Втора Полска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

II Жечпосполита (Втора Полска република) – Полска република през годините 1918 – 1945, от получаване на суверенитет (1918) до оттеглянето на международното признание за Полското правителство в изгнание (1945), в резултат от споразуменията между „тримата големи“ (Чърчил, Рузвелт и Сталин), сключени на Ялтенската конференция (1945).

Името подчертава непрекъснатостта с I Жечпосполита (Полско-литовска държава или Държава на двата народа 1569 – 1795), унищожена с договора за подялба, сключен между Австрия, Прусия и Русия през втората половина на XVIII век (1772 – 1795). Официален език във Втората полска република е полският, а валутата – първоначално полска марка, а от 1924 г. полската злота. От 1939 г., след агресията на III Райх и СССР, държавата се намира в положение на военна окупация, но има конституционни органи на властта и въоръжени сили, които работят успоредно в подземната държава (Армия Крайова) и в изгнание, благодарение на което, де юре и де факто, Втората полска държава просъществува до 1945 г.

По време на Втората световна война (1939 – 1945) територията на Втората полска държава е окупирана от Германия, СССР, Словакия и Литва. II Жечпосполита запазва държавен суверенитет, в дипломатическо отношение е представена от Правителството в изгнание, което получава убежище в Париж (до 1940), а после в Лондон.

По-голямата част от територията на Полската държава анексирана от Съветския съюз и Литва през 1939 г., през 1945 г. е присъединена към Украинската ССР, Белоруската ССР и Литовската ССР.

Исторически данни[редактиране | редактиране на кода]

За символично начало на Втората полска държава се приема 11 ноември 1918 г., когато Юзеф Пилсудски поема военната власт от ръцете на Регентския съвет във Варшава. Три дни по-късно приема и гражданската власт, а Регентският съвет и Временното правителство на Република Полша се разпускат и предават властта на Пилсудски, който скоро става Временен Държавен Глава.

След агресията върху Полша от Райха и СССР (Септемврийската кампания) и военната окупация на територията на II Жечпосполита от страна на двамата агресори, легалният продължител на властта на страната, призната на международната арена в периода на Втората световна война, е Правителството на Полша в изгнание, а като подчинена администрация в окупирания край – Полската подземна държава и нейните военни и политически структури (Армия Крайова).

Изтеглянето на дипломатическото признание за правителството на Жечпосполита в изгнание от Великобритания и САЩ на 6 юли 1945 г. (и в резултат останалите страни в учредяващата се по това време Организация на обединените нации (единствено Испания, Ирландия и Ватикан признават Правителството на Полша в изгнание)) може да се приема за фактически край на II Жечпосполита.

Последният акт на нейното формално съществуване е извършен на 22 декември 1990 г. от Ришард Качоровски (последният президент на II Жечпосполита в изгнание) – предаването на отличителните президентски знаци и оригинала от Априлската конституция на първия президент избран по време на свободните избори – Лех Валенса. 

Международно признание[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след като поема властта на 16 ноември 1918 г., Юзеф Пилсудски изпраща съобщение до страните от Антантата, за да ги информира за възникването на независимата полска държава. Германия е първата страна, която признава нейното съществуване, но на 15 декември 1918 г. Полша прекратява дипломатическите си отношение с нея. По-широкото признаване на полската независимост на международната сцена е свързано с отношението на Франция и Великобритания. Малко след Трирското примирие и прекратяването на огъня на полско-украинския фронт, признават правителството на Полша: Съветът на Великите сили (21 февруари 1919 г.), Франция (24 февруари) и Великобритания (25 февруари). Япония на 22 март 1919 г. и на 27 март същата година Светият престол признава независимиостта на Полша.

Територия и граници[редактиране | редактиране на кода]

Територия[редактиране | редактиране на кода]

  • 386 273 кв. км. (1928 г.)
  • 388 634 кв. км. (1 януари 1938 г.)
  • 389 720 кв. км. (след окупацията на Заолшието през октомври 1938 г.)

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Дължина на границите на Полша – 5529 км.

Граници със съседните държави в зависимост от дължината:

  • с Германия – 1912 км.
  • със СССР – 1412 км.
  • с Чехословакия – 984 км.
  • с Литва – 507 км.
  • с Румъния – 349 км.
  • със Свободен град Гданск – 121 км.
  • с Латвия – 109 км.
  • морска граница – 71 км. (с полуостров Хел 147 км.)

Установяване на границите[редактиране | редактиране на кода]

Границите на Втората полска държава се установяват със следните договори: Версайски, Сенжерменски, Рижки, Трианонски и междусъюзническото споразумение на Комитета на посланиците. През 1921 г. след Версайския договор, резултатите от референдума и трите шльонски въстания към Полша е присъединена източната част на Горна Силезия.

Съседи[редактиране | редактиране на кода]

  • Германия – Централна и Източна Прусия,
  • СССР – републики Украинска ССР и Белоруска ССР,
  • Чехословакия от 1938 г. към Германия,
  • Словакия от 1939 г. зависима от Германия,
  • Литва,
  • Латвия,
  • Румъния,
  • Унгария – от 1939 г.

Зависими и автономни територии[редактиране | редактиране на кода]

  • Шльонско воеводство – полската част от Горна Силезия с включена Тешинска Силезия,
  • Свободен град Гданск – Гданск и околностите.

Съдбата на границите на Втората полска държава[редактиране | редактиране на кода]

След военната агресия на СССР върху Полша на 17 септември 1939 г., военната окупация на източните територии на Втората полска република от Червената армия и споразуменията в Договор за дружба и граници между СССР и Германия от 28 септември 1939 г. взети от III Райх и СССР в Москва, жителите на окупираните части от полската държава са подложени на репресии от страна на агресорите.

Към Райха са присъединени: поморското воеводство, шльонското, познанското, лодзкото с Лодз, Судовия, северната и западната част на Мазовше както и западните части на краковско и келецко воеводство.

От земите на Жечпосполита между немско-съветската гранична линия от 28 септември 1939 г. и определената с постановление източна граница на полските земи присъединени непосредствено към Германия (определяна като новата източна граница на Райха) Адолф Хитлер създава Генерално губернаторство – отделна административна единица, подчинена на Райха.

Останалата част от територията на Жечпосполита на изход от граничната линия е анексирана от СССР.

Всички тези правни актове са в противоречие с ратифицираната от Германия и Русия Хагска конвенция (1907). Те са невалидни по отношение на международното право и не са признати както от Правителството в изгание, така и от държавите съюзници на Полша, както и трети държави (неутрални) през цялото време на Втората световна война.

В резултат на разпоредбите от Техеранската, Ялтенската и Потсдамската конференция след приключването на Втората световна война, Жечпосполита (от 1952 г. под названието Полска народна република) си връща териториите от централната и западната част на Втората полска република, а също така и Възстановените земи и става неследник на Втората полска държава. Земите на изток от Буг, Източните Креси, т.е. виленско, новогродзко, полеско, волинско, тарнополско и станиславовско воеводства, а също така и част от бялостоцко и лвовско воеводства, са присъединени към СССР.

Политическа система[редактиране | редактиране на кода]

До 1926 г. политическата система във Втората полска държава е определяна като демократична република с многопартийна парламентарна система. След Майския преврат (1926 г.) държавната система претърпява промени по отношение на конституцията (приета е т.нар. Августовска новела) и формата на управление се трансформира в президентски автократичен (от политическия лагер, който упражнява власт, наречен Санация).

Календар на политическите събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 7 октомври 1918 г. – Регентският съвет обявява независимостта на Полското кралство от Германия и Австро-Унгария
  • 11 ноември 1918 г. – Юзеф Пилсудски поема военната власт
  • 22 ноември 1918 г. – за първи път официално е употребено определението Република Полша, което означава премахване на монархическия режим в Полша
  • 28 ноември 1918 – жените в Полша получават правото да гласуват
  • 1918 – 1921 г. – шест войни и погранични конфликти:

- 1 ноември 1918 г. – Битка за Лвов (1918 – 1919)

- 27 декември 1918 г. – Великополско въстание

- 17 август 1919 г. – избухване на I шльонско въстание (следващите: 19/20 август 1920 г. и 3 май 1921 г.)

  • Полско-съветска война
  • Полско-украинска война
  • Полско-литовска война
  • Полско-чехословашки погранични конфликти

· 26 януари 1919 г. – избори за Законодателния сейм

· 20 февруари 1919 г. – Малка конституция

· 28 юни 1919 г. – подписване на Версайския договор

· 13 – 19 август 1920 г. – Битка при Варшава

· 19 февруари 1921 г. – създаване на съюз със Франция

· 2 март 1921 г. – съюз с Румъния

· 17 март 1921 г. – Мартенска конституция

· 18 март 1921 г. – Рижки договор с РСФСР

· 16 юни 1922 г. – присъединяване на Горен Шльонск

· 16 декември 1922 г. – атентат срещу президента Габриел Нарутович

· 12 – 14 май 1926 г. – Майски преврат

· 16 ноември 1930 г. – т.нар. „брестки избори“

· 25 юли 1932 г. – Договор за ненападение между Полша и СССР

· 26 януари 1934 г. – Договор за ненападение между Германия и Полша

· 23 април 1935 г. – създаване на Априлската конституция

· 12 май 1935 г. – смъртта на Юзеф Пилсудски

· 1 октомври 1938 г. – навлизане на полските войски в Заолшието и присъединяването му към Полша

· 2 януари 1939 г. – смъртта на Роман Дмовски

· 23 август 1939 г. – пакт Рибентроп-Молотов

· 25 август 1939 г. – съюз между Полша и Великобритания

· 1 септември 1939 г. – нападението на III Райх, начало на септемврийската кампания, начало на Втората световна война

· 17 септември 1939 г. – нападението на СССР върху Полша

· 28 септември 1939 г. – капитулация на Варшава

Управляващи[редактиране | редактиране на кода]

Държавен глава[редактиране | редактиране на кода]

Име и фамилия Период на управление
Юзеф Пилсудски 22 ноември 1918 – 11 декември 1922

Президенти[редактиране | редактиране на кода]

Име и фамилия Период на управление
Габриел Нарутович 11 декември 1922 г. – 16 декември 1922 г.
Мачей Ратай 16 декември 1922 г. – 22 декември 1922 г.
Станислав Войчеховски 22 декември 1922 г. – 14 май 1926 г.
Мачей Ратай 15 май 1926 г. – 4 юни 1926 г.
Юзеф Пилсудски Не встъпва в длъжност
Игнаци Мошчицки 4 юни 1926 г. – 30 септември 1939 г.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „II Rzeczpospolita“ в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.