Гастон Ейскенс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гастон Ейскенс
фламандски политик
Gaston Eyskens (1969).jpg
Роден
Починал
Льовен, Белгия

Религия Католическа църква
Образование Льовенски католически университет
Колумбийски университет
Партия Християнска народна партия (Белгия)
Християндемократически и фламандски
Гастон Ейскенс в Общомедия

Гастон Франсоа Мари Ейскенс (на нидерландски: Gaston François Marie Eyskens) е фламандски икономист и политик от Християнската народна партия. Трите му мандата като министър-председател на Белгия (1949 – 1950, 1958 – 1961 и 1968 – 1973) съвпадат с три от най-тежките кризи в най-новата история на страната – спорът за връщането в Белгия на крал Леополд III, Втората училищна война и разделянето на Льовенския университет. При управлението на Ейскенс са предприети и първите стъпки към федерализация на страната.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гастон Ейскенс е роден на 1 април 1905 година в Лийр, провинция Антверпен, в семейството на Антониус Франсискус Ейскенс (1875 – 1948) и Мария Вутен (1872 – 1960). През 1927 година завършва икономика в Колумбийския университет в Ню Йорк, след което получава докторска степен в Льовенския католически университет.

От 1931 година Ейскенс започва да преподава в Льовен, като достига до поста декан на факултета по икономика. През 1931 година се жени за Гилберте Депетер (1902 – 1981), от която има двама сина – Марк (р. 1933), който също става политик и за кратко е министър-председател на Белгия, и Ерик (1935 – 2008).

От началото на 30-те години Гастон Ейскенс се ангажира и с политическа дейност, като работи за католическите министри Едмон Рубенс и Филип Ван Исакер. През 1939 година е избран за член на Камарата на представителите, какъвто остава до 1965 година. През 1945 и 1947 – 1949 година е министър на финансите в коалиционните правителства, оглавявани от социалистите Ашил Ван Акер и Пол-Анри Спак.

Гастон Ейскенс съставя първото си правителство, коалиция на християндемократи и либерали, на 11 август 1949 година. То пада през юни 1950 година в разгара на острите противоречия около дейността на крал Леополд III по време на Втората световна война. В следващия кабинет на Жан Дювийозар, просъществувал от юни до август 1950 година Ейскенс е министър на икономиката.

От юни до ноември 1958 година Гастон Ейскенс оглавява правителство на малцинството, което става последното еднопартийно правителство в белгийската история. На 6 ноември той съставя ново правителство в коалиция с либералите. На 3 септември 1960 година е избран четвъртият кабинет на Ейскенс, също коалиция на христиандемократи и либерали. То пада през април 1961 година след масовите стачки срещу увеличаването на данъците и намаляването на държавните разходи. През този период правителствата на Ейскенс трябва да се справят и с острите спорове между френскоезичната и фламандската общност, т.нар. Втора училищна война, както и конфликтите, свързани с даването на независимост на Белгийско Конго.

През 1963 година Ейскенс получава почетното звание държавен министър. През 1965 година Гастон Ейскенс е избран за член на Сената, какъвто остава до края на политическата си кариера. Той отново е министър на финансите в кабинета на Пиер Армел (1965 – 1966). След като под натиска на студентските вълнения и подновените езикови спорове правителството на християндемократи и либерали е свалено, през юни 1968 година Ейскенс съставя ново коалиционно правителство със социалистите. През 1972 година той сформира последното си, шесто правителство, също коалиция на християндемократи и социалисти.

Управлението на последните две правителства на Ейскенс е белязано от кулминацията на езиковите спорове при разделянето на Льовенския университет, най-старото висше училище в страната, на нидерландскоезичен и френскоезичен. С конституционната реформа от 1970 година е поставено началото на превръщането на Белгия от унитарна във федерална държава, като са създадени трите езикови общности.

След отстраняването на шестия кабинет на Ейскенс в началото на 1973 година той се оттегля от политическия живот. През септември същата година той получава от крал Бодуен наследствената благородническа титла виконт.

Гастон Ейскенс умира на 3 януари 1988 година в Льовен.

Пол-Анри Спак министър-председател на Белгия (11 август 1949 – 8 юни 1950) Жан Дювийозар
Ашил Ван Акер министър-председател на Белгия (26 юни 1958 – 25 април 1961) Тео Льофевр
Пол Ванден Буйнантс министър-председател на Белгия (17 юни 1968 – 26 януари 1973) Едмон Льобюртон