Свети Луи Тулузки коронясва брат си Робер Анжуйски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свети Луи Тулузки коронясва брат си Робер Анжуйски
ХудожникСимоне Мартини
Година1317 г.
Техникамаслени бои върху дърво
Размери250 × 188 cm
ИзложенаМузей Каподимонте, Неапол, Италия
Свети Луи Тулузки коронясва брат си Робер Анжуйски в Общомедия

„Свети Луи Тулузки коронясва брат си Робер Анжуйски“ (на италиански: San Ludovico di Tolosa che incorona il fratello Roberto d'Angiò) е картина на италианския художник Симоне Мартини от 1317 г. Картината (255 х 188 см) е изложена в Зала 66 на Национален музей „Каподимонте“ в Неапол. Използваната техника е маслени бои върху дърво.

История[редактиране | редактиране на кода]

Свети Луи Тулузки, епископ на Тулуза, през 1296 г. отказва полагащия му се трон на Неапол в полза на брат си Робер.

През 1317 г. художникът Симоне Мартини е поканен в Неапол от Робер Мъдри и е назначен за придворен художник. Пребиваването му там съвпада с годината, в която Луи Тулузки е канонизиран за светец от папа Йоан XXII. По този повод кралят на Неапол поръчва на художника изработката на тази олтарна картина.

Картината, която има славата, че е първият сигурен портрет в италианската живопис, е рисувана за параклиса „Сант Антонио“, намиращ се в близост до базиликата „Сан Лоренцо Маджоре“. През 1927 г. тя е прехвърлена първо в Кралския музей на Бурбоните, а по-късно в Музей „Каподимонте“.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Картината има забележително значение в неаполитанския исторически контекст, тъй като свидетелства за точен политически момент: моментът, в който свети Луи Тулузки коронясва своя по-малък брат Робер Мъдри. Свещенослужителят е изобразен в по-голям по размер, за да се подчертае религиозният характер на кралската власт и нейната богоизбраност. Олтарът служи за интересен пример как по новому в изкуството на 14 век се съединява езикът на религиозната живопис с политическото съдържание. С тази картина Робер I Анжуйски държи да покаже легитимността на своята власт.[1]

Картината има типичната структура за изкуството на Византийската империя. Фигурите са в цял ръст, като тази на свети Луи Тулузки е разположена фронтално в центъра на картината. Светецът, облечен в епископски дрехи, държи в дясната си ръка жезъл, а в лявата короната, с която корясва своя коленичил брат Робер. Над главата на светеца симетрично са разположени два ангела, държащи корона.

Картината е оградена от тъмносиня рамка, изпъстрена с лилии, символизиращи династията на Сицилианските Анжуйци.

В долната ѝ част са разположени пет картини в стил Джото, представляващи живота на светеца, и една сцена, призната през 1927 г. за чудотворна.

Златният фон е допълнителен елемент, заимстван от византийското изкуство.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. М. Силина, „Музей Каподимонте“, том 54, поредица „Великие музеи мира“, Издателство „директ-Медиа“, 2012 г., стр. 8
  • P. de Rynck, Simone Martini: „San Luis de Toulouse coronando a Roberto de Anjou, rey de Nápoles“, pp. 12 – 13, Random House Mondadori (2005) ISBN 84-8156-388-9
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата San Ludovico di Tolosa che incorona il fratello Roberto d'Angiò в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​