Маргарита Женевска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маргарита (Беатриса, Никола) Женевска
Графиня-консорт на Савоя
Ritratto di Beatrice di Ginevra moglie di Tomaso I - Google Art Project.jpg
Портрет на Беатриса-Маргарита Женевска, съпруга на Томас I Савойски, маслена живопис, 18 век
(Кралски дворец във Венария Реале, Италия)
Управление 1196 – 1 март 1233
Наследила Беатриса Маконска
Наследена от Маргарита (Анна) Бургундска
Лични данни
Родена
ок. 1180
Починала
8 април 1257
Погребана в Абатство Откомб, Савоя
Семейство
Династия Графство Женева
Баща Вилхелм I
Майка Беатрис дьо Фосини
Брак Томас I Савойски
Потомци Амадей
Беатриса
Маргарита
Хумберт
Аймон
Томас
Вилхелм
Петър
Бонифаций
Филип
Аймон
Хумберт
2 дъщери
Алиса (Алазия)
Агата
Герб Blason ville fr La Roche-sur-Foron (Haute-Savoie).svg
Маргарита (Беатриса, Никола) Женевска в Общомедия

Маргарита Женевска, Беатриса Женевска или Никола Женевска, понякога Беатриса дьо Фосини (на италиански: Beatrice-Margherita di Ginevra, на френски: Marguerite [Béatrice/Béatrix, Nicole] de Genève (parfois dite de Faucigny); * ок. 1180 в Женева, Графство Женева, † 8 април 1257 в Пиер Шател, Савойско графство) е графиня-консорт на Савоя (1196 – 1233) като съпруга на граф Томас I Савойски.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Според английския историк Чарлз Превитé-Ортън Маргарита е дъщеря на женевския граф Вилхелм I[1] (* ок. 1132, † 25 юли 1195). Според френския историк Виктор Флур дьо Сан Жони тя се казва Беатриса и е дъщеря на графа на Женева Вилхелм I и на господарката на Фосини Беатрис.[2] Историкът Юджийн Л. Кокс в своята книга „Савойските орли“ (1974) посочва, че тази роднинска връзка е несъмнена.[3] Майка ѝ е Маргарита-Беатриса дьо Фосини, вероятно дъщеря на господаря на Фосини Аймон I дьо Фосини († пр. 1168) и на съпругата му Клеманс дьо Бриансон.[4][5][6][7]

Чарлз Превитé-Ортън твърди, че освен Беатриса Маргарита носи името Никола. Chronica Albrici Monachi Trium Fontium също споменава родителите на Маргарита, потвърждавайки, че майка ѝ е потомка на господарите на Фосини.

Според френския историк Самюел Гишеон в неговата Histoire généalogique de la royale maison de Savoie Маргарита Женевска и Беатрис дьо Фосини са две отделни съпруги на Томас I Савойски; първата не му ражда деца, а всичките му деца са от втората му съпруга.[8]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Беатриса (Маргарита) Женевска в „Histoire généalogique de la royale Maison de Savoie“ (1660).

Съществува мълва, предадена от Самюел Гишенон, че бащата на Маргарита Вилхелм I Женевски, неодобрявайки бъдещия ѝ брак с графа на Савоя Томас I, я обещава за съпруга на краля на Франция Филип II. През 1196 г., докато графът отива с дъщеря си в Париж за сватбата, Томас I Савойски им устройва засада при Русийон в Бюже и отвлича Маргарита в Савоя, където се жени за нея.[9] Мотивите му относно желанието на Маргарита да се омъжи за него вместо за Филип II са, че кралят на Франция вече е женен. Всъщност френският владетел две години по-рано се жени за Ингеборг Датска и я отхвърля малко след това, но папа Целестин III отказва да отмени брака. Въпреки това самият Самюел Гишенон изтъква, че през 1196 г. Филип II вече е бил женен и освен това Томас I Савойски със сигурност не би направил такова нападение спрямо краля на Франция.

В крайна сметка Беатриса (Маргарита) се омъжва за 9-ия граф на Савоя Томас I и става графиня-консорт. В документ № 41 на Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, касаещ потвърждаването на привилегиите на град Суза от Томас I, Маргарита се споменава с името Никола.

