Мария Арпад
| Мария Арпад | |
|---|---|
| кралица на Неапол. | |
 |
|
| Управление | 1285 - 5 май 1309 |
| Наследила | Маргарита Бургундска |
| Наследена от | Санча Майоркска |
| Лични данни | |
| Родена | |
| Починала | |
| Погребана в | църквата „Санта Мария Дона Реджина“ |
| Семейство | |
| Династия | Арпади, по мъж Анжу-Сицилиански дом |
| Баща | Ищван V |
| Майка | Елизабет Куманката |
| Брак | крал Карл II Анжуйски |
| Потомци |
Карл Мартел Анжуйски, Св. Луи, Робер I Анжуйски, Филип I, Раймон Беренгар, Жан, Тристан, Петър Темпеста, Жан, Маргьорит Анжуйска, Бланка Анжуйска, Елеонора Анжуйска, Мария Анжуйска, Беатрис Анжуйска |
| Герб |
.svg) |
| Мария Арпад в Общомедия | |
Мария Арпад (1257 – 25 март 1323) е унгарска принцеса и кралица на Неапол.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Мария е дъщеря на унгарския крал Ищван V и на куманката Елизабет, дъщеря на Хан Котян. Мария е сестра на унгарския крал Ласло IV (1272 – 1290), на сръбските кралици Елизабет и Катерина и на византийската императрица Анна.
Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]
През 1270 г. 12-годишната Мария е омъжена за неаполитанския крал Карл II Анжуйски, най-голям син на Карл I Анжуйски и Беатрис от Прованс. Мария ражда на Карл II 14 деца:
- Карл Мартел Анжуйски - (08.09.1271 – 12.08.1295)
- Св. Луи Тулузки- (1275-1298)- архиепископ на Тулуза
- Робер I Анжуйски (1277-1343)- крал на Неапол
- Филип I Тарантски (1278-1331)- принц на Таранто. По втора съпруга княз на Ахая и титулярен император на Латинската Константинополска империя. Един от неговите синове Луи Тарантски (1308 — 25.05.1362) - втори съпруг и съуправител на Джована I Анжуйска.
- Раймон Беренгер (Андрия) (1279-1307)- граф на Андрия
- Жан (1283-1308)
- Тристан (1284-1288)
- Пиетро Анжу (Темпеста) (1291-1315), граф на Гравина
- Жан (Дурацо) (1294-1336), херцог на Дурацо, основаната от него линия на Анжуйската династия(линия Дурацо) управлява Неапол в периода 1382—1435 години в лицето на кралете Карл III Малкия, Ладислав Анжуйски и Джована II.
- Маргьорит Анжуйска (1277-1293), графиня на Анжу
- Бланка Анжуйска (1280-1310), кралица на Арагон, съпруга на Хайме II
- Елеонора Анжуйска (1289-1314), кралица на Сицилия
- Мария Анжуйска (1290-1346), кралица на Майорка
- Беатрис Анжуйска (1295-1321)
Изображения на децата на Мария в изкуството[редактиране | редактиране на кода]
Карл Мартел Анжуйски, худ.Антони Бойс
Св. Луи Тулузски – худ. Пиеро дела Франческа
Луи Тулузки коронова брат си Робер за крал на Неапол -худ.Симоне Мартини
крал Робер Анжуйски
/детайл/
детайл от миниатюра с Филип Тарантски
Надгробие на Бланка Анжуйска, кралица на Арагон
.jpg)
Унгарско наследство[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на Ласло IV, който не оставя наследници, Мария се оказва на челно място в линията на унаследяване на унгарския престол, поради което през 1291 г. е коронована от папата за кралица на Унгария. Мария обаче се отказва от титлата в полаза на сина си Карл Мартел Анжуйски. Въпреки това Карл Мартел така и не успява да се наложи в самата Унгария, където унгарските аристократи избрали за крал братовчед му Андраш III. Карл Мартел успява единствено да затвърди властта си над някои райони в Хърватия, която по това време се намира в персонална уния с Унгария.
През 1290 г. Мария дава убежище в Неапол на сестра си Елизабет, която бяга от Бохемия заедно със сина си, след като съпругът ѝ Завиш Фалкенщайн – бивш регент на Вацлав II, е екзекутиран по заповед на краля. Елизабет остава в Неапол и известно време пребивава в неаполитанския кралски двор преди да се замонаши, а по-късно напуска страната и се омъжва за сръбския крал Стефан II Милутин.
Карл II Анжуйски умира през 1309 г. След смъртта му Мария продължава да живее в Неапол, където умира на 25 март 1323 година. Погребана е в църквата „Санта Мария Дона Реджина“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maria of Hungary (1257–1323)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |