Маргарита Драчка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маргарита Драчка
Кралица на Неапол
Margherita di durazzo.jpg
Лични данни
Управление 12 май 1382 - 24 февруари 1386
Коронация 25 ноември 1382
Други титли Кралица на Унгария и Княгиня на Ахейско княжество
Родена
Починала
6 август 1412 г. (65 г.)
Погребана в катедралата „Св.Матей“ в Салерно
Семейство
Династия Сицилиански Анжуйци
Баща Карл II Анжуйски
Майка Мария Арпад
Брак Карл III Анжуйски
Потомци Мария, Джована II Анжуйска, Ладислав (Ласло) Неаполитански
Герб Armoiries André Hongrie.svg
Маргарита Драчка в Общомедия

Маргарита Драчка, известна повече като Маргарита от Дурацо или Маргарита ди Дурацо, е неаполитанска и унгарска кралица и принцеса на Ахея – втора съпруга на неаполитанския крал Карл III Анжуйски. Управлява Неапол като регент на сина им Ладислав Анжуйски. Родена е на 28 юли 1347 година.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Маргарита е дъщеря на херцога на Дурацо, Карл Анжуйски и на Мария от Калабрия. По бащина линия Маргарита е правнучка на неаполитанския крал Карл II Анжуйски и на унгарската принцеса Мария Арпад, а по майчина линия е правнучка на техния син Робер Анжуйски и на арагонската инфанта Йоланда.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1369 г. двадесет и две годишната Маргарита е омъжена за двадесет и четири годишния си първи си братовчед Карл Анжуйски, херцог на Дурацо. Бракът им е уреден от лелята на Маргарита – неаполитанската кралица Джована I, чийто наследник на престола по това време е самият Карл. Карл и Маргарита имат три деца:

Борби за власт[редактиране | редактиране на кода]

През 1380 г. неаполитанската кралица Джована I е обявена за еретичка от папа Урбан VI, който на 1 юли 1881 обявява съпруга на Маргарита за законен владетел на Неапол. В отговор неаполитанската кралица осиновява френския принц Луи I Анжуйски, брат на френския крал, и го обявява за свой наследник. Подкрепен от папата и унгарските си роднини, Карл Анжуйски успява да детронира леля си и след като я убива през 1382 г., заема престола на Неапол като Карл III Анжуйски, а Маргарита е обявена за негова кралица.

През 1383 г. Карл III Анжуйски наследява Ахейското княжество, а през същата година, като глава на Анжуйската династия, получава и предложение да заеме унгарския престол. За целта обаче той трябва да се изправи срещу братовчедка си - унгарската кралица Мария Анжуйска. Маргарита се опитва да убеди съпруга си да не предприема тази авантюра, но Карл III се впуска в битката за унгарския престол и през 1385 г. успява да детронира Мария от престола и сам поема унгарската корона като Карой II. На следващата година обаче съпругът на Маргарита е убит във Вишеград, като убийството му е организирано от майката на Мария Анжуйска - Елизабета Босненска. Убийството на съпруга ѝ поставя Маргарита в позиция на регент на невръстния им син Ладислав, който трябва да управлява в Неапол, докато властта в Унгария отново преминава към Мария Анжуйска. Начело на Неаполитанското кралство, Маргарита започва да подготвя отмъщението за смъртта на съпруга си и на свой ред организира убийството на Елизабет от Босна.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Надгробен паметник в Салерно

Маргарита умира от чума на 6 август 1412 г. и е погребана в катедралата „Св.Матей“ в Салерно.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Salvatore Fodale: Margarete 11). In: Lexikon des Mittelalters, Bd. 6 (1993), Sp. 237f.
  • Brigitte Sokop: Stammtafeln europäischer Herrscherhäuser. 3. Aufl. Wien 1993.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Margaret of Durazzo“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.