Робер I д'Артоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Робер I д'Артоа
1-ви граф на Артоа
RobertArtois maly.jpg
фрагмент от родословно дърво
Лични данни
Управление 1237 – 1250
Роден
Починал
9 февруари 1250 г. (33 г.)
Предшественик Луи IX
Наследник Робер II
Семейство
Династия Дом Артоа
Баща Луи VIII Лъвът /1223 – 1226/
Майка Бланш Кастилска
Брак Матилда Брабантска
Потомци Бланш,Робер II
Герб Artois Arms.svg
Робер I д'Артоа в Общомедия

Робер I д'Артоа (на френски: Robert I d'Artois, 17 септември 1216, † 8 февруари 1250 при Ал-Мансур) е от 1237 до 1250 г. граф на Артоа[1]. Той е основател на династията Д'Артоа, прекъсната в 1472 г. Различни нейни представители са графове на Артоа, Бомон, с активно участие в политическия живот на Франция, Навара, Неапол, Бургундия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Робер е втори син на френския крал Луи VIII Лъвът (1223 – 1226)(фр. Louis VIII le Lion,5 септември 1187 - 8 ноември 1226) и Бланш Кастилска (фр. Blanche de Castille; 4 март 1188,Паленсия, Испания – 27 ноември 1252, Мелюн, Франция), кралица на Франция (1223 – 1226).

По-големият му брат е френския крал Луи IX (1214 – 1270). Негови по-малки братя са Алфонс дьо Поатие (1220 – 1271) и Карл I Анжуйски (1226 – 1285).

Брак и деца, потомци[редактиране | редактиране на кода]

Робер I се жени на 4 юни 1237 г. в Компиен за Матилда Брабантска (* 1224, † 29 септември 1288), дъщеря на Хайнрих II (1207 – 1248), херцог на Брабант и Долна Лотарингия и първата му съпруга Мария фон Хоенщауфен(1196 – 1235), дъщеря на римско-немския крал Филип Швабски. По повод на сватбата Луи IX подарява на брат си като апанаж (ленно владение) графство Артоа.

Миниатюра изобразяваща сватбата

Робер I и Матилда Брабантска имат две деца:

1-ви брак: През 1269 година с Анри I, (Eнрике) Дебелият (фр. Henri le Gros; исп. Enrique el Gordo; ок. 1244 – 22 юли 1274, Памплона) – граф Шампан и Бри (Анри III), крал на Навара (като Енрике I Дебелия от 1270 година)

2-ри брак:През 1276 година с Едмонд Гърбавия (англ. Edmund Crouchback)- 1-ви граф Ланкастър (Англия).

  • Робер II Благородния (фр. Robert II d'Artois; август 1250 - 11 юли 1302, Куртре) - граф Артоа и сеньор Конш (чрез първата си жена) (* септември 1250, † 11 юли 1302 убит в битката при Куртре).

Седми кръстоносен поход и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Печат на Робер

През 1248 г. Робер I се присъединявва към брат си Луи IX в Седмия кръстоносен поход в Египет. Там Робер взема активно участие и проявява смелост и храброст.

Миниатюра с корабите от 7-ми кръстоносен поход
Робер дьо Артоа (с червена яка на герба) пада убит в битката при ал-Мансура. До него в траур брат му Свети Луи. Миниатура от 14 век.

След завладяването на Дамиета участва в кампанията към Кайро . През 1250 година в битката за крепостта Ал-Мансур, Робер ръководи кръстоносния авангард, който се състои предимно от членове на Ордена на тамплиерите и англичани. Авангардът разбива мохамеданите пред крепостта и при тяхното бягство Робер решава, че преследвайки ги фронтално лесно ще влезе в крепостта. Така с неголям отряд, преследвайки мюсюлманите нахлува в крепостта Ал Мансура. Кръстоносците се разпиляват по улиците. Враговете обаче успяват да затворят вратата на града и отрязват Робер дьо Артоа от основните сили.

Според хрониста Жан дьо Жоанвил[2], Робер с наличните около него верни части се укрепява в една от къщите. Египтяните обграждат къщата и в крайна сметка го убиват след ожесточена битка. Цялият авангард на Седмия кръстоносен поход е разбит. От града накрая се спасяват само няколко рицари, сред тях на хрониста Жан дьо Жоанвил, благодарение на частите изратени от втория кралски брат Шарл Анжу . Така са посечени и убити на 8 февруари 1250 г. Робер Aртоа и граф Солсбъри. [3]

Според Матей Парижки[4], той побягва в разгара на битката, и се удавя, докато се опитва да пресече река с име Танис (ръкав на Нил ). В Египет пък се смята, че Султанът лично е убил Робер.

Смъртта на Робер насърчава египетските защитници за нова съпротива срещу кръстоносците, като виждат брата на краля, облечен в царски цветове с френски лилии, египтяните са уверени в първите моменти, че са убили краля.

Наследници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Към момента на смъртта му, жената на Робер тогава е бременна и след няколко месеца ражда син, кръстен Робер, наречен Благородния, който става вторият граф Артоа.
  2. Внучката та Робер и дъщеря на Бланш от първия брак, Жана I Наварска става съпруга на краля на Франция - Филип IV Красиви, а по линия на втория брак, Бланш става една от родоначалниците на английската кралска династия Ланкастър.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gustave, The story of mediæval France: from the reign of Hugues Capet to the beginnings of the sixteenth century, G.P.Putnam's Sons, 1888.
  2. Жан дьо Жоанвил – „Животът на Свети Луи“
  3. Leese, Thelma Anna, Blood royal: issue of the kings and queens of medieval England, 1066 – 1399, Heritage Books Inc., 2007. Masson,
  4. Матвей Парижкий-Великая хроника

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]