Леополд III
|
Леополд III Léopold III |
|
|---|---|
| крал на белгийците | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
25 септември 1983 г.
Синт Ламбрехтс - Волюве, Белгия |
| Погребан | Белгия |
|
|
|
| Религия | католицизъм |
| Учил в | Итън Колидж |
| Награди |
Орден на Златното руно Орден на жартиерата Суверенен Малтийски орден Короната на Италия |
| Семейство | |
| Род | Сакс-Кобург и Гота |
| Баща | Албер I (Белгия) |
| Майка | Елизабет Баварска |
| Братя/сестри | Мари Жозе Белгийска |
| Съпруга | Астрид Шведска (10 ноември 1926 – 29 август 1935) |
| Деца |
Бодуен Албер II |
| Леополд III в Общомедия | |
Леополд III (на френски: Léopold III; на нидерландски: Leopold III) е кралят на белгийците от 1934 до 1951 година.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е роден на 3 ноември 1901 година в Брюксел и е най-възрастният син на крал Албер I и херцогиня Елизабет Баварска. През 1926 година се жени за принцеса Астрид Шведска. Двамата имат три деца: Жозефин-Шарлот (1927 – 2005), велика херцогиня на Люксембург, и кралете на белгийците Бодуен (1930 – 1993) и Албер (р. 1934).
Леополд заема престола след смъртта на баща си през 1934 година. През 1944 година, по време на Втората световна война, е депортиран в Германия и като регент от негово име управлява брат му, принц Шарл Белгийски. Леополд III е обвиняван в сътрудничество с германците и държавна измяна и успява да се завърне в Белгия едва през 1950 година. Връщането му в страната предизвиква масови стачки и безредици, особено във Валония, и през 1951 година той е принуден да абдикира в полза на сина си Бодуен.
Леополд III умира на 25 септември 1983 година в Синт Ламбрехтс - Волюве.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| Албер I | → | крал на белгийците (23 февруари 1934 – 16 юли 1951) | → | Бодуен |
|