Ливонска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ливонска война
Siege of Narva 1558.jpg
Обсадата на Нарва, худ. Борис Чориков, 1836
Информация
Период 1558–1583
Място Северна Европа
Резултат Победа на датско-норвежко-полско-литовско-шведската коалиция
Територия дн. Естония, Латвия и Литва
Воюващи страни
Baltic coat of arms.svg Ливонска конфедерация
Chorągiew królewska króla Zygmunta III Wazy.svg Жечпосполита
Flag of Denmark.svg Дания-Норвегия
1562 Швеция
Herb Viyska Zaporozkogo (Alex K).svg Запорожки казаци
Coat of arms of Transylvania.svg Трансилвания (след 1577)
Imperial Coat of arms of Russia (17th century).svg Руско царство
Касимско ханство
Княжество Ливония
Командири
Bathory coat of arms.svg Стефан Батори
Ducatus Curlandiæ et Semigalliæ 1.svg Готард Кетлер
Armoiries Fréderic II du Danemark simple.svg Фредрик II Датски
Vasa Royal COA.svg Ерик XIV Шведски
Иван Грозни
Шах-гали
Саин-булат
Магнус Ливонски
Ливонска война в Общомедия

Ливонската война (1558-1583) е военен конфликт между Русия и нейните северозападни съседи за контрол над днешната територия на Естония и Латвия, известна в миналото като Велика Ливония.

В края на 1550-те Ливонската конфедерация е отслабена от Реформацията, докато нейният източен съсед, Великото московско княжество, се засилва след победата си над мюсюлманските Казанско и Астраханско ханство.

Руският цар Иван Грозни изисква от Ливонската конфедерация непосилен данък от 40 000 талера. Спорът се задълбочава и завършва с руско нашествие през 1558. Руснаците завземат Дорпат и Нарва и обсаждат Ревел, като целта им е да си осигурят достъп до Балтийско море.

През 1561 отслабеният Ливонски орден е разпуснат и земите му са поделени между Полша (Курландия и Инфлантите), Швеция (Естландия) и Дания (Йозел). Швеция и Дания изпращат войски, за да защитят новопридобитите си територии. През 1561 градския съвет на Ревел се предава на шведите и градът се превръща в тяхна основно база в Източна Прибалтика. През следващата година във войната се включва и Полша.

Първоначално военните действия се развиват успешно за руснаците. Те успяват да превземат Полоцк (1563) и Пернау (1575) и завладяват голяма част от Литва до Вилнюс. Иван Грозни отхвърля предложенията за мир, но в край на 1570-те се оказва в затруднено положение. Докато опричнината изтощава руската икономика, Полша и Литва се обединяват в Жечпосполита (1569) и са оглавени от енергичен владетел - Стефан Батори (1576). Той не само си връща Полоцк, но през 1579 обсажда Псков. През 1581 шведите изпращат армия, която превзема стратегически важния град Нарва.

През 1582 Русия сключва с Жечпосполита договора от Ян Заполски, с който се отказва от претенциите си. На следващата година е сключен мир и с Швеция, с което Русия се проваля в начинанието си да спечели стратегически излаз на Балтийско море, положение, което се запазва за 12 години до договора от Тявзино.

WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Livonian War“ в Уикипедия на английски (автори).

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]