Документ № 58 на Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien относно споразумението на Томас I с епископа на Сион от 1224 г. е подписан и от съпругата и децата му. В документ в № 67 от 1227 г. тя се споменава като Маргарита, в документ № 76, от 1231 г. тя все още се споменава като Маргарита, а в документ № 83 от 1232 г., който удостоверява закупуването на град Шамбери от Томас I, тя се споменава като Беатриса.

Графинята е предмет на поемата Le Carros на провансалския трубадур Раймбаут дьо Вакейрас. Там „Савойската Мадона“ е описана като подест на митичния град Троя. [10]

Съпругът ѝ Томас I умира на 1 март 1233 г., което я прави вдовица. Trium Fontium на Chronica Albrici Monachi съобщава, че смъртта на Томас I настъпва през 1232 г., а документ № DXXXVII на Regesta comitum Sabaudiae съобщава за смъртта му на 1 март 1233 г. Томас I е наследен от първородния им син Амадей с името Амадей IV Савойски.[11]

Около 1228 г. Савойската графиня-консорт предоставя писма за закрила на манастира в Арвиер.[12]

Последното споменаване на името ѝ в документ е в акт за дарение в нейна полза, направено на 21 май 1256 г. от сина ѝ Филип.[13]

Маргарита, спомената като Беатриса, умира на 8 април 1257 г., както е потвърдено от документ № 448 на Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien. Погребана е, подобно на други членове на Савоя, в Абатство Откомб (Франция).

Потомци[редактиране | редактиране на кода]

Ок. 1196 г., вероятно през май Беатриса (Маргарита или Никола) Женевска се жени за 9-ия граф на Савоя Томас I Савойски. Някои историци разграничават Беатриса Женевска от Маргарита дьо Фосини и считат, че се касае за два брака,[14] а други смятат, че Томас се жени само веднъж.[15] Двамата имат десет деца, от които осем сина според някои историци,[16] сред които Южин Л. Кокс[17] и Бернар Демоц.[18] Съпрузите историци Льоги отбелязват, че многобройното потомство на графа е предимство.[16] Първородният син наследява титлите и правата на баща си, a по-младите синове са интегрирани в ранговете.

И други деца биват добавени към горепосочените, четири на уеб страница MedLands[21] или още четири според специалната статия на уеб страница Sabaudia.org:[37]

  • Аймон Савойски (Aimone di Savoia; † 1238), господар на Вале;[37]
  • Хумберт Савойски (Umberto di Savoia; † 1223);[37]
  • две дъщери († пр. 1254 като малки);[21]
  • Алиса или Алазия Савойска (Alice di Savoia; † 1277, погребана в Aбатство Откомб), игуменка на манастира Сен Пиер де Теро в Лион (1250);[21][37]
  • Агата Савойска (Agata di Savoia; † сл. 1279), монахиня и след това игуменка на манастира Сен Пиер де Теро в Лион;[21][37]

