Силезийски войни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Силезийски войни
Austria an Prussia in Europe 1740.png
Австрия и Прусия в началото на Силезийските войни. Между тях – спорната Силезия.
Информация
Период 17401763 г.
Място Силезия
Резултат Победи за Прусия
Страни в конфликта
Flag of Prussia (1892-1918).svg Кралство Прусия Flag of the Habsburg Monarchy.svg Хабсбургска монархия
Силезийски войни в Общомедия

Силезийски войни (на немски: Schlesische Kriege, на английски: Silesian wars) се наричат военните конфликти между Кралство Прусия (управлявано от Фридрих ІІ Велики) и Хабсбургската монархия (начело с Мария Терезия) за богатата област Силезия. Те продължават от 1740 до 1763 г. и завършват с победи на Прусия и с потвърждаване на нейната власт над Силезия. Този сблъсък се счита за един от определящите за международните отношения през ХVІІІ в.[1]

Първа силезийска война (1740 – 1742)[редактиране | редактиране на кода]

Първата силезийска война е решена в битките при Молвиц и Хотузиц и е част от Войната за австрийското наследство. Завършва с мирните договори от Бреслау (столицата на областта) и Берлин, които поделят Силезия: 90% за Прусия, докато най-южните части (Тешинска Селезия) остават за Австрия.[2] Прусия поема част от австрийските дългове и обещава да не подновява участието си във Войната за австрийското наследство.

Фридрих ІІ не удържа на думата си и отново се включва в европейския конфликт чрез Втората силезийска война.

Втора силезийска война (1744 – 1745)[редактиране | редактиране на кода]

Втората силезийска война е започната от Фридрих ІІ с превантивни цели. Той побеждава при Хоенфридберг, Зоор, Хенерсдорф и Кеселдорф, но надмощието на Прусия не е така очевидно. Тя постига главната си цел да запази Силезия в старите граници (мирен договор в Дрезден).[3]

Трета силезийска война (1756 – 1763)[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих Велики и генерал Зайдлиц след битката при Цорндорф, 1758 (худ. Рихард Кнотел)

Трета силезийска война се нарича ожесточеният опит на Австрия и Русия, подкрепени от Франция, не само да върнат Силезия под австрийска власт, но и да сломят малкото пруско кралство. Това се случва в рамките на Седемгодишната война от 1756 до 1763 г. За тези седем години се разиграват най-малко десет значителни сражения,[4] повечето изгубени от прусаците, които водят до окупация на Берлин и критично положение за Прусия. Тя е спасена благодарение на „чудото на Бранденбург“, когато новият руски цар Петър ІІІ (почитател на Фридрих) прекратява военните действия и оставя Австрия сама. Мирът от Хубертусбург за втори път потвърждава старите граници.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Reed Browning, New Views on the Silesian Wars in: The Journal of Military History, Volume 69, Number 2, April 2005, pp. 521 – 534
  2. Nancy Mitford, Frederick the Great, New York 1984, pp. 96 – 138
  3. Christopher Clarke, Iron kingdom : the rise and downfall of Prussia, 1600 – 1947, Cambridge 2006, p. 194
  4. Виж подробности в различните части на F. W. Longman, Frederick the Great and the Seven Years' War, New York 1921