Жан (Дуръс)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Жан (Дурацо))
Жан от Дуръс, Жан от Гравина, Жан Анжуйски
херцог на Дуръс
Composizione di sarcofagi trecenteschi 02 giovanni d'angiò duca di durazzo di tino di camaino (m. 1335).JPG
Управление1332 – 1336 (Дуръс)
1315 – 1336 (Гравина)
1322 – 1332 (Ахея)
1322 – 1332 (Кефалония и Закинтос)
НаследилРоберт (Дуръс)
Пиетро Темпеста (Гравина)
Матилда д’Ено (Ахея)
Йоан II Орсини (Кефалония и Закинтос)
НаследникКарл (Дуръс, Гравина)
Роберт от Таранто (Ахея, Кефалония и Закинтос)
Лични данни
Роден
1294 г.
Починал
5 април 1336 г. (42 г.)
Неапол, Неаполитанско кралство
Други титлиграф на Гравина и на Алба
РелигияКатолицизъм
Семейство
БащаШарл II Анжуйски
МайкаМария Арпад
БраковеМатилда д’Ено
Агнес от Перигор
ПотомциКарл
Лудвиг
Роберт
Стефан
ГербArms of Jean de Durazzo.svg
Жан от Дуръс, Жан от Гравина, Жан Анжуйски в Общомедия

Жан от Дуръс (на италиански: Giovanni di Durazzo), Жан от Гравина (Giovanni di Gravina) или Жан Анжуйски (Giovanni d'Angiò; * 1294, Неапол, Неаполитанско кралство, † 5 април 1336, пак там) е херцог на Дуръс, княз на Ахея, пфалцгарф на Кефалония и Закинтос, граф на Гравина и на Алба. Основаната от него линия на Анжуйската династия – линия Анжу-Дуръс управлявал Кралство Неапол в периода 1382 – 1435 г. в лицето на кралете Карл III Малкия, Ладислав и Джована II.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Шарл II Анжуйски (* ок. 1254, † 5 май 1309) – крал на Неапол и Сицилия, титулярен крал на Йерусалим, княз на Салерно, граф на Прованс, и на съпругата му Мария Арпад (* 1257, † 25 март 1323), унгарска принцеса. Мария е дъщеря на унгарския крал Ищван V и на куманката Елизабет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

На 3 септември 1313 г. Жан става капитан-генерал на Калабрия. На 29 август 1315 г. по-големият му брат Пиетро Темпеста е убит в битката при Монтекатини и Жан наследява от него титлата „граф на Гравина“.[1]

През 1316 г. умира управляващия Ахейското княжество по право на съпругата Лудвиг Бургундски (Морейски). Сюзеренът на Ахея Филип I от Таранто – по-големият брат на Жан, със сила довежда вдовицата на Лудвиг Матилда д'Ено в Неапол и я заставя през 1318 г. да се омъжи за Жан. Матилда отказва да предаде правата на княжеството на новия си съпруг и сключва таен брак с Хуго де ла Палис. Това нарушава договора за предаването на Ахейското княжество, сключен с нейната майка Изабела дьо Вилардуен, съгласно който дъщеря и не може да се омъжи без разрешение на сюзерена. На основание на нарушение на договора Филип изземва княжеството от Матилда и го предава на Жан. Бракът е обявен за недействителен и Матилда е заключена в Кастел дел Ово.[2] Жан се жени за Агнес от Перигор същата година. По време на управлението си в Пелопонес той се бори за владението на Кефалония и Закинтос.

След смъртта на Филип I, принц на Таранто, Албания, Ахая и латински титулярен император на Константинопол от Сицилианските Анжуйци през 1332 г., той е наследен от сина си Роберт от Таранто, който става новият княз на Ахея. Жан[3], княз на Ахая от 1322 г., отказва да се закълне във вярност на племенника си Роберт. За да избегне продължителен конфликт с него, той се отказва от Княжество Ахея[4] [5] [6] [7] [8] в полза на Робърт, като получава в замяна правата на Роберт върху Кралство Албания и заем от 5000 унции злато, набран от Николо Ачауоли.[9] Така Жан получава важния търговски и стратегически пристанищен град Дуърс (Драч) и започва да се нарича херцог на Дурацо (1333–1336). То би трябвало да съществува като „Херцогство Дурацо“ до 1368 г. с известни прекъсвания.[10] Споразумението е подписано от папата през януари 1333 г. и е порвърдено от Роберт Анжуйски, крал на Неапол, на 14 март 1333 г.[11]

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Жени се два пъти:

1.∞ март 1318 за Матилда д’Ено (* 1293, † 1331), принцеса на Ахея, от която няма деца и бракът е анулиран

2. ∞ 14 ноември 1321 за Агнес от Перигор († 1345), дъщеря на Ели VII, граф на Перигор, Брунисенда дьо Фоа, и от която има четирима сина:

