Владислав Ополчик

Владислав Ополчик
Władysław Opolczyk
	Владислав Ополчик Władysław Opolczyk
полски благородник
Роден	1332 г.
Починал	18 май 1401 г. (69 г.) Ополе
Погребан	Ополе, Полша
Семейство
Съпруга	Евфемия Мазовска
	Владислав Ополчик в Общомедия

Владислав II Ополчик (ок. 1330 – 14 май 1401, Ополе) е полски принц, представител на силезийския клон на династията Пясти и потомък на княгиня Виола Ополска. Той е най-големия син на княза на Ополе Болеслав II и Елизабета Свидницка. Владислав е внук на Кунигунда Свидницка, дъщеря на краля на Полша - Владислав Локетек и сестра на полския крал Кажимеж III Велики. Сестрата на Кунигунда и Кажимеж - Елизабет Локетек е съпруга на унгарския крал Карл Роберт от Анжуйската династия и майка на крал Лайош I Анжуйски. Възхода на политическата си и военна кариера Владислав Ополчик дължи най-вече на роднинските си връзки с полските Пясти и унгарските Анжу по линия на майка си и баба си.

В началото на 50-те години на XIV век, младият силезийски принц решава да се премести в Унгария, където на власт е новата Анжуйска династия. След като Владислав Ополчик пристига в Буда, той получава важна подкрепа от кралица Елизабет – вдовицата на Карл Роберт. Дори се предполага, че тя е човекът, който е поканил Владислав в унгарския двор и е уредила брака му с Елизабета Басараба, дъщеря на влашкия войвода Никола Александър Басараб. След сватбата с влашката принцеса, на практика Владислав Ополчик се сродава с едни от най-влиятелните балкански владетели по това време. Елизабета има двама братя - войводите Йоан Владислав I и Йоан Радул, както и две сестри Анна и Анка. Анна Басараб е съпруга на видинският цар Йоан Срацимир, а Анка Басараб е съпруга на сръбския цар Стефан Урош V. В политически план, бракът е сключен в потвърждение на васалната зависимост на влашкия войвода спрямо унгарския крал. Самия войвода също е принуден да приеме (поне привидно) католицизма, като от този момент освен кръщелното си име Александър носи и новото име Никола. Предполага се, че дъщеря му Елизабета също е била православна като дете, и е приела католицизма след брака си с Владислав. Влашката принцеса ражда на Ополчик поне две дъщери, едната от които става монахиня в Буда, а другата се жени за Йобст Моравски, маркграф на Моравия. От намерена част от надпис "...consortis sue flie Alexi Andri vayvode Transalpinie." в храм в Орадея (Waradyn), може да се предположи, че дъщерята на Никола Александър Басараб е била погребана там.

В началото на 1367г. Лайош I Анжуйски назначава Владисалв Ополчик за палатин на Унгария на мястото на Никола Конт, което прави силезийския принц най-влиятелната политическа фигура в унгарския двор. На следващата 1368г. новия палатин участва в наказателния поход на краля срещу Видинското царство и поради роднинските си връзки с Басараба, води преговорите с девера си - Йоан Владислав I. За преговорите с влашкия войвода разбираме от поредица от писма от унгарския двор, изпратени до временния губернатор на окупираното Видинско царство - Бенедикт Химфи. През ноември с.г. унгарските войски предприемат настъпление срещу Йоан Владислав от две страни - от Трансилвания и „от земите на България", т.е. откъм окупираните части на Видинската област. Те обаче претърпяват поражение при Дъмбовица, за което свидетелстват и сведенията в унгарските извори. Положението на унгарската власт във Видинската област явно става твърде критично, след като крал Лайош нарежда на армията да се изтегли. След провалът на кампанията в България и смъртта на крал Кажимеш III, Владислав е изпратен в Полша, където активно съдейства полската корона да бъде предадена на Лайош I Анжуйски. През 1371г. оглавява военен поход срещу чешките Люксембурги и опустошава Моравия. През 1372 г. Владислав Ополчик, е сменен като палатин и е изпратен от краля на изток - в Рутения, където заема поста наместник на унгарската корона до януари 1379 г. Владислав резидира в град Лвов, където сече свои монетни емисии и управлява на практика като самостоятелен владетел. След като в края на живота си се завръща в родината, Владислав става ктитор на Ясногурския манастир и го дарява с чудотворната иконата на Черната Богородица, считана в наши дни за една от националните светини на Полша.

Семейство

Ополчик е женен два пъти. Първия му брак е с Елисавета Басараб (1340-1369), дъщеря на влашкия войвода Никола Александър Басараб. От нея има две дъщери:

* Кинга (1355/1357 - след 1369) е монахиня в Буда.

* Елизабет (1360—1411) женена за Йобст Моравски

Втория му брак е с Ефимия Мазовецка. (1344/1357-1424), дъщеря на княз Земовит III Мазовецки. От нея има три дъщери

* 'Катарина (1367 — 1374)

* Ядвига (1376/1378 — 1390), женена за княз Виганд Олгердович, по-малък брат на краля на Полша Владислав II Ягело.

* Ефимия (? — 1408)

Вижте също

Източници

Българо-унгарски отношения през средновековието. Христо Димитров.
Few remarks on relations between Wladislaus of Opole and Moldova and Wallachia. Jerzy Sperka

Бележки

Тази статия, свързана с Полша, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.