История на Естония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на Европа от 814 г., където „Естония“ е отбелязана с античното си значение

Сегашната естонска област е населена най-късно преди 11 хиляди години, тоест след като разтапянето на ледовете прави това възможно.

В античните писания наименованието „Aisti“ или „Aesti“ се отнася повече за живеещите на юг балти, отколкото за тези, обитаващи земите на днешна Естония. Още англо-саксонският пътешественик Вулфстан използва тази дума в античното ѝ значение през IX в.

Средновековие и Ранна нова история[редактиране | edit source]

Карта на държавите от Тевтонския орден около Балтийско море през XV в.

В началото на XIII в. в Естония минават мисионери от Дания. Дания и Братството на меча или по-скоро Тевтонският орден са двете сили, борещи се за надмощие в Естония. През 1356 г. естонците са покорени от Тевтонския орден. Оттогава в Естония живеят много немци, които скоро съставят етническата група, която е наречена Балтийски немци. От 13-тото столетие след Христа по земите на Естония живее и шведско малцинство - Естонски шведи.

Средновековието в Естония се бележи от принадлежността на естонските градове към Ханза и техните контакти със Скандинавия. След разпадането на държавите на Ордена заради войната с Иван IV Грозни (Ливонска война) Естония попада под шведска власт. Южна Естония около Тарту заедно със Североизточната част изграждат днешна Литва - херцогството (по-ранно страна от Ордена) Ливланд (на естонски: Liivimaa, на латвийски: Vidzeme, на полски: Inflanty). През 1561 г. става част от Полша, но след Алтмаркския договор от 1629 г. е под властта на Швеция. Към Ливланд (след като шведите завземат земята) се отнасят различно в сравнение със самата Естония, която доброволно се покорява на Швеция. Преди всичко е силно ограничено съсловното застъпване. Местните селяни все пак се радват на много по-големи свободи по време на шведското владичество, отколкото ще имат под руска власт.

Част от Руската империя[редактиране | edit source]

През 1710 (окончателно след Нищадския договор през 1721 г.) Естония попада под руска власт и по-точно под управлението на Петър I. Областта, където е днешна Естония, принадлежи по онова време към Балтийските губернии на Руската империя (северната част - губерния Естония, а южната - губерния Ливланд, ръководена от Рига). През 1816 или по-точно 1819 е премахнато крепостничеството в Русия. Императорите след Александър III (1881-1894) следват строга политика на русификация, при която се наблюдава намаляване на суверенитета на местните, най-вече балтийско-немски висши слоеве на обществото. Едновременно с това се дестабилизира обществения ред от растящите национални и стопански интереси и работническите и селски движения на естонци и латвийци.

При това развитие към собствена културна и политическа идентичност играе важна роля университетът Тарту. Учещите в него от 70-те години на XIX в. естонци вече осъзнават своето положение и не искат да бъдат асимилирани в Руската империя, а изискват да имат своя собствена идентичност, обединявайки се предимно в Съюз на естонските студенти.

Независимост[редактиране | edit source]

След руската Февруарска революция през 1917 г. се съставя естонски национален съвет. Той обявява Естония за република на 24 февруари 1918 г. - един ден преди нахлуването на войската на Германската империя. Но това е просто един документ, чиято валидност е отвоювана през Освободителната война (1918-1920). На 2 февруари 1920 г. СССР признава независимостта на Естония „за всички времена“ чрез Дорпатския мирен договор.

Страната преживява стопански и културен разцвет. Относително либералната атмосфера се променя със световната криза през 1933 и 1934 г. Реагирайки на подема на екстремисткото дясно движение на ветерани от Освободителната война преди президентските избори през 1934 г., държавният глава Константин Петс и главнокомандващият военните сили Йохан Лайдонер обявяват извънредно положение и разпускат парламента. Авторитарният им режим губи своята сила в началото на 1938 г., защото тогава отново е съставен парламент с избрани от тях членове. Преди вътрешнополитическото състояние да успее да се възстанови до демократичните стандарти, развитието е прекъснато от външнополитически събития.

Независимата република Естония успява да създаде официално връзка с влиятелни държави и да утвърди своето съществуване на картата на Европа. Самостоятелността на страната обаче бива прекратена вследствие на договора за ненападение между СССР и Германия, сключен през август 1939 г. Окупацията на Естония започва от юни 1940 г.

