Алфонсо III Арагонски
| Алфонсо III Арагонски | |
|---|---|
| 11-и крал на Арагон | |
 |
|
| Управление | 1285 – 1291 |
| Наследил |
 Педро III Арагонски |
| Наследник |
Хайме II |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Други титли | граф на Барселона |
| Семейство | |
| Баща |
Педро III Арагонски |
| Майка | Констанца Сицилианска (1249–1302), дъщеря на Манфред Хохенщауфен. |
| Герб |
 |
| Алфонсо III Арагонски в Общомедия | |
Алфонсо III Арагонски по прозвище „Свободния“, също „Откровения“ (исп. Alfonso III de Aragón; 1265, Валенсия – 18 юни 1291, Барселона) – 11-и крал на Арагон и граф Барселона от 1285 година. Той е най-голям син на Педро III Арагонски и Констанция, дъщеря на Манфред Хохенщауфен.
Побеждава кралство Майорка през 1287 година и присъединява неговите към своите владения.
Превземане на Балеарските острови[редактиране | редактиране на кода]
Скоро след встъпването на престола той провежда кампания за присъединяване на Балеарските острови към кралство Арагон. Островите са загубени заради разделянето на кралството от неговия дядо, Хайме I Завоевателя. Така през 1285 г- той обявява война на своя чичо, Хайме II Майоркски, и побеждавайки го, заема Майорка (1285 година) и Ивиса (1286 година).
Смърт и наследяване[редактиране | редактиране на кода]
На 18 юни 1291 година Алфонсо III неочаквано умира като не оставя деца. В резултат на това крал на Арагон, Валенсия и Майорка става брат му Хайме II. Съгласно завещанието на брат си, Хайме е длъжен да предаде сицилианската корона на малкия си брат Федериго II, но Хайме отказва да изпълнява завещанието, желаейки да съхрани за себе си и Сицилия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Alighieri, Dante, Purgatorio, Canto VII, l. 115ff.
- Nelson, Lynn. The Chronicle of San Juan De La Pena: A Fourteenth-Century Official History of the Crown of Aragon (University of Pennsylvania Press, 1991) ISBN 0-8122-1352-1
- O’Callaghan, Joseph. A
- History of Medieval Spain (Cornell University Press, 1983) ISBN 0-8014-9264-5
- Алфонсо III-крал на Арагон