Кастел дел Ово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кастел дел Ово
Castel dell'Ovo
Castelo do Ovo.jpg
Кастел дел Ово
Местоположение в Неапол
Информация
Страна  Италия
Терит. единица Неапол
Местоположение Неапол
Архитект. стил Норманска архитектура
Основаване 1 век пр.н.е. – XVI век
Известни обитатели Лукул,
Сергий II (херцог на Неапол),
Роже II Сицилиански,
Фридрих II (Свещена Римска империя),
Шарл I Анжуйски,
Алфонсо V Арагонски
Собственик Община Неапол
Кастел дел Ово в Общомедия

Кастел дел Ово (на италиански: Castel dell'Ovo) е първия крепостен замък построен в Неапол. Разположен на островчето Мегариде, замъкът допълва панорамата на красивия Неаполитански залив.

Сегашният вид на замъка е вследствие на различни събития, които частично изменят първоначалната Нормандска архитектура и благодарение на последващите реконструкции, извършени през периодите на Анжуйска династия и Кралство Арагон управлявали Неапол.

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

Древна легенда разказва, че името му произлиза от факта, че латинският поет Вергилий скрива в подземията на сградата магическо яйце, което е има силата да поддържа цялата крепост. Счупването на яйцето би причинило не само срутването на замъка, но и поредица от разрушителни катастрофи в град Неапол. През XIV век, по времето на Джована I Анжуйска, замъкът претърпява значителни щети поради частичното срутване на арката и за да предотврати паниката сред населението за предполагаемите бъдещи катастрофи, които биха ударили града, кралицата се заклева, че е заменила яйцето.

Кастел дел Ово

В действителност това е едно от многото „заклинания“, които се приписват в периода ранно средновековие на фигурата на Вергилий. Славата произтича от факта, че поетът живее дълго време в Неапол, град който много обича и в който става известен и авторитетен герой, когото вечната народна лековерност го превръща в човек, способен на свръхчовешки сили. На Вергилий очевидно му харесва да бъде считан за магьосник и не отрича своите сили.

За съжаление, историческите истини понякога се забравят и следователно се губят, докато легендите са много дълголетни и често дори историците ги вземат предвид. За щастие неаполитанските учени от деветнадесети век са добре квалифицирани и по документите, които изследват, доказват, че името идва от особената форма на замъка, който по-късно официално е наречен „Сан Салваторе“ на едноименната църква построена вътре и се разграничават от легендата за „магията“ на Вергилий.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мегариде и Каструм Лукуланум[редактиране | редактиране на кода]

Залата с колоните Кастел дел Ово

Замъкът е построен на острова от вулканичен туф Мегариде (на италиански: Megaride), естествено продължение на връх Екия, съединен с континента от тънък скален провлак.

През 1 век пр.н.е. Лукул придобива в района много голям парцел, който според някои хипотези се простира от Пицафалконе до Поцуоли), включващ и острова, където Лукул построява прекрасна вила. Същата е оборудвана с много богата библиотека, ферми за Мурени и прасковени дървета, внесени от Персия, които по това време са новост заедно с черешовите дървета, които генералът донася от Гиресун. До късната Римска епоха споменът за този имот се запазва с името „Каструм Лукуланум“.

В последните години на Римската Империя (средата на пети век) вилата е укрепена от Валентиниан III, а по–късно през 476 г. във вилата се настанява Ромул Августул, сваления последен император на Западна Римска империя.

След смъртта на Ромул Августул, вече в края на V век, на остров Мегариде и на връх Екия, се заселват монаси последователи на Василий Велики, призовани от Панония от матрона Барбария, която премества в замъка и мощите на абат Северино.

В Средновековието[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешността на замъка

Херцогство Неапол[редактиране | редактиране на кода]

През 872 г. на островчето, (по това време наричано „Сан Салваторе“), нашествениците Сарацини пленяват и затварят неаполитанския епископ Атанасий. Благодарение на съвместните усилия на флотите на Херцогство Неапол и Херцогство Амалфи успяват да победят мюсюлманите и освободят епископът. В началото на X век Херцозите на Неапол разрушават до основи Манастирския комплекс, за да попречат на сарацините да се укрепят отново и да го използват като база за нахлуване в града, а монасите се оттеглят в Пицофалконе.

