Дмитрий Язов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дмитрий Язов
съветски военен и политически деец
DYazov1989.jpg
Язов при посещението си в САЩ, 1989 година.

Звание маршал на Съветския съюз
Години на служба 1941 – 1994
Служил на Flag of the Soviet Union.svg СССР
Flag of Russia.svg Русия
Командвания Средноазиатски военен окръг,
Далекоизточен военен окръг,
министър на отбраната на СССР
Битки/войни Велика Отечествена война
Награди Орден „Ленин“,
Орден „Отечествена война“ и др.

Роден
Друга дейност председател на Комитета в памет на маршал Георгий Жуков
Подпис Автограф Д. Т. Язова.svg
Дмитрий Язов в Общомедия

Дмѝтрий Тимофѐевич Я̀зов (на руски: Дмѝтрий Тимофѐевич Я̀зов) е съветски военен и политически деец – последният маршал на Съветския съюз (1990), предпоследният министър на отбраната на СССР (1987 – 1991), член на Държавния комитет за извънредното положение (Государственный комитет по чрезвычайному положению, ГКЧП) и участник в Августовския пуч в Русия от 1991 г. Член на ЦК на КПСС (1987), кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС (1987 – 1990).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Оконешниковски район на Омска област на 8 ноември 1924 г.[1].

По време на Великата Отечествена война е ранен, като през годините ѝ е командир на взвод и заместник-командир на рота на Волховския и Ленинградския фронт. След войната Дмитрий Тимофеевич завършва Московското пехотно училище „Върховен съвет на РСФСР“, Военната академия „Фрунзе“ (1956) и Генералщабната академия (1962). Изпратен е в Куба по време на Карибската криза. През 1971 г. завършва Академия по обществени науки на ЦК на КПСС в Москва, и на следващата 1972 г. – Военнополитическата академия при Генералния щаб на Съветската армия „В.И.Ленин“ като в двете съветски академии Язов учи в един випуск с ръководители от НРБ – политика и държавника Алекси Иванов и военния деец генерал Тенчо Папазов , също и със съветски ръководители и военни дейци като Иван Капитонов,маршал Дмитрий Устинов,Егор Лигачов,Виктор Никонов,Всеволод Мураховский,Владимир Крючков, Михаил Бусигин и маршал Сергей Ахромеев.Язов постепенно се издига във военната йерархия и от 1970-те години командва последователно няколко военни окръга, включително Далекоизточния, където поддържа близки отношения с Ким Ир Сен. Началник на Главно управление „Кадри“ в Министерството на отбраната; армейски генерал от 1984 г.

Назначен е неочаквано с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 30 май 1987 г. за министър на отбраната на страната (след полета на Матиас Руст и оставката на Сергей Соколов). През първите 3 години на тази длъжност Язов остава армейски генерал, което е необичайно (от 1935 г. всички глави на военното ведомство са маршали на Съветския съюз, с изключение на Сталин, който, ставайки народен комисар по отбраната през 1941 г., до 1943] г. не е имал никакви звания). Едва през 1990 г. президентът на СССР Михаил Горбачов присвоява на Язов маршалско звание[2], което е последното в историята на СССР. Язов също така е и единственият маршал на Съветския съюз, роден в Сибир.

През март 1991 г. Дмитрий Тимофеевич е преназначен на поста министър на отбраната на СССР с указ на президента.[3]

При Язов завършва Афганистанската война. Като консерватор той е доста непопулярен сред кръговете на поддръжниците на перестройката. През 1991 г. се присъединява към подготвянето на Държавния комитет за извънредното положение и от първите дни на създаването му влиза в неговия състав. По време на Августовския пуч по негова заповед в Москва навлизат танкове и друга тежка техника и се обсъжда планът за щурма на Белия дом.

Убедил се в провала на преврата, Язов се отправя във Форос при Горбачов и веднага при завръщането си е арестуван на летището. На 22 август 1991 г. е издаден указ на президента на СССР „За освобождаването на Д. Т. Язов от длъжността министър на отбраната на СССР“.[4]

От затвора Дмитрий Тимофеевич се обръща към президента с послание, в което се разкайва и нарича себе си „стар глупак“. Освободен след разглеждането на делото, през февруари 1994 г. е амнистиран, уволнен в оставка[5] и награден с поименно оръжие. По-късно участва в мероприятия на ветерани, присъства сред почетните гости на парадите на Победата и т.н. Нееднократно излиза със спомени за Държавния комитет за извънредното положение, поддържайки мнението, че заговор не е имало.

След оставката известно време Дмитрий Язов заема длъжностите главен военен съветник в Главното управление за международно военно сътрудничество към Министерството на отбраната на Руската федерация и главен съветник-консултант на началника на Генералщабната академия на въоръжените сили на Русия.[6][7]

Член е на ръководните органи на редица обществени организации (в това число и на Комитета в памет на маршала на Съветския съюз Георгий Жуков[8], форума „Обществено признание“ [9] и др.)

Консултант на началника на Военно-мемориалния център на Въоръжените сили на Русия.[10]

Женен (с втори брак). Има 4 деца и 7 внука.

Язов е последният жив маршал на СССР.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Язов Д. Т. Верны Отчизне. Москва. Воениздат. 1988 г.
  • Язов Д. Т. Удары судьбы: Воспоминания солдата и маршала. Москва. „Палея“. 1999 г. ISBN 5-86020-256-X
  • Язов Д. Т. Карибский кризис: Сорок лет спустя. Москва. „Мегапир“. 2006 г.
  • Множество публикации [13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. По твърдение на самия Язов той е роден не през 1923, а през 1924 г., а годината в повече си я е приписал, за да попадне на фронта.
    Вж.: ((ru)) Интервю на Дмитрий Гордон с маршал Язов
  2. ((ru)) Указ №93 на президента на СССР от 28 април 1990 г. „За присвояването на армейски генерал Д. Т. Язов на воинско звание маршал на СССР“
  3. ((ru)) Указ №1571 на президента на СССР от 1 март 1991 г. „За назначаването на другаря Д. Т. Язов за министър на отбраната на СССР“
  4. ((ru)) Указ №2447а на президента на СССР от 22 август 1991 г. „За освобождението на Д. Т. Язов от длъжността министър на отбраната на СССР“
  5. ((ru)) Указ №250 на президента на Русия от 7 февруари 1994 г. „За уволнението от военна служба в оставка на Д. Т. Язов и В. И. Варенников“
  6. ((ru)) Биография на Дмитрий Язов на страницата viperson.ru
  7. ((ru)) Биография на Дмитрий Язов на страницата temadnya.ru
  8. ((ru)) Страница на Комитета в памет на маршала на Съветския съюз Г. К. Жуков
  9. ((ru)) Статията „Подвиги и признание. Общественная палата предлагает создать специальную структуру для помощи ветеранам“ във вестник „Российская газета“ (бр. №4654 от 8 май 2008 г.)
  10. ((ru)) Ветерани от Въоръжените сили на Русия, взели участие в среща с президента
  11. ((ru)) Путин награждава участника в Държавния комитет за извъредното положение Дмитрий Язов с Почетен орден – 17 ноември 2004 г.
  12. ((ru)) Списък с наградените с църковни ордени военачалници и ветерани от Великата Отечествена война
  13. ((ru)) Списък с публикациите на Дмитрий Язов на страницата viperson.ru

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Язов, Дмитрий Тимофеевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.