Тешинска Силезия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тешинска Силезия
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Полска карта на Тешинска Силезия
Полска карта на Тешинска Силезия
Площ
2280 km²
Тешинска Силезия в Общомедия

Теши́нска Силе́зия или Чеши́нска Силе́зия (на полски: Śląsk Cieszyński; на чешки: Těšínské Slezsko или Těšínsko; на немски: Teschener Schlesien) е исторически регион в югоизточна Силезия, разположен между реките Висла и Одра. Територията на региона съответства на територията на бившето Тешинско херцогство, което след Първата световна война е поделено между Чехословакия и Полша, в резултат на Тешинския конфликт от 1919 – 1920 г. Самият град Тешин е разделен на полска (Чешин) и чешка част (Чески Тешин). Понастоящем, по-голямата част от територията на Тешинска Силезия влиза в еврорегиона Тешинска Силезия (на полски: Euroregion Śląsk Cieszyński; на чешки: Euroregion Těšínské Slezsko). На полски език и от полски източници топонимите съответно са Чеши́н, Чешинско херцогство и Чеши́нска Силе́зия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Тешинското херцогство на карта от 1746 г.

Тешинска Силезия обхваща територията на историческото Тешинско херцогство, което съществува от 1290 до 1918 г. В периода 1290 – 1653 г. то е управлявано от клон на династията на Пястите. През 1327 г. Казимир I, херцог Чешински, става васал на краля на Бохемия Ян Люксембургски, и херцогството става автономно феодално владение на бохемската корона.[1] Управлението на Пястите завършва през 1653 г. със смъртта на последната херцогиня Чешинска, Елжбета Лукреция, след което херцогството става владение на Хабсбургите и започва да се нарича с немското си име: Тешин.

През 1722 г. Тешин е предаден на Леополд Лотарингски, в качеството на компенсация за правата на североиталианското херцогство Монферат, преминало към Сардинското кралство. След Войната за австрийското наследство голяма част от Силезия преминава към Прусия, но Тешинското херцогство остава в рамките на Хабсбургската империя.

От 1767 до 1822 г. херцогството, намиращо се по това време под властта на саксонската династия Ветини, е наричано Саксен Тешин (Саксонски Тешин). След смъртта на Алберт, първия и последен херцог Тешински от рода Ветини, херцогството преминава към австрийската корона, под чиято власт остава до 1918 г.

В Тешинска област винаги се е говорило на смесен чешко-полски диалект, който е смятан от чешките лингвисти за чешки диалект, а от полските – за полски. До средата на 19 век местните жители определят националността си просто като „местни“. През 19 век „местните“ започват да се делят на поляци, чехи и силезци. Никоя общност не е мнозинство в областта, но към края на 19 века многобройните полски емигранти, които идват от Галиция в търсене на работа, променят ситуацията, и в източните части на Тешинска област поляците започват да преобладават. През 1918 г. те вече са 54 % от населението на региона, но преобладават основно в източните части.[2]

След разпадането на Австро-Унгария, на 5 ноември 1918 г. полското правителство на Тешинското херцогство – Националния съвет на Тешинското херцогство (Rada Narodowa Księstwa Cieszyńskiego), подписва договор с местното чешко правителство – Националният комитет за Силезия (Národní výbor pro Slezsko), за разделянето на Тешинска Силезия.[3]На 23 януари 1919 г. Чехословакия обаче въвежда войски в Тешинска област и я заема изцяло. На 28 юли 1920 г., по време на настъплението на Червената армия в Съветско-полската война, международен арбитражен комитет приема решение за присъединяването на по-голямата част от областта – Заолже – към Чехословакия, в това число и някои участъци, в които поляците са преобладаващото мнозинство.

През октомври 1938 г. Полша, съвместно с нацистка Германия, въвежда войски и окупира чехословашката част на Тешинска област, присъединявайки я като Западносилезки окръг (Powiat cieszyński zachodni) Автономно Силезко войводство. След окупацията на Полша от Германия през 1939 г., Автономното Силезко войводство, заедно със Западнотешинския окръг е присъединено към пруската провинция Горна Силезия като Катовицки окръг, а Западнотешинския окръг и Тешинския окръг са обединени в Тешински район (Landkreis Teschen).

След Втората световна война голяма част от областта е върната на Чехословакия. Чешката част на Тешинска Силезия продължава да е част от Чехословакия до разделянето ѝ през 1993 г. и оттогава е част от Чешката република.

География[редактиране | редактиране на кода]

Тешинска Силезия заема територията между северозападната част на Карпатите, долината на Освиенцим, част от Силезката долина и източната част на Судетите. Регионът е отделен от останалите части на Силезия (по-точно, от Горна Силезия) от река Висла, от Малополша – от река Бяла и планината Бараня – най-високата точка в полската част на региона (1220 метра). Най-високият връх в цяла Тешинска Силезия е плавината Лиса (1324 m) в чешката част. Регионът също така граничи със Словакия чрез планинският хребет ПоломЯблунковски проход) и с Моравия по реките Остравице и Одра. През него протича река Олше.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Těšínsko. 1. díl: Přírodní prostředí, dějiny, obyvatelstvo, nářečí, zaměstnání. 1. vyd. Šenov u Ostravy: Tilia, 1997. ISBN 80-86101-00-2., стр. 41
  2. „Накануне Второй мировой…“, архив на оригинала от 29 април 2015, https://web.archive.org/web/20150429182120/http://www.nazdar.ru/index.php?id=4&additional=4cz-tesin, посетен 29 април 2015 
  3. Vratislav Preclík (2016). Masaryk a legie (Masaryk and legions), váz. kniha, 219 pages, first issue vydalo nakladatelství Paris Karviná, Žižkova 2379 (734 01 Karvina, Czech Republic) ve spolupráci s Masarykovým demokratickým hnutím (Masaryk Democratic Movement, Prague), 2019, ISBN 978-80-87173-47-3, pages 36 – 39, 41 – 42, 106 – 107, 111 – 112, 124 – 125, 128, 129, 132, 140 – 148, 184 – 199.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Чехия“         Портал „Чехия