи[редактиране | редактиране на кода]
Задачите на председателството са:
- Да организира и провежда заседания на Съвета,
- В случай на проблеми между държавите членки или между Съвета и други институции на Съюза, да подготви компромисни предложения след консултации със заинтересованите страни;
- Да представлява Съвета пред други институции и органи на Съюза и други международни организации и трети държави.
Настоящият председател се подпомага от генералния секретар на Съвета на Европейския съюз в тези дейности.
Тройното председателство[редактиране | редактиране на кода]
Тъй като председателството на Съвета се променя на всеки шест месеца, е трудно да се поддържат постоянни дългосрочни политически задачи. В резултат на това от 2007 г. насам три поредни председателства на Съвета работят заедно в така нареченото „тройно председателство“ и се разработва съвместна осемнадесетмесечна програма, координирана с шестмесечните програми на отделните председателства на Съвета. От друга страна, председателят на Съвета може също да бъде представен в една от другите две държави. Точната структура на разделението на труда между трите членове на тройното председателство зависи от тях.
Месечна програма[редактиране | редактиране на кода]
Съгласно чл. 2, ал. 6 от Правилника за дейността на Съвета на Европейския съюз, тройното председателство, избирано на всеки 18 месеца, работи по програма в тясно сътрудничество с Европейската комисия и председателя на Европейския съвет. Тази програма е разделена на три части, като в първата част са изложени стратегическата рамка и дългосрочните цели, които са от значение за трите последователни стъпки. Във втората част е списъкът на конкретните приоритети за трите председателства във всяка област на политиките, а третата част е цялостна програма с темите, които ще бъдат разглеждани през осемнадесет месечния период.
