Николай Ежов
| Николай Ежов | |
| съветски държавник и политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 4 февруари 1940 г.
|
| Погребан | Ново Донско гробище, Русия |
| Религия | атеизъм |
| Политика | |
| Партия | ВКП (б) |
| народен комисар на вътрешните работи | |
| 26 септември 1936 – 25 ноември 1938 | |
| народен комисар на водния транспорт | |
| 8 април 1938 – 9 април 1939 | |
| Военна служба | |
| Звание | главен комисар на НКВД |
| Години | 1913 – 1938 |
| Служил на |  СССР |
| Род войски | Руска императорска армия Червена армия НКВД |
| Войни | Първа световна война |
| Семейство | |
| Съпруга | Евгения Ежова |
| Деца | 1 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Николай Ежов в Общомедия | |
Никола́й Ива́нович Ежо́в е съветски държавен и политически деятел.[1]
Народен комисар на вътрешните работи (1936 – 1938), специално звание генерален комисар по държавната сигурност (съответства на военно звание маршал) от 1937 г., лишен от званието на 24 януари 1940 година. Става известен с репресивните си мерки, придобили популярност като ежовщина. Формира извънредни органи при НКВД – т.нар. особени съвещания при НКВД и тройки на НКВД. Главен организатор и вдъхновител на Винишката трагедия.
Николай Ежов по време на издигането си за ръководител на НКВД сключва втори брак с Евгения Фейгинберг, дъщеря на равин, която е видна съветска журналистка и главен редактор на списание „СССР в строителство“.
На 29 октомври 1938 година Ежов е арестуван и обвинен в държавна измяна. Малко след ареста си признава, че е хомосексуален, както и че е имал връзка с революционера Филип Голощекин.[2]
На 21 ноември същата година жена му се самоубива поглъщайки отрова, а Ежов е осъден на смърт за „ръководене и подготовка на заговорническа организация в армията и органите на НКВД, провеждане на шпионаж в полза на чужди разузнавания, подготовката на терористични актове против ръководителите на партията и държавата и въоръжено въстание против съветската власт“. Освен това Ежов е осъден за „хомосексуални актове, извършени по антисъветски и користни подбуди“. Присъдата е издадена от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 2 февруари 1940 година и изпълнена чрез разстрел на 4 февруари същата година.
Жената на Ежов, Евгения с осиновеното им дете.
_with_child.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Jansen, Marc and Petrov, Nikita. Stalin's Loyal Executioner: People's Commissar Nikolai Ezhov, 1895-1940. Stanford, Ca, Hoover Institution Press, 2002. ISBN 978-0-8179-2902-2. с. 18.
- ↑ Заявление арестованного Н. И. Ежова в Следственную часть НКВД СССР. 24 апреля 1939 г. | Проект "Исторические Материалы" // Архивиран от оригинала на 28 ноември 2021. Посетен на 10 февруари 2023.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ежов, Николай Иванович“ и страницата „Ежова, Евгения Соломоновна“ в Уикипедия на руски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
