Направо към съдържанието

История на Люксембург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герб на Люксембург
Разделянето на Люксембург
Замъкът във Вианден
Белгийската революция, през 1830 година

Името Люксембург идва от старинно укрепление, което първоначално е наричано Лутцебург, съставено от две думи с немски произход: лутила (малък) и бург (замък). От 963 г. е известно названието Луцлинбургус, а от 1125 г. – Lucelenburgensis en opidum et castrum Luxelenburgensis. През късното Средновековие под влияние на френския език държавата започва да се нарича Люксембург.

Средновековие (963 – 1477)

[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално Люксембург е само укрепление около реките Зауер и Алзет. През 963 г. граф Зигфрид купува укреплението и построява на това място замък, който става център на неговите владения по река Мозел и в Арденските планини. Мъжкото потомство на графа се прекратило през 1136 г. Тогава Люксембург преминава по женска линия към графство Намюр, а след това – към граф Лимбург.

Хайнрих V (1247 – 1281) основава династията Люксембург-Лимбург. Неговият син Хайнрих VI загива в Битката при Воринген, която отделя Лимбург от Люксембург, предавайки първия под властта на Брабантските херцози.

Синът на Хайнрих VI, Хайнрих VII Люксембургски, е избран през 1308 г. за немски крал, под името Хайнрих VII, и основава Люксембургската династия, от която произлизат императорите Карл IV, Венцеслав и Сигизмунд.

След смъртта на Сигизмунд Люксембургски през 1437 г. династиите Люксембург и Хабсбург се сливат в лицето на Албрехт Хабсбургски който се жени за дъщерята на Сигизмунд. Преди това, през 1353 г. Карл IV предава графство Люксембург, издигнато от него в степен на херцогство, на своя брат Венцел. Последният няма наследници и след неговата смърт херцогството преминава от род в род. От 1412 г. то принадлежи на херцозите на Бургундия, а от 1477 г. – на Хабсбургите.

Влияние на Хабсбургите (1477 – 1815)

[редактиране | редактиране на кода]

В течение на вековете Люксембург силно се разраства. През 1659 испанските Хабсбурги отстъпват значителна част от Люксембург на Франция, а през 1684 г. графството изцяло подпада под властта на Луи XIV.

Според Утрехтския мирен договор от 1713 г. частта от херцогството, която между 1569 и 1589 е била в испански ръце и която, с малки изменения, образува днешните белгийски и независим Люксембург, преминава в австрийски ръце. През 1794 тази част е превзета от Франция, което по-късно е потвърдено с Кампоформийския мирен договор.

Към независимостта (1815 – 1890)

[редактиране | редактиране на кода]

Виенският конгрес отделя от предишния Люксембург някои области в полза на Прусия, и въобще изменяйки твърде произволно границите му, образува от него самостоятелно велико херцогство, влизащо до 1860 г. в състава на Германския съюз. Според решенията на конгреса короната е дадена на Вилхелм I, крал на Обединена Нидерландия (Нидерландия и Белгия), като компенсация за неговите насауски владения, и Люксембург се оказва в лична уния с Нидерландия. А главният град – Люксембург, втората по укрепеност крепост в Европа след Гибралтар се използвала от германците. Вилхелм използвал нидерландски закони в управлението на херцогството. Но след като белгийската революция от 1830 обхванала и Люксембург, властта отишла в ръцете на белгийското правителство. Великите сили девет години водили преговори за властта над държавата, но накрая през 1839 нейната независимост най-накрая била призната. През 1841 била написана и люксембургската конституция, която през 1848 била демократизирана. Новият велик херцог Вилхелм III (упр. 1849 – 90) предложил нов проект за конституция, който възвръщал почти абсолютната власт на херцога, но тя не била приета. Въпреки това, той пуснал в действие новата конституция и това причинило размирици.

След края на Германския съюз през 1866 люксембургският въпрос отново дошъл на дневен ред. Наполеон III успял да купи земята от Вилхелм III, но това подразнило германците, а самите люксембургци не се интересували от това. Започнали дипломатически преговори, според които Люксембург е независимо велико херцогство, а в Люксембургската крепост Прусия има право да разположи своя гарнизон. През следващите години Вилхелм III се принудил да демократизира конституцията. Той не оставил синове и след смъртта му през 1890 короната попаднала в ръцете на нидерландската принцеса Вилхелмина, неговата дъщеря. От нея властта се предала в бившия граф на Насау Адолф. Той обещал тържествено пред парламента да пази свободата и народа на Люксембург. Популярността му рязко намаляла, когато в парламента бил внесен законопроект за имуществото на херцога и били дадени 5000 за да се уголеми двореца му. Може би това била една от причините, които довели до враждебност към Германия в страната и сближаване с Франция.