Рижки договор (1921)

Вижте пояснителната страница за други значения на Рижки договор.

---

Рижки договор (1921)
Информация
Подписване	18 март 1921 г.
Място	Рига
Подписали	Руска съветска федеративна социалистическа република Украинска съветска социалистическа република Белоруска съветска социалистическа република Втора Полска република
Рижки договор (1921) в Общомедия

Политически граници в Централна и Източна Европа след Рижкия договор

Границите от 1921 г. и (щрихирано) от времето преди делбите на Жеч Посполита (края на XVIII век). Възстановяването на границите от 1772 година е цел на крайните националисти в Полша

Рижкият договор от 18 март 1921 г. слага край на Полско-съветската война от 1919 – 1920 г. Подписан е в Рига от представители на Съветска Русия и Съветска Украйна, от една страна, и Полша, от друга страна.

Макар да налага на болшевиките значителни териториални и материални отстъпки, договорът им позволява да утвърдят победата си в Руската гражданска война. Съгласно граничните клаузи, които остават в сила до началото на Втората световна война, в полската държава са включени т. нар. „източни покрайнини“ (на полски: Kresy Wschodnie) с многобройно украинско, беларуско и еврейско население, (признати след 1945 г. като Западна Беларус и Западна Украйна). В останалите беларуски и украински земи е установено съветско управление.

Предистория

Първият опит за мирно споразумение след полския поход към Киев и съветското контранастъпление от лятото на 1920 г. се проваля през втората половина на август, когато в бойните действия настъпва нов обрат в полза на поляците. Преговорите са подновени месец по-късно в столицата на Латвия, без участието на украинските и беларуските националисти. На 12 октомври е сключено примирие наред с прелиминарен мирен договор, който отрежда на Полша значителни територии на изток от линията Кързън, предлагана от съветската страна през август. В замяна полското правителство изтегля войските си от някои от завзетите територии (Минск, Слуцк, Каменец-Подолски) и прекратява военната си подкрепа за украинските и беларуските антиболшевишки отряди. Окончателният мирен договор се забавя още пет месеца заради полските претенции за финансови компенсации.

Клаузи

Териториалният спор е уреден още в началото на октомври 1920 г., когато съветската страна приема полските искания за граница по линията река Збруч – Ровно – Сарни – Лунинец – Вилейка – Дисна. До подписването на договора на Полша са отстъпени още 3000 квадратни километра в Полесието и в поречието на Западна Двина. Така Варшава запазва властта си над завоюваните Източна Галиция (заедно с Лвов), Брест-Литовск и Гродно, а Минск остава под съветска власт. Отделна клауза гарантира културните, езиковите и религиозните права на етническите малцинства – поляци на изток, украинци, руснаци и беларуси на запад от новата граница. С признаването на формалната независимост на Беларуската и Украинската съветски републики Полша се отказва окончателно от проекта за федерация и антируски съюз с Украйна.

Въпреки взаимния отказ от репарации, Съветска Русия се съгласява да плати на Полша 30 милиона златни рубли (десеторно по-малко от първоначалните претенции) като компенсация на полския принос към руската икономика отпреди 1914 г. и още 18 милиона във вид на локомотиви, вагони и други материали.

Изпълнение

Противно на изричните указания на договора, години след подписването му Полша продължава да поддържа дейността на белогвардейци и украински националисти срещу съветската власт. Аналогично действат съветските тайни служби, подстрекавайки съпротивата на украинското и беларуското население срещу политиката на полонизация, упражнявана от полските власти. Поредица погранични инциденти през 20-те години възпрепятстват сключването на търговско споразумение между Москва и Варшава. Съветска Русия връща само част от промишленото оборудване, изнесено от Полша през Първата световна война, а задълженията в злато не са изплатени.

Рижкият договор е денонсиран от Сталин през септември 1939 г., когато териториите на Полша са поделени между Германия и Съветския съюз.