История на Естония

Историята на Естония разглежда събитията на територията на съвременна Естония от момента на заселването ѝ до днес. Първите човешки селища на територията възникват около 9 500 – 9 600 г. пр.н.е. в рамките на т.нар. Кундска култура. Към X — XIII век се образува раннофеодално общество, в което начело стоят старейшини и предводители на военни отряди.

През XIII век кръстоносците, надвиват съпротивата на естите и включват земите им в състава на Ливонския орден. От този момент насетне в течение на няколко столетия балтийските немци заемат ключови позиции в структурите на властта, културата и икономиката на Естония. През XVI век настъпва ерата на Реформацията, оттогава основно религиозно изповедание става Протестантството. През същия век след Ливонската война северна Естония влиза в състава на Швеция, а след още половин век към нея се присъединява и южна Естония.

След Северната война между Швеция и Русия през 1721 година Естония влиза в състава на Руската империя. По данни от преброяване на населението от 1897 г. в Естония са живеели 958 000 души, от които малко над 90 % естонци, 4 % руснаци и 3,5 % германци.

След разпада на Руската империя е провъзгласена независима и демократична Естонска република. Независимостта е постигната в резултат на Освободителната война. На 2 февруари 1920 года Съветска Русия и Естония подписват Тартуския мирен договор за взаимно признаване. На 22 септември 1921 г. Естония става член на Обществото на народите.

В резултат на секретно допълнение към договора Рибентроп-Молотов през септември 1939 г. СССР налага на Естония т.нар. Пакт за взаимопомощ, а на 6 август 1940 г. Естония е включена в състава на СССР. В периода от 7 юли 1941 до 24 ноември 1944 г. територия на Естония е окупирана от Нацистка Германия. След като Съветската армия си връща контрола, Естония отново става част от СССР. САЩ и редица други страни признават това включване де факто но не и де юре.

Независимостта на Естония е възстановена на 8 май 1990 година след разпадането на СССР. Естония е приета в ООН на 17 септември 1991 г. През 2004 г. става член на ЕС и НАТО.

Античност, Средновековие, Ранна нова история

Основна статия: Ести

В античните писания наименованието „Aisti“ или „Aesti“ се отнася повече за живеещите на юг балти, отколкото за тези, обитаващи земите на днешна Естония. Още англосаксонският пътешественик Вулфстан използва тази дума в античното ѝ значение през IX в. Първи споменавания на племената на естите има от Тацит, Касиодор, Йорданес, Алфред Велики, Адам Бременски и Хенрик Латвийски. В началото на XIII в. в Естония минават мисионери от Дания. Дания и Братството на меча или по-скоро Тевтонският орден са двете сили, борещи се за надмощие в Естония. През 1356 г. естонците са покорени от Тевтонския орден. Оттогава в Естония живеят много немци, които скоро съставят етническата група, която е наречена балтийски немци. От 13-ото столетие след Христа по земите на Естония живее и шведско малцинство – Естонски шведи.

Средновековието в Естония се бележи от принадлежността на естонските градове към Ханза и техните контакти със Скандинавия. След разпадането на държавите на Ордена заради войната с Иван IV Грозни (Ливонска война) Естония попада под шведска власт. Южна Естония около Тарту заедно със Североизточната част изграждат днешна Литва – херцогството (по-ранно страна от Ордена) Ливланд (на естонски: Liivimaa; на латвийски: Vidzeme; на полски: Inflanty). През 1561 г. става част от Полша, но след Алтмаркския договор от 1629 г. е под властта на Швеция. Към Ливланд (след като шведите завземат земята) се отнасят различно в сравнение със самата Естония, която доброволно се покорява на Швеция. Преди всичко е силно ограничено съсловното застъпване. Местните селяни все пак се радват на много по-големи свободи по време на шведското владичество, отколкото ще имат под руска власт.

Част от Руската империя

През 1710 (окончателно след Нищадския договор през 1721 г.) Естония попада под руска власт и по-точно под управлението на Петър I. Територията на днешна Естония принадлежи по онова време към Балтийските губернии на Руската империя (северната част към Естландска губерния, а южната към Лифландска губерния, ръководена от Рига). През 1816 г. е премахнато крепостничеството в Естландската губерния (в Русия едва през 1861 г.) Императорите след Александър III (1881 – 1894) следват строга политика на русификация, при която се наблюдава намаляване на суверенитета на балтийско-немските висши слоеве на обществото. Едновременно с това се дестабилизира обществения ред от растящите национални и стопански интереси и работническите и селски движения на естонци и латвийци.

При това развитие към собствена културна и политическа идентичност играе важна роля университетът Тарту. Учещите в него от 70-те години на XIX век естонци вече осъзнават своето положение и не искат да бъдат асимилирани в Руската империя, а изискват да имат своя собствена идентичност, обединявайки се предимно в „Съюз на естонските студенти“.

Независимост

След руската Февруарска революция през 1917 г. се съставя естонски национален съвет. Той обявява Естония за република на 24 февруари 1918 г. – един ден преди нахлуването на войската на Германската империя. Но това е просто един документ, чиято валидност е отвоювана през Освободителната война (1918 – 1920). На 2 февруари 1920 г. СССР признава независимостта на Естония „за всички времена“ чрез Тартуския мирен договор.

Страната преживява стопански и културен разцвет. Относително либералната атмосфера се променя със световната криза през 1933 и 1934 г. Реагирайки на подема на екстремисткото дясно движение на ветерани от Освободителната война преди президентските избори през 1934 г., държавният глава Константин Петс и главнокомандващият военните сили Йохан Лайдонер обявяват извънредно положение и разпускат парламента. Авторитарният им режим губи своята сила в началото на 1938 г., защото тогава отново е съставен парламент с избрани от тях членове. Преди вътрешнополитическото състояние да успее да се възстанови до демократичните стандарти, развитието е прекъснато от външнополитически събития.