  • Карл (* 1323, † 23 януари 1348, обезглавен близо до Аверса), херцог на Дуръс, граф на Гравина
  • Лудвиг (*1324, † 1362, Неапол), граф на Гравина, херцог на Дуръс; ∞ 1343 за Маргарита ди Сансеверино, от която има три деца. Вторият му син крал Карл III Малкия и внуците му крал Ладислав Анжуйски и кралица Джована II Анжуйска в периода 1382—1435 г. последователно управляват Неаполитанското кралство
  • Роберт (* 1326, † 19 септември 1356), господар на Капачо, Муро и Монталбано. Затворен от унгарския крал Лайош I. Освободен, той се бие за крал Жан II Добрия и е убит в битката при Поатие; ∞ Мария дьо Бо, от която има син Лудвиг, от когото произлиза династична линия, разклонена в Русия и наречена Дурасов, на която през 1911 г. както от краля на Испания Алфонсо XIII, така и от краля на Италия Виктор Емануил III Савойски, а след това през 1914 г. от Гербовия колеж в Лондон и накрая от Алманаха на Гота през 1915, 1919 и 1936 г. е признат статут на Кралски дом с титлата „Кралски принцове на Анжу, херцози на Дуръс, графове на Гравина и на Алба, господари на честта на Монте Сант'Анджело“;
  • Стефан (* 1328, † 1380, Португалия), мести се като кръстоносец в Португалия, където участва заедно с братовчед си Алфонсо IV от Португалия в битката при Рио Саладо (30 октомври 1340) срещу сарацините. В Португалия той става известен като Estêvão de Nápoles (Стефан от Неапол), жени се там и има син, Leonardo Esteves de Nápoles, като по този начин дава началото на португалския дом de Nápoles и da Veiga de Napoles; тази генеалогия се оспорва от някои привърженици на линията.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Percy, William A. (1995). Houses of Anjou. In Kibler, William W.; Zinn, Grover A. (eds.). Medieval France:An Encyclopedia. Garland Publishing.
  2. ↑ Miller, W. The Latins in the Levant. A History of Frankish Greece (1204—1566). — 1908.
  3. ↑ Gustav F. Hertzberg: Geschichte der Byzantiner und des Osmanischen Reiches bis gegen Ende des sechszehnten Jahrhunderts (= Allgemeine Geschichte in Einzeldarstellungen. Hauptabtheilung 2: Geschichte des Mittelalters. Theil 7). Grote, Berlin 1883, S. 470.
  4. ↑ The Old French Chronicle of Morea. An Account of Frankish Greece after the Fourth Crusade (= Crusade Texts in Translation. Bd. 28). Translated by Anne Van Arsdall and Helen Moody. Ashgate, Farnham 2015, ISBN 978-0-7546-3152-1, S. 356: „1333 – John of Gravina gives his nephew Robert, prince of Taranto (under his mother Catherin), the principality of Achaia (Morea) in exchange for other Territory.“
  5. ↑ Giovanni Schiró: Rapporti tra l'Epiro e il Regno Delle Due Sicilie. Tipografia Del Giorn. Letterario, Palermo 1834, S. 147.
  6. ↑ Jacob Phil. Fallmerayer: Geschichte der Halbinsel Morea während des Mittelalters. Theil 2. Cotta, Stuttgart u. a. 1836, S. 207.
  7. ↑ Jean Longnon, Peter Topping: Documents sur le régime des terres dans la principauté de Morée au XIVe siècle (= Documents et recherches sur l'économie des pays byzantins, islamiques et slaves et leurs relations commerciales au Moyen Age. 9, ISSN 0070-6957). Mouton, Paris u. a. 1969, S. 7–8.
  8. ↑ Dictionnaire Historique et Généalogique des Grandes Familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople. 2. Mihail-Dimitri Sturdza, 1999. с. 477.
  9. ↑ Percy, William A. (1995). Houses of Anjou. In Kibler, William W.; Zinn, Grover A. (eds.). Medieval France:An Encyclopedia. Garland Publishing.
  10. ↑ Holm Sundhaussen, Konrad Clewing (Hrsg.): Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. 2., erweiterte und aktualisierte Auflage. Böhlau, Wien u. a. 2016, ISBN 978-3-205-78667-2, S. 54.
  11. ↑ Patrick van Kerrebrouck: Les Capétiens. 987–1328 (= Nouvelle Histoire Généalogique de l'Auguste Maison de France. 2). van Kerrebrouck, Villeneuve d'Ascq 2000, ISBN 2-9501509-4-2, S. 286.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Giovanni di Gravina“ и страницата „Жан де Гравина“ в Уикипедия на италиански и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Нормативен контрол
     Портал „История“         Портал „История“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Италия“         Портал „Италия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жан_(Дуръс)&oldid=11641758“.