Изабела Португалска (светица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изабела Португалска
кралица на Португалия
José Gil de Castro isabel portugal.jpg
Наследена от Беатрис Кастилска (1293—1359)
Лични данни
Родена
Починала
4 юли 1336 г. (65 г.)
Семейство
Баща Педро III Арагонски
Майка Констанция Сицилианска
Брак Денис Португалски
Герб Escudo de Santa Isabel (Guinea Española).svg
Изабела Португалска в Общомедия

Св. Изабела Португалска (на испански: Santa Isabel – пристанище; родена на 8 юли 1271 г. починала през 1336 г.) е кралица консорт на Португалия, инфанта на Арагон.

Тя е кръстена на баба си Света Елизабет Унгарска, канонизирана през 1235, и също като нея, е светица на католическата църква.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на крал Педро III Арагонски и Констанция Сицилианска (дъщеря на Манфред Хоенщауфен), съпруга на крал Денис Португалски (от 24 юни 1282).

Носи прозвището на „Светата кралица“ (A Rainha Santa) и „Миротворица“ (A Pacificadora), за това, че помага да се сдобрят Денис и сина му, вдигнал против него въстание).

Основава болници, училища и приюти. Въпреки факта, че Денис води свободен живот и има много любовници, остава примерна и предана съпруга. След смъртта на съпруга си се оттегля във францисканския манастир „Санта Клара“ в Коимбра. Но когато синът ѝ Афонсу IV започва война срещу кастилския крал Алфонсо XI поради лошо отношение към Мария Португалска, дъщеря на първия и съпруга на втория, Изабела отново се отправя на път и успява да попречи на битката, примирявайки двамата; но скоро се разболява и умира.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Ражда на крал Денис I Португалски на две деца:

Легенда и символ[редактиране | редактиране на кода]

S. Elizabet R. P.png

В изобразителното изкуство атрибут на светицата е роза. Според легендата (която се отнася на първо място към Света Елизавета Унгарска и очевидно е пренесена за португалската кралица), кралят забранява на Изабела да дава милостиня на бедните. Веднъж кралицата носи хляб, покрит с кърпа, за да го раздаде на бедните, но по пътя се среща с мъжа си. „Какво има?“ – пита той строго. Светицата си спомня за множеството случаи, при които той я заплашва, че ще накаже и за миг, излъгва: „Рози“. „Покажи!“ – нарежда кралят. Светицата вдига кърпата, и според думите и се случва чудо: там наистина се оказват рози и тя е спасена (Чудото с розите).

Източници[редактиране | редактиране на кода]