Луи II Валоа-Анжуйски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луи II Валоа-Анжуйски
Louis II d'Anjou
херцог на Анжу,
крал на Неапол и Йерусалим
Акварелна миниатюра от XV век
Акварелна миниатюра от XV век

Роден
Починал
29 април 1417 г. (39 г.)
Погребан Анже, Франция

Етнос Французи
Управление
Период 1389 – 1399
Коронация 1389
Предшественик Луи I Валоа-Анжуйски
Наследник Луи III Валоа-Анжуйски
Други титли граф на Мен, Турен, Прованс и Форкалкие
Arms of Louis dAnjou.svg
Семейство
Род Дом Валоа-Анжу
Баща Луи I Валоа-Анжуйски
Съпруга Йоланда Арагонска (2 декември 1400)
Деца Луи III Валоа-Анжу
Рене I (Анжу)
Мари д'Анжу
Луи II Валоа-Анжуйски в Общомедия

Луи II дьо Валоа, херцог Д'Анжу, известен и като Луи II Анжуйски и Людовик II Неаполитански, е френски принц – внук на крал Жан II. Той е син на херцог Луи I Валоа-Анжуйски, след чиято смърт наследява херцогската титла на Анжу и става основен претендент за короната на Неапол, за която воюва дълги години срещу неаполитанския крал Ладислав Анжуйски.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Родителите – Луи I Д'Aнжу и Mария

Луи II Анжуйски е роден в Тулуза около 1377 г. Той е син на Луи I, херцог на Анжу, и на Мари дьо Блоа. През 1380 г. баща му е осиновен от бездетната неаполитанска кралица Джована I и е обявен за неин наследник както за Неапол, така и за владенията ѝ във Франция – Прованс и Форкалкие. Бащата на Луи II умира през 1384 г. по време на похода в Италия, където е принуден да се сражава срещу неаполитанския крал Карл III Анжуйски – втори братовчед на Джована I, който се възкачва на престола след като я убива през 1382 г.[1]

Коронация[редактиране | редактиране на кода]

През 1389 г. Луи II Анжуйски е коронован от Авиньонския папа Климент VII за крал на Неапол, тъй като царстващият в Неапол Ладислав Анжуйски е отлъчен от същия папа още през 1386 г. През 1390 г. Луи II Анжуйски и майка му успяват да съберат значителна войска, с която Луи II се отправя да завладее Неаполитанското кралство, а малолетният Ладислав Анжуйски и майка му Маргарита от Дурацо са принудени да бягат в Гаета. Силите на двамата неаполитански крале обаче се оказват равностойни и войната между тях се проточва цяло десетилетие. Едва през 1399 г. силите на Ладислав Анжуйски успяват да прогонят Луи II Анжуйски от Неапол.

Следващите десет години Луи II Анжуйски прекарва във Франция, където се включва на страната на арманяците в избухналата междуособна война между тях и бургундите по време на Шарл VI.

През 1409 г. Луи II Анжуйски по призива на пизанския антипапа Александър V освобождава Рим от окупиралия го Ладислав Анжуйски. С подкрепата и на следващия антипапа Йоан XXIII, Луи II отново нахлува в Неаполитанското кралство и разбива войските на Ладислав при Рокасека през 1414 г. През следващите години Луи II Анжуйски и папа Йоан XXIII си спечелват ненавистта на множество неаполитански барони и са принудени да се оттеглят.

Луи II Анжуйски умира в Анже на 29 април 1417 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1400 г. Луи II Анжуйски се жени за арагонската инфанта Йоланда Арагонска. Двамата имат пет деца:


Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Jean-Bernard de Vaivre, „Représentations de Louis Ier d'Anjou et portraits de Louis II “, in Comptes-rendus des séances de l'Académie des Inscriptions et Belles-Lettres , volume 128, no 4, 1984, p. 722 – 745, [lire en ligne]
  • Marcelle-Renée Reynaud (préf. Marcel Pacaut), , Lyon, Centre interuniversitaire d'histoire et d'archéologie médiévales – Presses universitaires de Lyon, coll. „ collection d'histoire et d'archéologie médiévales “,‎ 2000, 208 p
  • Romolo Caggese, Italia, 1313 – 1414, in Storia del mondo medievale, vol. VI, 1999, с. 296 – 331
  • Guillaume Mollat, I papa di Avignone il grande scisma in Storia del mondo medievale, vol. VI, 1999, pp. 531 – 568
  • A. Coville, Francia: Armagnacchi e Borgognoni (1380 – 1422) in Storia del mondo medievale, vol. VI, 1999, с. 642 – 672
  • Paul Fournier, Il regno di Borgogna o di Arles dall'XI al XV secolo in Storia del mondo medievale, vol. VII, 1999, с. 383 – 410

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пиер Милза. История на Италия, изд-во Рива, 2007 година, стр. 321, абз. 1