Дания-Норвегия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дания-Норвегия
Danmark–Norge
1523 – 1814
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Карта на Дания-Норвегия ок. 1780 г.
Карта на Дания-Норвегия ок. 1780 г.
Статутлична уния (1523 – 1533)
реална уния (1537 – 1814)
Континент
СтолицаКопенхаген
Официален езикдатски, немски
Неофициален езикнорвежки, исландски, фарьорски, саамски, гренландски
Религиялутеранство
Форма на управлениемонархия
Крал
1524 – 1533Фредерик I
1588 – 1648Кристиан IV
1648 – 1670Фредерик III
1808 – 1814Фредерик VI
История
край на Калмарската уния1523 г.
Килски мирен договор14 янаури 1814 г.
Площ
Общо (1780)487 476 km2
Население
По оценка от 18011 859 000
Валутадатски ригсдалер
норвежки ригсдалер
Предшественик
Калмарска уния Калмарска уния
Наследник
Дания Дания
Шведско-норвежка уния Шведско-норвежка уния
Дания-Норвегия в Общомедия

Дания-Норвегия (на датски и норвежки: Danmark-Norge) е бивша политическа единица, състояща се от кралствата Дания и Норвегия и включваща тогавашните норвежки зависими територии Исландия, Гренландия и Фарьорски острови.

След разпадането на предшественика ѝ – Калмарската уния, двете кралства влизат в друга лична уния през 1536 г., която съществува до 1814 г.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Denmark. // World Statesmen. Посетен на 18 януари 2015.
  2. Norway. // World Statesmen. Посетен на 18 януари 2015.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Denmark–Norway“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​