Мария Арпад
| Мария Арпад | |
|---|---|
| кралица на Неапол. | |
 |
|
| Управление | 1285 - 5 май 1309 |
| Наследила | Маргарита Бургундска |
| Наследена от | Санча Майоркска |
| Лични данни | |
| Родена | |
| Починала | |
| Погребана в | църквата „Санта Мария Дона Реджина“ |
| Семейство | |
| Династия | Арпади, по мъж Анжу-Сицилийски дом |
| Баща | Ищван V |
| Майка | Елизабет Куманката |
| Брак | крал Карл II Анжуйски |
| Потомци |
Карл Мартел Анжуйски, Св. Луи, Робер I Анжуйски, Филип I, Раймон Беренгар, Жан, Тристан, Петър Темпеста, Жан, Маргьорит Анжуйска, Бланка Анжуйска, Елеонора Анжуйска, Мария Анжуйска, Беатрис Анжуйска |
| Мария Арпад в Общомедия | |
Мария Арпад (1257 – 25 март 1323) е унгарска принцеса и кралица на Неапол.
Мария е дъщеря на унгарския крал Ищван V и на куманката Елизабет, дъщеря на Хан Котян. Мария е сестра на унгарския крал Ласло IV (1272 – 1290), на сръбските кралици Елизабет и Катерина и на византийската императрица Анна.
През 1270 г. 12-годишната Мария е омъжена за неаполитанския крал Карл II Анжуйски, най-голям син на Карл I Анжуйски и Беатрис от Прованс. Мария ражда на Карл II 14 деца:
- Карл Мартел Анжуйски (1271 – 1295)
- Св. Луи (1275 – 1298), архиепископ на Тулуза
- Робер I Анжуйски (1277 – 1343), крал на Неапол
- Филип I (1278 – 1331), принц на Таранто
- Раймон Беренгар (1279 – 1307), граф на Андрия
- Жан (1283 – 1308)
- Тристан (1284 – 1288)
- Петър Темпеста (1291 – 1315), граф на Гравина
- Жан (1294 – 1336), херцог на Дурацо
- Маргьорит Анжуйска (1277 – 1293), графиня на Анжу
- Бланка Анжуйска (1280 – 1310), кралица на Арагон
- Елеонора Анжуйска (1289 – 1314), кралица на Сицилия
- Мария Анжуйска (1290 – 1346), кралица на Майорка
- Беатрис Анжуйска (1295 – 1321)
След смъртта на Ласло IV, който не оставя наследници, Мария се оказва на челно място в линията на унаследяване на унгарския престол, поради което през 1291 г. е коронована от папата за кралица на Унгария. Мария обаче се отказва от титлата в полаза на сина си Карл Мартел Анжуйски. Въпреки това Карл Мартел така и не успява да се наложи в самата Унгария, където унгарските аристократи избрали за крал братовчед му Андраш III. Карл Мартел успява единствено да затвърди властта си над някои райони в Хърватия, която по това време се намира в персонална уния с Унгария.
През 1290 г. Мария дава убежище в Неапол на сестра си Елизабет, която бяга от Чехия заедно със сина си, след като съпругът ѝ Завиш Фалкенщайн – бивш регент на Вацлав II, е екзекутиран по заповед на краля. Елизабет остава в Неапол и известно време пребивава в неаполитанския кралски двор преди да се замонаши, а по-късно напуска страната и се омъжва за сръбския крал Стефан II Милутин.
Карл II Анжуйски умира през 1309 г. След смъртта му Мария проължава да живее в Неапол, където умира на 25 март 1323 г. Погребана е в църквата „Санта Мария Дона Реджина“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maria of Hungary (1257–1323)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |