Направо към съдържанието

Дания-Норвегия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дания-Норвегия
лична уния (1523 – 1533)
реална уния (1537 – 1814) —
1523 – 1814
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Карта на Дания-Норвегия ок. 1780 г.
Карта на Дания-Норвегия ок. 1780 г.
Административни данни
Официално имеДания-Норвегия
Местно имеDanmark–Norge
Официален езикдатски, немски
Неофициален езикнорвежки, исландски, фарьорски, саамски, гренландски
Континент
СтолицаКопенхаген
Валутадатски ригсдалер
норвежки ригсдалер
Управление
Формамонархия
Крал
1524 – 1533Фредерик I
1588 – 1648Кристиан IV
1648 – 1670Фредерик III
1808 – 1814Фредерик VI
История
край на Калмарската уния1523 г.
Килски мирен договор14 януари 1814 г.
Площ
Общо (1780)487 476 km2
Население
Религиялутеранство
По оценка от 18011 859 000
Предшественици и наследници
Предшественик
Калмарска уния Калмарска уния
Наследник
Дания Дания
Шведско-норвежка уния Шведско-норвежка уния
Дания-Норвегия в Общомедия

Дания-Норвегия (на датски и норвежки: Danmark-Norge) е бивша политическа единица, състояща се от кралствата Дания и Норвегия и включваща тогавашните норвежки зависими територии Исландия, Гренландия и Фарьорски острови.

След разпадането на предшественика ѝ – Калмарската уния, двете кралства влизат в друга лична уния през 1536 г., която съществува до 1814 г.[1][2]

  1. Denmark // World Statesmen. Посетен на 18 януари 2015.
  2. Norway // World Statesmen. Посетен на 18 януари 2015.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Denmark–Norway в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.