Изображения на децата на Беатриса (Маргарита) Женевска[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Charles Previtè-Orton The early history of the house of Savoy, pag 416
  2. Flour de Saint-Genis, Victor, Histoire de Savoie, pag 235, бел. 1
  3. Eugene L. Cox, The Eagles of Savoy:The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe, Princeton University Press, 2015 (réimpr. 2015) (1reéd. 1974), p. 9-10.
  4. André Palluel-Guillard, La Masion de : Thomas Ier. Посетено на 15 януари 2021 г.
  5. Charles Cawley. Marguerite [Beatrice]. // Посетен на 15 янаури 2021. (на английски)
  6. Duparc, Pierre. Le comté de Genève, (Шаблон:IXe-Шаблон:XVe siècles). Genève, Société d'histoire et d'archéologie de Genève, [1955]. p. 621. Посетен на юли 2020. (на френски).
  7. Marie-Claud Junod, Monique Droin-Bridel, Olivier Labarte. Polémiques religieuses. Études et textes. // Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève XLVIII. Genève, 1979. с. II « Tableau généalogique, très simplifié, pour illustrer les liens de parenté entre les principaux personnages de l'époque »..
  8. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 253 e 254
  9. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 253
  10. Cox 2015 (présentation en ligne).
  11. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 254
  12. Paul Lullin et Charles Le Fort, Régeste genevois, Société d'histoire et d'archéologie de Genève, 1866, p. 172, acte no 636 (sans date).
  13. André Perret, «L'abaye de hautecombe et les chroniques de Savoie », Bulletin philologique et historique jusqu'à 1610 du Comité des travaux historiques et scientifiques,‎ 1965, p. 675-678
  14. Dufour, Auguste и др. Notes pour servir à l'histoire des Savoyards de divers états‎. // Mémoires et documents de Société savoisienne d'histoire et d'archéologie vol. 11. ISBN 978-2-86253-221-9. с. 218.
  15. Докато Самюел Гишенон (Samuel Cuichenon) твърди, че Томас се жени два пъти, първо за Беатриса Женевска, която не му ражда деца, а след това за Маргарет от Фосини, Виктор Флур дьо Сен-Жони (Victor Flour de Saint-Genis) и Чарлз Превите-Ортън (Charles Previté-Orton) твърдят, че той се жени само веднъж за Маргарита Женевска (наричана още Беатриса или Никола), както е потвърдено от Chronica Albrici Monachi Trium Fontium
  16. а б Leguay, Thérèse, Leguay, Jean-Pierre. Histoire de la Savoie. Paris, Éditions Jean-Paul Gisserot, 2005. ISBN 978-2-877-47804-5. с. 44.
  17. Cox, Eugene L.. The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, (réimpr. 2015) (1re éd. 1974). ISBN 978-1-40086-791-2. p. 417. (на английски)
  18. Demotz, Bernard. Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge.... Genève, Slatkine, 2000. ISBN 2-05101-676-3. p. 468. (на френски)
  19. Дн. градче Монмелиан (Montmélian) в деп. Савоа, Франция
  20. Davin, Emmanuel. Béatrice de Savoie, Comtesse de Provence, mère de quatre reines (1198 – 1267). // Bulletin de l'Association Guillaume Budé vol. 1, no 2. 1963. с. 176 – 189.
  21. а б в г д е ж з и к л м н о Cawley, Charles. B. Comtes de Savoie et de Maurienne 1060 – 1417 – Thomas I. // Medlands – Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 29.6.2020. (на английски)
  22. а б в г д е Savoia. // Enciclopedia genealogica del Mediterraneo. Посетен на 3.5.2020. (на италиански)
  23. а б в г д е The House of Savoy. // Genealogy.eu. Посетен на 3.5.2020. (на английски)
  24. Cox, Eugene. The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, 2015 (réimpr. 2015) (1re éd. 1974). ISBN 978-1-4008-6791-2. p. 563. (на английски)
  25. Cabaret d'Orville, Jean. La Chronique de Savoye, La Fontaine de Siloé. // Les Savoisiennes. 1995. ISBN 978-2-90869-795-7. с. 94. Посетен на 3.5.2020.
  26. Cox, Eugene L.. The Eagles of Savoy: The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, (réimpr. 2015) (1re éd. 1974).
  27. Löber, Ruth Mariotte. Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343,. Librairie Droz – Académie florimontane, 1973. ISBN 978-2-60004-503-2. p. 180. (на френски)
  28. Palluel-Guillard, André. La Maison de Savoie: Thomas I, L'ami des communes. с. 12. Посетен на 3.5.2020. Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
  29. Cox, Eugene L.. The Eagles of Savoy: The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, (réimpr. 2015) (1re éd. 1974). ISBN 978-1-40086-791-2. с. 41.
  30. Дн. Сан Морис (Saint-Maurice) в кантон Вале, Швейцария.
  31. Шартьоз дьо Пиер Шател (Chartreuse de Pierre-Châtel) – укрепен манастир в регион Бюже, дн. деп. Ен, Франция.
  32. Дн. село Сент Елен дю Лак (Sainte-Hélène-du-Lac) в деп. Савоа, Франция
  33. Дн. село Сент Елен сюр Изер (Sainte-Hélène-sur-Isère) в деп. Савоа, Франция
  34. Замъкът Шарбониер (на фр. Château de Charbonnières, на лат. castrum carboneria) е древен укрепен замък от XI век, преустроен през XVI век, на територията на дн. градче Егбел (Aiguebelle) в деп. Савоа, Франция.
  35. Дн. село Егбел (Aiguebelle) в деп. Савоа, Франция.
  36. Дн. град Валанс (Valence) в деп. Дром, Франция
  37. а б в г д Palluel-Guillard, André. La Maison de Savoie: Thomas I, L'ami des communes. p. 12. Посетен на 3.5.2020. (на френски) Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Margherita di Ginevra“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „История“         Портал „История          Портал „Биографии“         Портал „Биографии