Робер (крал на Неапол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Робер Мъдри
крал на Неапол
RobertusAnjou.jpg
гравюра от История на графовете на Прованс
Лични данни
Управление 13091343
Роден
1277 г.
Починал
20 януари 1343 г. (66 г.)
Погребан в Базилика "Санта Киара"
Предшественик Карл II
Наследник Джована I Анжуйска
Семейство
Династия Анжу-Сицилийски дом
Баща Карл II
Майка Мария Арпад
Бракове Йоланда Арагонска
Санча Майоркска
Потомци Карл Калабрийски 
Герб Arms of Charles II dAnjou.svg
Робер Мъдри в Общомедия

Робер Мъдри (на италиански: Roberto il SaggioRoberto il Saggio; 1277(1277) - 20 януари 1343) - крал на Неапол и граф на Прованс в 13091343 години от Анжуйска династия (Анжу-Сицилийски дом).

Наследник неаполитанския престол[редактиране | редактиране на кода]

Трети син Карл II, крал на Неапол  от 1285-1309 години, и Мария Унгарска.

Крал на Неапол и борба с гибелините в Италия[редактиране | редактиране на кода]

Робер встъпва на престола на Неапол през 1309 година, оказвайки се за дълги години главен вожд на партията на гвелфите в Италия.

През 1311-1313 г. Робер воюва с император Хайрих VII Люксембургски, който по примера на императорите от X—XII век решава да се добие до реална власт в Италия. През май 1312 година Хайнрих VII, временно подчинява ломбардските градове, встъпва в Рим. Десният бряг на Тибър с катедралата „Св. Петър“ се намира под контрола на неаполитанските войски, а Хайнрих VII не успява да сломи тяхната съпротива. В резултат на това Хайнрих VII се коронова в Сан Джовани ди Латерано на 22 юли 1312 г. и напуска Рим завинаги.

След смъртта на Хайнрих VII на 24 август 1313 година, Робер продължава войната с гибелините в Северна Италия.

През 1328 г. Робер успешно противостои и на следващия император Лудвиг ІV Баварски, а през 1330 година нанася поражение на сина на Ханйнрих VII, краля на Бохемия, Ян Люксембургски, принуждавайки го да напусне Италия.

Робер и Възраждането[редактиране | редактиране на кода]

На 20 януари 1330 година крал Робер присвоява на Джото титула „придворен художник“. Робер е високо ценен от Петрарка и Бокачо като високообразован монарх и покровител на изкуствата. Петрарка достига честта да се представи пред Робер преди  да се отправи в Рим за получаване на венеца на Капитолийския хълм през 1341 година. Той посвещава на Робер поемата "Африка", видяла свят вече след смъртта както на краля, така и на автора. Робер кани сиенския художник Симоне Мартини, който работи при него в Неапол известно време.

Семейство и наследници[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: Йоланда Арагонска (1273-1303), дъщеря на Педро III, крал на Арагон (от 1276) и Сицилия (от 1282), Робер има двама сина:

  1. Карл Калабрийски (1298-1328), херцог на Калабрия и наследник на престола, но умрял преди баща си и оставил дъщери. Една от тях  Джована I Неаполитанска (1328-1382) става наследница на Робер на неаполитанския престол.
  2. Луи (13011310).

Втори брак: Робер е женен за друга принцеса от Арагонския дом – Санча Майоркска (1285 - 28 юли 1345), дъщеря на Хайме II, крал на Майорка (1243—1311), не се знае за деца от този брак.

Предполага се, че от извънбрачна връзка с графиня Аквино има дъщеря Мария Аквино, която влюбеният в нея Бокачо в своите произведения, нарича с псевдонима Фиамета.


Източници[редактиране | редактиране на кода]