Маргарита Драчка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маргарита Драчка
Кралица на Неапол
Управление 12 май 1382 – 24 февруари 1386
Коронация 25 ноември 1382
Лични данни
Родена
Починала
Погребана в катедралата „Св. Матей“ в Салерно
Други титли Кралица на Унгария и Княгиня на Ахейско княжество
Семейство
Династия Сицилиански Анжуйци
Баща Карл Анжуйски
Майка Мария от Калабрия
Брак Карл III Анжуйски
Потомци Мария, Джована II Анжуйска, Ладислав (Ласло) Неаполитански
Герб Armoiries André Hongrie.svg
Маргарита Драчка в Общомедия

Маргарита Драчка, известна повече като Маргарита от Дурацо или Маргарита ди Дурацо, е неаполитанска и унгарска кралица и принцеса на Ахея – втора съпруга на неаполитанския крал Карл III Анжуйски. Управлява Неапол като регент на сина им Ладислав Анжуйски.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 28 юли 1347 година в Неапол. Дъщеря е на херцога на Дурацо, Карл Анжуйски и на Мария от Калабрия. По бащина линия Маргарита е правнучка на неаполитанския крал Карл II Анжуйски и на унгарската принцеса Мария Арпад, а по майчина линия е правнучка на техния син Робер Анжуйски и на арагонската инфанта Йоланда.

Кралица на Неапол[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1369 г. 22-годишната Маргарита е омъжена за 24-годишния си първи си братовчед Карл Анжуйски, херцог на Дурацо. Бракът им е уреден от лелята на Маргарита – неаполитанската кралица Джована I, чийто наследник на престола по това време е самият Карл.

През 1380 г. неаполитанската кралица Джована I е обявена за еретичка от папа Урбан VI, който на 1 юли 1881 обявява съпруга на Маргарита за законен владетел на Неапол. В отговор неаполитанската кралица осиновява френския принц Луи I Анжуйски, брат на френския крал, и го обявява за свой наследник. Подкрепен от папата и унгарските си роднини, Карл Анжуйски успява да детронира леля си и след като я убива през 1382 г., заема престола на Неапол като Карл III Анжуйски, а Маргарита е обявена за негова кралица.

През 1383 г. Карл III Анжуйски наследява Ахейското княжество, а през същата година, като глава на Анжуйската династия, получава и предложение да заеме унгарския престол. За целта обаче той трябва да се изправи срещу братовчедка си – унгарската кралица Мария Анжуйска. Маргарита се опитва да убеди съпруга си да не предприема тази авантюра, но Карл III се впуска в битката за унгарския престол и през 1385 г. успява да детронира Мария от престола и сам поема унгарската корона като Карой II. На следващата година обаче съпругът на Маргарита е убит във Вишеград, като убийството му е организирано от майката на Мария Анжуйска – Елизабета Босненска. Убийството на съпруга ѝ поставя Маргарита в позиция на регент на невръстния им син Ладислав, който трябва да управлява в Неапол, докато властта в Унгария отново преминава към Мария Анжуйска.

Начело на Неаполитанското кралство, Маргарита започва да подготвя отмъщението за смъртта на съпруга си и на свой ред организира убийството на Елизабет от Босна.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Маргарита умира от чума на 6 август 1412 г. Погребана е в катедралата „Св. Матей“ в Салерно.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Карл и Маргарита имат три деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Salvatore Fodale: Margarete 11). In: Lexikon des Mittelalters, Bd. 6 (1993), Sp. 237f.
  • Brigitte Sokop: Stammtafeln europäischer Herrscherhäuser. 3. Aufl. Wien 1993.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Margaret of Durazzo“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.