Направо към съдържанието

Волгоград

(пренасочване от Царицин)
За Сталинградската битка вижте Битка при Сталинград.
Волгоград
Волгоград
— град —
Знаме
      
Герб
Русия
48.7086° с. ш. 44.5147° и. д.
Волгоград
Волгоградска област
48.7086° с. ш. 44.5147° и. д.
Волгоград
Страна Русия
Федерален субектВолгоградска област
Площ859 km²
Надм. височина440 m
НаселениеПовишение 1 018 898 души (2024)
КметВладимир Марченко
Основаване1589
Първо споменаване1579 г.
Град от1780
Пощенски код400xxx
Телефонен код+7 844 2
МПС код34
Часова зонаUTC+3:00
Официален сайтwww.volgadmin.ru
Волгоград в Общомедия

Волгогра̀д (на руски Волгоград) е град в Южна Русия, център на Волгоградска област, Южен федерален окръг.[1] Разположен е на западния бряг на Волга, при вливането в нея на река Царица. В миналото градът се е наричал Царицин (до 1925) и Сталинград (1925 – 1961). Населението на града през 2012 година е 1 018 739 души.

Съвременният флаг на Волгоград представлява правоъгълен плат с червен цвят двустранно изображение в центъра на герба града-герой Волгоград. Съотношението широчина към дължина на флага е 2:3. Червеният цвят – изконен цвят на националния флаг на Русия, който олицетворява мъжеството, държавността, кръвта, силата и енергията. Изображението на града-герой Волгоград на флага символизира принадлежността му на града. Съотношението на площта на герба и флага е 1:7.

Съвременният герб на Волгоград представлява щит от златист цвят, който е разделен на две половини с ленти и има Медали за храброст. Горната половина на герба представлява символично изображение на непристъпната крепост на Волга. Тя е представена във вид на зъбни крепостни стени, които са украсени с червен цвят. В допълнение този медал „Златна звезда“, с който е награден градът, е изобразен в златист цвят на общия червен фон. Символът по средата със златист цвят символизира развитието на индустрията на града, а златният сноп пшеница – изобилието на волгоградските земи. Синият цвят символизира река Волга. Съотношението на ширина спрямо височина е 8:9.

Географското положение на града може да се види тук от спътник. Волгоград е най-дългият град на Русия (не се броят Сочи и Находка). Дължината на града по брега на Волга е около 70 – 90 км.[2] Основната част на града е разположена по поречието на Волга. В чертите на града влизат и ред малконаселени и необитаеми острови.

В града се намира Волго-Донски канал, който е открит през 1952 година.

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]
  • Тракторозаводски район
  • Краснооктомврийски район
  • Дзерджински район
  • Централен
  • Ворошиловски
  • Съветски
  • Кировски
  • Красноарменски

Волгоград възниква с основаването през 1589 на крепостта Царицин, която трябва да укрепи нестабилната южна граница на Русия. Около нея постепенно възниква търговско селище. Царицин е превземан два пъти от разбунтували се казаци – при бунтовете на Степан Разин (1670) и Емелян Пугачов (1774). През 19 век градът се превръща във важно пристанище и регионален търговски център.

Нова офис сграда по главната улица в града.

Царицин е сцена на тежки боеве по време на Руската гражданска война. Болшевиките под командването на Йосиф Сталин, Климент Ворошилов и Семьон Будьони се отбраняват в града през 1918, но са изтласкани от генерал Антон Деникин, който контролира Царицин от 1919 до 1920. През 1925 градът е преименуван на Сталинград.

През следващите години Сталинград се превръща в голям център на тежката промишленост. Той става една от основните стратегически цели на германското настъпление през Втората световна война. Германците обсаждат града от 21 август 1942 до 2 февруари 1943 в битката при Сталинград. По размера на човешките загуби това е една от най-тежките битки в човешката история, като двете страни губят общо над 1,5 милиона души. Градът е практически изравнен със земята, но възстановяването му започва още в началото на 1943.

През 1961 името на Сталинград е променено на Волгоград във връзка с кампанията на Никита Хрушчов за десталинизация. Това решение е спорно, като се вземе под внимание световната известност на името Сталинград.

Наземният обществен градски транспорт е представен от автобуси, тролейбуси, трамваи.

През 1984 година действа единственият в Русия подземен трамвай. Продължителността на линията е 13,5 км. В централната част на града линията минава под земята.

Важна роля играе градската електричка, която съединява всички райони на града.

Въздушните превози се осъществяват от международното летище Волгоград.

Висши учебни заведения

[редактиране | редактиране на кода]

Волгоград има много ВУЗ-ове, като:

Държавен Донско-казашки театър (ГДКТ) основан през декември 1992 година. Основател и художествен ръководител е Владимир Иванович Ляпичев. Това е единственият театър в Русия, чиито постановки напълно се основават на исторически и фолклорни казашки традиции.

Волгоградски детски музикален експериментален театър е основан през 1932 година като Сталинградски театър на музикалната комедия. Разположен в здание на крайбрежието на Волга. Разцветът на театъра е през 60-70-те години на XX век, когато се представят много нови пиеси на съветски автори, писали на текущия творчески състав театрови музикомедии. През 1995 е преобразуван във Волгоградски общински музикален театър.

Други:

  • Волгоградски нов експериментален театър
  • Волгоградски областен театър на куклите
  • Волгоградски театър на юношите (младите зрители)
  • Волгоградски младежки театър Алексей Серов открит на 29 септември 2006 година.

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

Списък на градовете побратимени с Волгоград и подписали споразумение за сътрудничество.[3]

След 1991 г. много заводи са затворени,[4] например – известна фабрика, където се произвеждат трактори (1930 – 2007).[5]

  1. Евдокимов М.Ю., Рыбалко Н.В. Волгогра̀д // Голяма руска енциклопедия. Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2018. Архивиран от оригинала на 2019-04-26. Посетен на 7 юни 2019. (на руски)
  2. В различните източници е указана различна дължина: 70 км Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., 80 км, 90 км
  3. www.volgadmin.ru
  4. Гловели Г. Д. Раздел „Развитие и криза на промишлеността на СССР“, (Промишленост) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 27. Полупроводник – Пустиня [Полупроводники – Пустыня]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-364-4. с. 767. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-07 в Wayback Machine. ((ru))
  5. BlinkovFPV. Волгоград сверху – тракторный завод // 21 февруари 2016. Посетен на 7 юни 2019. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Volgograd и страницата „Волгоград“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.