Нормандски крале[редактиране | редактиране на кода]

Кулата на Норманите

Роже II Сицилиански завладява Неапол през 1140 г. и построява замъка в който живее за много кратко време до построяването на Кастел Капуано, където премества управлението на търговията по суша. С норманите започва програма за систематично укрепване на обекта, чиято първа опорна точка е Кулата на Норманите и именно върху нея се развяват техните знамена.

Херцогство Швабия[редактиране | редактиране на кода]

С преминаването на кралство Неапол към Херцогство Швабия при Констанс Сицилианска, Кастел дел Ово е допълнително укрепен, а през 1222 г. синът ѝ Фридрих II (Свещена Римска империя), построява нови три отбранителни кули.

Вътрешността на замъка

Анжуйска династия[редактиране | редактиране на кода]

Крал Шарл I Анжуйски премества двора в Кастел Нуово. Въпреки това кралят държи в Кастел дел Ово активите, които трябва да се съхраняват на най-укрепеното място. За целта прави многобройни реставрации и промени, премества там царското съкровище и обособява резиденция на семейството си. През този период крепостта се използва дори като затвор и в него са затворени Конрадин, децата на Манфред и Елена Дукина.

При земетресение през 1370 г. се срутва арката. Кралица Джована I Анжуйска възстановява арката и частта построена от Норманите. След години живот в замъка като кралица, Джована I Анжуйска преди да бъде изпратена от племенника си Карл III Анжуйски в заточение, бива затворена в затвора на същия замък.

Династия Трастамара[редактиране | редактиране на кода]

Вътре в Кастел дел Ово

През 1442 г. Алфонсо V Арагонски се завръща триумфално в Неапол, признат от папата като законен крал на Неаполитанското кралство. Новият крал реставрира замъка, обогатява жилищната част, намаля височината на кулите и укрепва брега на островчето. Наследникът му Фердинандо I (Неапол) обаче не се радва на спокоен живот в замъка. Френски войски нападат Неапол и за да ги отблъсне кралят е принуден да бомбардира замъка.

Кастел дел Ово е допълнително повреден от френските войски на Луи XII и от испанските на Фернандес де Кордоба, който през 1503 г. от името на Фернандо II, сваля от престола последния арагонски крал на Неапол. При тази обсада окончателно са разрушени кулите на крепостта.

Ново време[редактиране | редактиране на кода]

Отбранителните съоръжения

Испански вицекрале[редактиране | редактиране на кода]

Испанските вицекрале имат задачата да реставрират и укрепят както градските стени, така и крепостта. Тогава замъкът е отново реставриран и реновиран до вида, в който го виждаме днес. Възстановени са осмоъгълните кули, стените са удебелени, а отбранителните съоръжения са ориентирани към сушата, не към морето. Структурата напълно губи функцията си на кралска резиденция, използва се като военен аванпост и подслон, от който испанците бомбардират града, по време на бунтовете предвождани от Масаниело. В затвора на крепостта е затворен и философът Томазо Кампанела,

Бурбони[редактиране | редактиране на кода]

През 1734 г. на неаполитанския престол се възкачва Карлос III от династията Бурбони. През този период Кастел дел Ово претърпява само освежителни ремонти, но в затвора намират място много якобинци, карбонари и либерали като Карло Поерио, Луиджи Сетембрини, Франческо де Сантис.

От Обединението на Италия до днес[редактиране | редактиране на кода]

Кастел дел Ово, Антон Сминк ван Питло

Кралството на Двете Сицилии със столица Неапол, след ожесточени битки с войниците на Джузепе Гарибалди, капитулира и на 17 март 1761 г. е провъзгласено Обединението на Италия. През 1871 г. се изготвя програма за модернизиране на Неапол, като в една от точките е предвидено разрушаването на Кастел дел Ово. Крепостта не е разрушена, но бива изоставена.

През 1975 г. Община Неапол в качеството си на собственик, започва реставрация и освежителни ремонти на крепостта. В наши дни портите на Кастел Дел Ово са широко отворени за посетители, периодично в залите на замъка се правят изложби или изнасят концерти, а една част от стаите се ползват от администрацията на общината.

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Gennaro Aspreno Galante, Le chiese di Napoli. Guida sacra alla città, la storia, le opere d'arte e i monumenti. Solemar Edizioni, Mugano di Napoli 2007.
  • Achille della Ragione – La città dai tanti castelli – Napoli 2015
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Castel dell'Ovo“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство          Портал „Италия“         Портал „Италия