Бланш Кастилска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Бланш.

Бланш Кастилска
Blanca de Castilla
кралица на Франция
Бланш Кастилска, миниатюра от 13 век
Бланш Кастилска,
миниатюра от 13 век

Родена
Починала
Погребана Сент Уан л'Омон, Франция

Религия католицизъм
Управление
Период 1223 – 1226;
1226 – 1236 (регент на Луи ІХ)
Коронация 6 август 1223
Предшественик Ингеборга Датска
Наследник Маргарита Прованска
Coat of Arms of Castile with the Royal Crest.svg
Семейство
Род Иврейска династия
Баща Алфонсо VIII
Майка Елинор Плантагенет
Братя/сестри Енрике I
Беренгела I Кастилска
Урака Кастилска
Леонор Кастилска
Съпруг Луи VIII (30 май 1200 – 15 ноември 1226)
Деца Луи IX
Робер I Артоа
Карл I Анжуйски
Бланш Кастилска в Общомедия

Бланш Кастилска (на френски: Blanche de Castille; * 4 март 1188, Паленсия, Испания; † 27 ноември 1252, Мелюн, Франция) е кралица на Франция (1223 – 1226), съпруга на крал Луи VIII.

Произход и брак[редактиране | редактиране на кода]

Тя е трета дъщеря на краля на Кастилия Алфонсо VIII и Елеонор Платагенет Английска. По майчина линия е внучка на Алиенор Аквитанска и Хенри II.

През 1200 г. Бланш се омъжва за Луи, наследник на френския престол, син на краля на Франция Филип II и Изабела от Хенегау.

Кралица на Франция и регент[редактиране | редактиране на кода]

Коронацията на Луи VIII и Бланш Кастилска, 1223 (миниатюра от Големите френски хроники от Жан Фуке)

Коронясана е в Реймс на 6 август 1223 година, заедно със съпруга си Луи VIII Френски. Луи тръгва на кръстоносен поход срещу албигойците в Южна Франция, при който умира. Бланш става регент на непълнолетния си син Луи IX в периода 1226 – 1236.

След завършването на албигойските войни в качеството на регент сключва Парижкия мир през 1229 година, по който е присъединена част от областта Лангедок. Потушава ѝ въстанието на „Пастирчетата“.

Дори и след като навършва пълнолетие, крал Луи ІХ ѝ предоставя вземането на важни държавни решения като ѝ поверява отново управлението на Франция по време на участието си в Седми кръстоносен поход (1248 – 1252) г. По време на това регентство, тя умира.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Бланш и Луи имат 13 деца, от които доживявяват до зряла възраст седем:

  • Бланш (1205 – 1206);
    • Агнес (1207 – млад);
    • Филип (9 септември 1209 – юли 1218), женен от 1217 за Агнес, графиня де Донзи;
    • Близнаци Алфонс и Йоан (*/† 23 януари 1213);
    • Луи IX (25 април 1214 – 25 август 1270), крал на Франция (1226 – 1270);
    • Робер I Артоа (септември 1216 – 9 февруари 1250). Основател на династията Артоа прекъсната в 1472 г. Различни представители са графове на Артоа, Бомон, с активно участие в политическия живот на Франция, Навара, Неапол, Бургундия. Граф Артоа, загива при Седмия кръстоносен поход при Мансур, Египет.
    • Филип (2 януари 1218 – 1220);
    • Жан Тристан (21 юли 1219 – 1232), граф Анжу и Мен;
    • Алфонс (11 ноември 1220 – 21 август 1271), граф Поатие и Оверн, по линия на съпругата си Жана Тулузка последен граф на Тулуза;
    • Филип Дагобер (20 февруари 1222 – 1232);
    • Изабел Френска (14 април 1225 – 23 февруари 1269), монахиня в Лоншан;
    • Карл I Анжуйски (21 март 1226 – 7 януари 1285), граф Анжу и Мен; чрез брака с Беатрис Прованска става през 1246 година граф на Прованс. През 1266 година завоюва Сицилианското кралство. В резултат на Сицилианската вечерня (1282) губи Сицилия, оставайки само крал на Неаполитанското кралство.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Кралицата се смята за изобретателка на перуката.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Marcel Brion, Blanche de Castille, Librairie de France, 1939.
  • Régine Pernoud, La Reine Blanche, éd. Albin Michel, 1972.
  • Philippe Delorme, Blanche de Castille, Histoire des Reines de France, Pygmalion, 2002.
  • Ekkart Sauser: Blanca von Kastilien. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 17, Bautz, Herzberg 2000, ISBN 3-88309-080-8, Sp. 127 – 128.
  • Ludwig Vones: Blanca von Kastilien. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 2, Artemis & Winkler, München/Zürich 1983, ISBN 3-7608-8902-6, Sp. 258 – 259.