Независимата република Естония успява да създаде официално връзка с влиятелни държави и да утвърди своето съществуване на картата на Европа. Самостоятелността на страната обаче бива прекратена вследствие на договора за ненападение между СССР и Германия, сключен през август 1939 г. Окупацията на Естония започва от юни 1940 г.

Съветска и германска окупация

Естония попада под мерника на двата агресора – СССР и Нацистка Германия, които предрешават бъдещето на балтийските държави и влиятелни райони през август 1939 чрез Пакта Рибентроп-Молотов. Малко преди това немският Райх подписва договор за ненападение с Естония и Латвия. През октомври 1939 г. голяма част от балтийските немци (благородници, търговци, много академици) са насилствено преселени във Вартегау. В периода от 1940 до 1944 г. своята земя в западната част на страната напускат между 70 и 75 хиляди естонци основно вследствие на съветска, но отчасти и заради немска окупация.

На 16 юни 1940 г. Съветският съюз поставя ултиматум на Естония и в крайна сметка я окупира. На 16 август същата година под съветски натиск е обявена Естонска съветска социалистическа република и чрез формалното си присъединяване към СССР Естония бива окончателно анексирана. Тази първа фаза на съветската власт от юни 1940 до юни 1941 г. е съпроводена с терор и масови принудителни изселвания срещу естонския народ. Кулминацията достига през нощта между 14 и 15 юни 1941 чрез сталинската политика на репресии, когато около един процент от цялото население е арестувано и депортирано (общо 47 000, в Естония около 10 000 души). Около 60% от тях умират в съветските лагери ГУЛАГ.

След неочакваното нападение на Нацистка Германия срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г. Естония бива завладяна от немски войски през август 1941 г. След 5 декември 1941 държавата е главна област Естония в границите на райхскомисариата Остланд. Годните за военна служба естонци са мобилизирани в немския Вермахт, при което над 5 хиляди мъже бягат във Финландия. През първата половина на месец октомври 1944 г. немските войски напускат Естония, за да избегнат настъпващите руски сили.

Естонска ССР

Основна статия: Естонска съветска социалистическа република

През есента на 1944 г. Червената армия отново завзема териториите на страната. Голяма част от шведскоговорещото мнозинство (преди всичко живеещите на островите) са изпратени в изгнание и приети от Швеция.

Естонската ССР се създава, а с това се подновява огромното влияние на СССР върху Естония. Тази радикална промяна не е призната от Запада, но все пак е направена. Хиляди естонци наново са депортирани към Сибир. Поради масивните преселения на рускоговорещи (политика на русификация) към източните райони на Естония, самите естонци стават малцинство в собствената си страна.

По време на съветското присъствие е преместена източната граница в полза на Русия. Естония губи териториите около Ивангород (естонски Яаанилин) и Печори (Петсери).

Намаляването и прекъсването на всички връзки със Запада е успешно в Естония, макар съвсем по-малко в сравнение с другите съюзни републики, защото отвъд широкия фински морски залив се намира Финландия. Заради близостта между езиците финландските радиа и телевизии са безпроблемно разбираеми за естонците и те често прибягват до тях по време на Естонската ССР.

Преди да е възможно едно ясно политическо отделение от Русия, се проявява самосъзнанието на естонците чрез редица народни движения, които са известни със своите хорови представления (напр. Пеещата революция)

Обявяване на независимост

През 1990 г. Естония обявява наново своя суверенитет, който влиза в сила през 1991 г. заедно с Литва и Латвия: на 20 август 1991 е обявена независимостта на трите страни от техните правителства. Правителствата се отказват от териториите, завзети от СССР през окупацията и населени главно от руси, за да не се наруши мирът и за да не се провокира Русия допълнително.

В началото Естония е политически и стопански нестабилна. През 90-те години на XX век стопанството е в подем („Балтийският тигър“).

На 29 март 2004 г. Естония става членка на НАТО. От 1 май същата година е и членка на Европейския съюз. Външната политика на страната е насочена към славянските държави.

Литература

Seraina Gilly: Der Nationalstaat im Wandel. Estland im 20. Jahrhundert, Bern/Berlin 2002. ISBN 3-906769-19-4.
Gert von Pistohlkors (Hrsg.): Deutsche Geschichte im Osten Europas – Baltische Länder. Berlin 1994.
Suzanne Champonnois; François de Labriolle: L'Estonie: des Estes aux Estoniens. Éditions Karthala, collection „Méridiens“, Paris, 1997, ISBN 2-86537-724-5.
Suzanne Champonnois; François de Labriolle: Estoniens, Lettons, Lituaniens: histoire et destins. Éditions Armeline, Crozon, 2004, ISBN 2-910878-26-0.
Suzanne Champonnois; François de Labriolle: Dictionnaire historique de l'Estonie. Éditions Armeline, Brest, 2005 ISBN 2-910878-38-4.

Външни препратки

((en)) История на Естония в картини Архив на оригинала от 2005-09-05 в Wayback Machine.
((de)) ((en)) Балтийски кралства
((en)) За масовите зверства в Естония по време на немската и съветската окупация Архив на оригинала от 2007-06-21 в Wayback Machine.
((de)) ((en)) Немската империя и Естония през 1789
((de)) ((en)) История на феодалните имения в Естония
((en)) Културни богатства
((en)) Кратка история на Естония

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: История на Естония

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Geschichte Estlands в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.