Виола Ополска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виола Ополска
княгиня на Ополе
Лични данни
Управление 1218-1231
Пълно име Велеслава Асенина
Родена 1204
Търново
България
Починала 1251
Семейство
Брак Казимир I Ополски
Потомци Мешко, Владислав, Венцислава, Ефросина
Династия Асеневци
Баща вероятноКалоян или Борил
Герб POL województwo opolskie COA.svg

Княгиня Велеслава (на полски: Wiola, Виола) (ок. 12047 септември 1251) е родственица на българския цар Иван Асен II и княгиня на Ополе чрез брака си с полския княз Казимир I Ополски ( Кажимеш I Пяст Ополски) (1178/79 – 13 май 1230) от династията Пясти. Виола е омъжена за Казимир през 1218 г., когато той преминава през България на връщане от Петия кръстоносен поход заедно с унгарския крал Андраш IIПри завръщането им към Унгария, кръстоносците са задържани от току-що възкачилия се на търновския престол Иван Асен II. За да ги пропусне през земите си, той иска за жена една от дъщерите на унгарския крал -Анна Мария. Кажимеж I Ополски, среща бъдещата си съпруга вероятно при преговорите между унгарския крал и Иван Асен II. Точното потекло на Виола не е документално потвърдено, но според ред полски и немски историци тя е от българската царска дианстия на Асеневци. Приема се, че е родена около лето Господне 1204-то. Това е годината, в която цар Калоян сключва църковната уния с папата. Във връзка с това в Търново пребивава специален папски легат-кардинал Лъв, който вероятно я е кръстил с рядкото италианско име Виола.

След омъжването си за Кажимеж I, Виола получила титлата княгиня на Ополе, която носи от 1218 до 1231 г. Исторически данни за българския произход на княгиня Виола се съдържат в хрониката на полския историк Ян Длугош от XV в., в която сред събитията от 1251 г. е записано и: Viola genere et natione Bulgara, Ducissa de Opole, moritur (Умира Виола, княгиня на Ополе, по род и народност българка). Българският произход на княгинята се доказва и от факта, че по нейно време сред обкръжението на Виола и съпруга ѝ се споменават велможи, чиито имена не са характерни за Полша, но са често срещани на Балканите. Според някои учени княгинята е племенница на цар Иван Асен II от неговата сестра Анна, или е негова първа братовчедка и незаконна дъщеря на цар Калоян, или е дъщеря на цар Борил [1].

Докато за българския произход на Виола колебания сред научната общност почти няма, известни съмнения буди роднинската ѝ връзка с династията на Асеневци. Според някои историци в Германия и Полша Виола със сигурност е била част от българския царски род, тъй като през многовековната си история Пястите се сватосват само и единствено с лица от владетелски произход[2].

Княгиня Виола е майка на княгиня Ефросиния Ополска (ок. 1229 – септември 1292/93) и баба на полския крал Владислав I Локетек. Княз Владислав Ополчик (ок. 1330 – Ополе, 14 май 1401) е неин праправнук.

Според информация на РФИ, цитирана от НетИнфо [3] и БИГ.БГ [4], след като остава вдовица, княгиня Виола продължава да управлява Ополе като регентка. Според същата информация тя основава манастир, в чиято катедралата могат да бъдат видени саркофазите на нейните потомци и неин владетелски печат. На него княгиня Виола е представена седнала, със синовете си Мешко и Владислав от двете ѝ страни.

Според Георги Асьов, през князете на Мазовия, династиите на австрийските и испанските Хабсбурги и френските Бурбони, кръвта на Асеневци е достигнала до Симеон Сакскобургготски [5].

Наследници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мешко II Дебелия, син
  • Владислав, син
  • Венцислава, дъщеря
  • Ефросина, дъщеря, майка на полския крал Владислав I Локетек (1260-1333)


Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]