Ден на независимостта на Полша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ден на независимостта на Полша
Отбелязване на Деня на независимостта във Варшава, 2012 г.
Официално имеNarodowe Święto Niepodległości
Други именаНационален празник
Празнува се отРепублика Полша
Значениенационално
Дата11 ноември
Тържествафойерверки, концерти, паради
Ден на независимостта на Полша в Общомедия

Ден на независимистта (на полски: Narodowe Święto Niepodległości) e национален празник на Полша, честван на 11 ноември.

На този ден се отбелязва възстановяването на независимостта на Полша през 1918 г. след период от 123 години, в който е разделена между Руската империя, Кралство Прусия и Австро-Унгария.

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

Официално независимостта на Полша е обявена на 7 октомври 1918 г., когато Регентският съвет официално отхвърля зависимостта на страната от държавите-окупатори. Знаково значение обаче придобива датата 11 ноември. В нощта на 10 срещу 11 ноември 1918 г. във Варшава пристига маршал Юзеф Пилсудски, освободен от затвора в Магдебург. Той сключва споразумение с германския военен съвет, по силата на което немските трябва да напуснат територията на Полша, като оставят цялата си военна техника в ръцете на новосформираната полска армия[1]. На 11 ноември Регентският съвет поверява на Пилсудски командването на военните формации, а на 14 ноември – всички свои правомощия. На 16 ноември Главнокомандващият на полската армия издава официална нота, адресирана до САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Япония, Германия и други държави, с която заявява волята на полския народ да възстанови своята държава в съгласие с принципите на демокрацията[2].

Честване на 11 ноември[редактиране | редактиране на кода]

Военен парад по случай Денят на независимостта във Варшава, 2012 г.
Церемоня по случай Денят на независимостта във Варшава, 2012 г.
Деца участващи в празнуването на Деня на независимостта в Гданск, 2010 г.

Между световните войни[редактиране | редактиране на кода]

До 1936 г. 11 ноември няма характера на национален празник. Датата се отбелязва с военни тържества в първата неделя след 11 ноември. За първи път е чествана на 14 ноември 1920 г., когато във връзка с победата в Полско-съветската война Юзеф Пилсудски е удостоен със звание маршал. През следващата година във връзка с празника е възстановен орденът на Белия ореп. Опити да се придаде национално значение на празника се правят след майския преврат от 1926 г. Той се свързва символично с култа към фигурата на Пилсудски и традицията на полското легионерско движение и става важен елемент от пропагандата на санационното правителство. От 1926 г. Денят на независимостта се чества с военни паради, в които Маршалът неизменно участва до смъртта си през 1935 г. Крайните леви и националистични политически групи демонстративно не участват в тържествата[3]. На 23 април 1937 г. датата 11 ноември е обявена за национален празник, като в официалното постановление се подчертава, че денят е избран като „свързан за вечни времена с името на Юзеф Пилсудски, победният Водач на народа в борбата за Свободно Отечество“[4].

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

В периода на германската окупация честванията на 11 ноември се организират от полската съпротива като форма на саботаж. В навечерието на празника се разпространяват афиши и листовки, а по стените на сградите се появяват надписи „Полша е жива“, „Полша ще победи“, „Полша се бори“, „Полша още не е загинала“ или главно Р, завършващо с котва – символа на Армия Крайова. Единственото официално отбелязване на празника се провежда през 1944 г., едновременно в Москва и Люблин.

Полска народна република[редактиране | редактиране на кода]

На 22 юли 1945 г. е издаден декрет, с който честването на 11 ноември като национален празник се отменя. Партийната пропаганда интерпретира традицията да се отбелязва Денят на независимостта като реакционна. Той бива заменен от Националния празник на полското възраждане – 22 юли, годишнината от датата, на която е обявен Манифестът на просъветския Полски комитет за национално освобождение[5]. През 70-те години на Гроба на незнайния воин се провеждат патриотични манифестации, свързани с Деня на независимостта, които властите възприемат като нелегални[6]. В периода на своята легална дейност (1980 – 1981) „Солидарност“ се стреми да възстанови в традицията за честване на борбата за независимост[5].

След 1989 година[редактиране | редактиране на кода]

Честването на 11 ноември като национален празник е възстановено с решения на Сейма от 15 февруари 1989 г. Оттогава денят се отбелязва тържествено с военна церемония с участието на държавния глава, както и с публични тържества в различни градове и региони. Организират се различни инициативи като концерти, исторически възстановки, маратони и др. Наред с традиционната почит към фигурата на Юзеф Пилсудски и полските легиони се отдава чест и на цялостната борба за независимост[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Polska odrodzona 1918 – 1939, pod red. Jana Tomickiego, Warszawa: Wiedza Powszechna 1982.
  2. A. Czubiński, Historia Polski XX wieku, Poznań: Wydawnictwo Poznańskie 2003.
  3. Andrzej Stawarz, Rocznice odzyskania niepodległości w okresie międzywojennym Архив на оригинала от 2016-08-19 в Wayback Machine. [посетен на 18.08.2016]
  4. Andrzej Leon Sowa, Czesław Brzoza, Historia Polski 1918 – 1945, Kraków: Wydawnictwo Literackie 2006.
  5. а б в Andrzej Stawarz, 11 listopada w Polsce niesuwerennej i suwerennej, Архив на оригинала от 2016-08-19 в Wayback Machine. [посетен на 18.08.2018]
  6. Waldemar Kowalski, 75 lat temu odbyły się pierwsze państwowe święta niepodległości [посетен на 18.08.2016]