Битка при Хотузиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Хотузиц
Война за австрийското наследство
Památník bitvy u Chotusic.jpg
Паметник на мястото на битката
Информация
Период 17 май 1742 г.
Място Хотузиц, Чехия
Резултат Победа за Прусия; мирен договор в Бреслау
Страни в конфликта

Flag of Prussia (1892-1918).svg Кралство Прусия

Flag of the Habsburg Monarchy.svgАвстрийска империя

Командири и лидери

Flag of Prussia (1892-1918).svg Фридрих ІІ

Flag of the Habsburg Monarchy.svg Карл Александър Лотарингски

Сили

28 000
85 оръдия

30 000
50 оръдия

Жертви и загуби

7000

7000

Битка при Хотузиц в Общомедия

Битката при Хотузиц (Chotusitz) е част от Първата Силезийска война, тоест от Войната за австрийското наследство. Тя се състои на 17 май 1742 г. в Чехия. На бойното поле застават армиите на Прусия под командата на самия крал Фридрих II и на Австрия, командвана от Карл Лотарингски – зет на австрийската владетелка Мария Терезия.[1] Прусаците побеждават, с което си осигуряват успех и в цялата война.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Нападението на Фридрих ІІ над австрийската провинция Силезия през есента на 1740 г. е известен факт.[2] То е неочаквано и непредизвикано и се случва скоро след възцаряването на Мария Терезия. В този момент наследството на младата ерцхерцогиня никак не е сигурно и се оспорва от редица държави – включително Франция, Испания, Бавария и Саксония. Прусия напада първа и е най-опасна. Добре обучената ѝ пехота бързо завзема крепостите в Силезия и спечелва битката при Молвиц (10 април 1741). Тогава идва ред на обединената армия на французи и баварци да напредне към Виена. Фридрих се възползва от опасността и сключва с австрийците примирие в Клайн Шнеленбург (9 октомври). Когато французите промeнят посоката си и вместо Виена превземат Прага, той изпада в ужас от такъв съсед – те са му съюзници, но той вече ги е предал с примирието и се опасява от проблеми. От друга страна, ненавижда техния командир маршал Броли.[3] Ето защо в началото на 1742 г., в съюз със Саксония, той навлиза в Моравия и обсажда столицата Бърно. Не успява да я превземе, а Мария Терезия изпраща против него голяма и добре екипирана армия. Чрез нея тя се надява да обърне хода на войната.

Ход на сражението[редактиране | редактиране на кода]

Тази битка е много важна за Фридрих, за да се докаже като способен военачалник. Година по-рано при Молвиц той избягва от бойното поле, а зложелателите му говорят, че битката е спечелена от баща му – защото той създава силната пехота, която всъщност удържа австрийския устрем. Междувременно кралят се е погрижил конницата му да стигне нивото на австрийската – след серия реформи и целенасочени мерки се надява, че този път тя ще се представи по-добре.

Битката се състои на границата между Моравия и Чехия край градчето Хотузиц. Австрийският генерал разполага с около 30 000 войници, докато прусаците са 28 000.[4] Както историците отдавна са забелязали, тя започва подобно на Молвицката битка – с яросна атака на австрийската конница.[5] Под дъжд от артилерийски снаряди тя притиска пруската конница и я избутва назад. Когато достига пехотните редици обаче, нещата се променят. Никоя друга битка не утвърждава в по-голяма степен по-късната вяра, че пруската пехота е непобедима. Без ни най-малко да се огънат, прусаците посрещат конницата на противника с премерен огън, който обърква редиците ѝ. Карл Лотарингски пуска пехотата, командвана от фердмаршал фон Даун. След четири часа отчаян бой пруската конница контраатакува и австрийците се принуждават да отстъпят. Фридрих забранява да бъдат преследвани и те могат да се изтеглят в добър ред.[6]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Загубите са приблизително равни (по около 7000 д.), но стратегическата победа е за Прусия. Става ясно, че Мария Терезия не може да си върне нито Чехия, нито Силезия. Фридрих II заслужва името си на добър и дори великодушен военачалник, конницата му – че може да е равностойна на останалите. Голямата слава обаче се пада на пехотата, която оттук нататък ще респектира Европа с качествата си. Сражението кара Великобритания да притисне Мария Терезия за мирен договор. Тя мечтае да обедини всички германски държави против Франция и Испания. Така се достига до мирния договор в Бреслау (11 юни 1742),[7] с който Прусия връща Чехия на австрийците, но запазва Силезия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. David Eggenberger, A Dictionary of Battles, New York 1967, p. 98
  2. Battle of Chotusitz, на сайта BritishBattles.com
  3. Nancy Mitford, Frederick the Great, London 1970, p. 112
  4. Цифрите са по Battle of Chotusitz, 17 May 1742, на сайта History of war
  5. Christopher Clark, Iron kingdom: the rise and downfall of Prussia, 1600 – 1947, Cambridge 2006, p. 195
  6. Mitford, Frederick the Great, p. 115
  7. Battle of Chotusitz, на сайта BritishBattles.com