История на Чехия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Етническа карта на Австо- унгарската империя (1911)

Историческа Чехия заема област в Централна Европа, лежаща между Силезия, Саксония, Бавария, Австрия и Моравия, в междуречието на Одер и Дунав, североизточно от Алпите.

Праистория и Древност[редактиране | edit source]

През Каменната и Бронзовата епоха районът е населяван от граветски кроманьонци, за което археологическо свидетелство е Вестоницката Венера. След тях там се установяват общностите култура на фуниевидните чаши и Култура на шнуровата керамика и бойни брадви, последвани от унетицката и кновизската култура. Разкрити са находки, датиращи от Желязната епоха, които говорят за поселения от типа на Халщатската култура.

Античност и Ранно средновековие[редактиране | edit source]

Историческите данни за стопанството, политиката и културата на чешките земи са оскъдни за периода преди X век, който неслучайно е наричан Тъмните векове. Авторитетни и обосновани източници датират след християнизацията и след мисията на Кирил и Методий във Великоморавия.

До VVI век териториите на днешна Чехия са населени последователно от келти (бойи), маркомани, квади и лангобарди. Последните три племена са от групата на германските племена, а германски колнисти продължават да се заселват в чешките земи в следващите столетия, което оставя траен белег върху политическите събития и културата на района. Той е масово заселен с преобладаващо славянски племена, като първи данни затова има от 535 г.

През периода 623–658 г. в чешките земи преживява закратко т.нар. Държава на Са̀мо - своеобразен родово-общинен и търговски съюз, основан от полулегендарен франкски търговец на име Са̀мо.

За истинска държавност по поречието на Морава може да се говори с възникването на Моравското княжество и Великоморавия, просъществували в периода 833–907 г. Тогава с Кирило-Методиевата мисия започва и приобщаването на чехите към християнската култура.

Още от края на IX век на територията на бъдещото Чешко княжество възникват две племенни обединения:

Периодът на X и XI век е белязан от опитите на князете наложат хегемонията си над родовата аристокрация. Борбата се изостря особено по времето на князете Болеслав I Страшни (935 - 967) и Болеслав II Благочестиви (967 - 999) и като резултат от нея към 999 г. бива изтребен целият род на Славниковичите, а Либице е разрушен. През същия период расте натискът от страна на Източнофранкското кралство и последователно князете Вацлав I и Болеслав Страшни признават зависимостта си съответно от Хайнрих I и Отон I. През 973 г. епископството в Прага е подчинено на германската митрополия в Могунция.

По времето на княз Бржетислав I (1034 - 1055) е законово формулирано чешкото обичайно право и са фиксирани принципите на сеньориалните отношения между чешкия княз и германо-римския император като през 1086 г. император Хайнрих IV дарява пожизнена кралска титла на Вратислав II (1061 - 1092).

Към края на XI в. старата родова аристокрация (лѐхите) са окончателно заменени с нова военно-служебна и постепенно феодализираща се аристокрация, тясно свързана с княжеската власт. От втората половина на 12 век Бохемия става кралство в състава на Свещената Римска империя.

Ново време[редактиране | edit source]

Важни моменти от историята на Чехия са национално-освободителното, реформаторско и антикатолическо движение — Хусизъм (виж Ян Хус) в първата половина на 15 век. Тогава Бохемия става жертва на няколко последователни кръстоносни кампании.

През 1526 г. Чехия е включена в империята на Хабсбургите като автономна област.

В края на 18 век се заражда чешкото национално движение (т. нар. „будители“), което през 30-те и 40-те години на 19 век придобива политически характер.

През 1867 г. Чехия влиза в австрийската част на Австро-Унгария.

С разпадането на Австро-Унгария през 1918 г. Чехия влиза в състава на Чехословакия. В началото на 1938 г. Чехия отстъпва на Германия т. нар. Судетска област, а през 1939 Германия окупира цяла Чехия (протекторат Бохемия и Моравия).

На 9 май 1945 г Съветската армия нахлува в Прага, с което започва период на комунистическо марионетно управление. Чехия и Словакия отново се обединяват в Чехословакия.

След промените от 1989 г. през 1993 г. Чехословакия се разделя на двете си части и от тогава Чехия е самостоятелна държава.

През 1999 г. Чехия е приета в състава на НАТО, а от 1 май 2004 г. е пълноправен член на Европейския съюз.

Вижте също[редактиране | edit source]