Съветска и германска окупация[редактиране | edit source]

Подписване на пакта за ненападение между Литва, Естония и Германия, сключен на 7-ми юни 1939 г. От ляво надясно: министър на външните работи Мунтерс (Латвия), външен министър на Третия райх Йоахим фон Рибентроп и министър на външните работи Селтер (Естония)

Естония попада под мерника на двата агресора - СССР и Нацистка Германия, които предрешават бъдещето на балтийските държави и влиятелни райони през август 1939 чрез Пакта Рибентроп-Молотов. Кратко преди това немският Райх подписва договор за ненападение с Естония и Латвия. През октомври 1939 г. голяма част от немските балтийци (благородници, търговци, много академици) са насилствено преселени във Вартегау. В периода от 1940 до 1944 г. своята земя в западната част на страната напускат между 70 и 75 хиляди естонци основно вследствие на съветска, но отчасти и заради немска окупация.

На 16 юни 1940 г. Съветският съюз поставя ултиматум на Естония и в крайна сметка я окупира. На 16 август същата година под съветски натиск е обявена Естонска съветска социалистическа република и чрез формалното си присъединяване към СССР Естония бива окончателно анексирана. Тази първа фаза на съветската власт от юни 1940 до юни 1941 г. е съпроводена с терор и масови принудителни изселвания срещу естонския народ. Кулминацията достига през нощта между 14 и 15 юни 1941 чрез Сталинската политика на унищожение, когато около един процент от цялото население е арестувано и депортирано (общо 47 000, в Естония около 10 000 души). Около 60% от тях умират в съветските лагери (ГУЛАГ).

След неочакваното нападение на Нацистка Германия срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г. Естония бива завладяна от немски сили през август 1941. След 5 декември 1941 държавата е главна област Естония в границите на райхскомисариата Остланд. Годните за военна служба естонци са взети в немския Вермахт, при което над 5 хиляди мъже бягат във Финландия. През първата половина на месец октомври 1944 г. немските войски напускат Естония, за да избегнат напиращите руски сили.

Естонска ССР[редактиране | edit source]

Флаг на Естонската съветска социалистическа република
Териториални промени на Естония и Латвия в полза на Русия по време на руската окупация

През есента на 1944 г. Червената армия отново завзема териториите на страната. Голяма част от шведскоговорещото мнозинство (преди всичко живеещите на островите) са изпратени в изгнание и приети от Швеция.

Естонската ССР се създава, а с това се подновява огромното влияние на СССР върху Естония. Тази радикална промяна не е призната от Запада, но все пак е направена. Хиляди естонци наново са депортирани към Сибир. Поради масивните преселения на рускоговорещи (политика на русификация) към източните райони на Естония, самите естонци стават малцинство в собствената си страна.

По време на съветското присъствие е преместена източната граница в полза на Русия. Естония губи териториите около Ивангород (естонски Яаанилин) и Печори (Петсери).

Намаляването и прекъсването на всички връзки със Запада е успешно в Естония, макар съвсем по-малко в сравнение с другите съюзни републики, защото отвъд широкия фински морски залив се намира Финландия. Заради близостта между езиците финландските радиа и телевизии са безпроблемно разбираеми за естонците и те често прибягват до тях по време на Естонската ССР.

Преди да е възможно едно ясно политическо отделение от Русия, се проявява самосъзнанието на естонците чрез редица народни движения, които са известни със своите хорови представления (напр. Пеещата революция)

Обявяване на независимост[редактиране | edit source]

През 1990 г. Естония обявява наново своя суверенитет, който влиза в сила през 1991 г. заедно с Литва и Латвия: на 20 август 1991 е обявена независимостта на трите страни от техните правителства. Правителствата се отказват от териториите, завзети от СССР през окупацията и населени главно от руси, за да не се наруши мирът и за да не се провокира Русия допълнително.

В началото Естония е политически и стопански нестабилна. През 90-те години на XX в. стопанството е в подем („Балтийският тигър“).

На 29 март 2004 г. Естония става членка на НАТО. От 1 май същата година е и членка на Европейския съюз. Външната политика на страната е насочена към славянските държави.

Литература[редактиране | edit source]

  • Seraina Gilly: Der Nationalstaat im Wandel. Estland im 20. Jahrhundert, Bern/Berlin 2002. ISBN 3-906769-19-4.
  • Gert von Pistohlkors (Hrsg.): Deutsche Geschichte im Osten Europas – Baltische Länder. Berlin 1994.
  • Suzanne Champonnois ; François de Labriolle : L'Estonie : des Estes aux Estoniens. Éditions Karthala, collection « Méridiens », Paris, 1997 , ISBN 2-86537-724-5.
  • Suzanne Champonnois ; François de Labriolle : Estoniens, Lettons, Lituaniens : histoire et destins. Éditions Armeline, Crozon, 2004 , ISBN 2-910878-26-0.
  • Suzanne Champonnois ; François de Labriolle : Dictionnaire historique de l'Estonie. Éditions Armeline, Brest, 2005 ISBN 2-910878-38-4.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Geschichte Estlands“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.