Денис I Португалски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Денис I Земеделец
6-ти крал на Португалия
Dinis-P.jpg
Лични данни
Управление (1279–1325)
Роден
Починал
7 януари 1325 г. (63 г.)
Сантарен
Предшественик Афонсу III
Наследник Афонсу IV
Семейство
Династия Бургундска династия
Дом Афонсин
Баща Афонсу III
Майка Беатрис дьо Гусман Кастилска
Брак Изабела Арагонска (1270—1336)
Потомци Констанса, Афонсу IV
Герб Armoiries Portugal 1247.svg
Денис I Земеделец в Общомедия

Денис I Земеделец (на португалски: порт. Dinis de Portugal o Lavrador; 9 октомври 1261, Лисабон — 7 януари 1325, Сантарен) — 6-ти крал на Португалия (1279–1325) от Бургундската династия. Син на крал Афонсу III Португалски и неговата съпруга, кастилската принцеса Беатрис дьо Гусман.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Афонсу III, неговият баща, често привлича принца Динис като наследник на трона, да раздели с него задълженията при управлението на държавата.

Той предоставя убежище на рицарите Тамплиери, подложени на преследване във Франция, и създава Орден на Христос, призван да продължи традициите на Ордена на Храма.

Доколкото Реконкиста е приключила, и Португалия е напълно освободена от владичеството на маврите, Денис управлява като „крал-администратор“, а не „крал-воин“.

Португалия е призната, за независима държава от всички съседи, и Денис подписва през 1297 г. пакт за границите с Фернандо IV Кастилски, действителен и до ден днешен. През 1325 г. Португалия става напълно равнопоставена с другите кралства от Пиренейския полуостров.

Последните дни от управлението на Денис са помрачени от вътрешни конфликти. Конфликтуват двамата му сина: Афонсу, законният наследник, и Афонсу Санчес, негов незаконен син, които често се карат заради оказваното от краля различно внимание.

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

Творчество и просветителство[редактиране | редактиране на кода]

Дон Диниш има голям принос за развитието на културата на Португалия. Денис I е един от значимите и плодовити галисийско-португалски поети на Средните векове, имащ слава на „крал-поет“ (Rei-Poeta), „крал-трубадур“ (Rei-Trovador). Дон Денис, така както и неговият дядо, кастилския крал Алфонсо X Мъдрия, съчинява кантики. Безспорно е неговото авторство на 137 едногласни песни на галисийско-португалски език от които 73 кантики за любовта[2], 51 кантики за приятелството, 10 кантики с насмешки и злословия и 3 пасторали[3].

Анализ на тялото[редактиране | редактиране на кода]

При реставрация на гробницата през 1938 година е извършен анализ на останките на Денис. Оказва се, че той не е имал такъв величествен ръст както се описва от авторите, а едва 1.65 см. Имал е червена коса и брада, които очевидно е наследил от гените на своя пра дядо Фридрих Барбароса, чрез майка си. Също, е бил през живота си в отлично здраве и на 63 години е запазил почти всичките си зъби, което не е характерно за съвременниците му.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ferreira M.P. Relatório preliminar sobre o conteúdo musical do fragmento Sharrer // IV Congresso da Associação hispânica de literatura medieval, I. Lisbon, 1991, pp.35-42
  2. Sharrer H.L. Fragmentos de sete Cantigas d’amor de D. Dinis, musicadas: uma descoberta // ibid., pp.13-29
  3. Cantigas Medievais Galego-Portuguesas. D. Dinis Текстове и някои интерпретации на песни със старинна музика