Фернандес де Кордоба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фернандес де Кордоба.

Фернандес де Кордоба
Gonzalo Fernández de Córdoba y Aguilar
испански генерал
Gonzalo Fernández de Córdoba.jpg
Роден
Починал
2 декември 1515 г. (62 г.)
Националност Флаг на Испания Испания
Фернандес де Кордоба в Общомедия

Фернандес де Кордоба [1] (на испански: Gonzalo Fernández de Córdoba y Aguilar) е испански генерал.

Името на този пълководец се изписва в други източници като Гонсало Фернандес де Кордоба. С военните реформи и победите си, осъществява истинска революция във военното дело, като използва за пръв път огнестрелната аркебуза като оръжие. Заради военните му успехи е наричан „Големият капитан“ (El Gran Capitan). Много историци го определят като един от най-видните военни дейци на своето време.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 1 септември 1453 година в Монтиля (днес провинция Кордоба), Испания, в благородническото семейство на Педро Фернандес де Кордоба граф Агилар и Елвира де Херера. Баща му умира докато е още дете. Тъй като е втори син и не може да наследи титлите и парите на баща си, Гонсало се насочва към военна кариера. Като младеж участва в боевете срещу мюсюлманите, окупирали Гренада, а по-късно служи като паж в испанския кралски двор.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1482 до 1492 г. участва като младши офицер във войната срещу маврите, довела до края на тяхното 800–годишно господство в Испания. Проявява се като храбър войник и офицер, който успешно прилага усъвършенстваните си познания по военна техника и тактика.

Първият му поход като военачалник е неуспешен. През май 1495 г. повежда 21-хилядна армия към Италия, в помощ на неаполитанския крал и е прогонен от френския крал Шарл VIII. Лошата координация между испанските части и италианските съюзници, недобрата военна подготовка на испанските войски помагат за разгромът им при Семинара и за успеха на французите.

След поражението, Кордоба започва реорганизация и обучение на армията си. В пехотата включва войници, въоръжени с аркебузи – тежки пушки с кремък, с които може да се стреля от рамо. Разделя войниците си на маневрени части, а не както приетата дотогава събрана на едно място голяма войскова маса. Разработва нова стратегия за по-гъвкаво и ефективно използване на отделните видове войска по време на сражение. Ръководен от новите си идеи обучава армията си и постига много добра координация между пехота, артилерия и кавалерия.

Успехи на бойното поле[редактиране | редактиране на кода]

Конната статуя на де Кордоба, поставена през 1923 г. в Кордоба

Тази предварителна подготовка с ново въоръжение и тактика е подложена на проверка през 1503 г. отново в Италия при противопоставянето срещу френската войска. С шестхилядна армия в лозята на един хълм край Чериньола и без предварителна подготовка, войските на Кордоба въоръжени с аркебузи и пики разгромяват атакуващата 10-хилядна френска армия. Това е първата битка в световната история спечелена с огнестрелно оръжие.

След окупирането на Неапол, французите отстъпват. На 29 декември 1503 г. испанската войска преминава река Гариляно под прикритието на тъмнината и френската армия е подложена на унищожителна атака с аркебузи и пики. Добре обучените командири на Кордоба, с минимум координация, провеждат успешно трудната военна операция. През януари 1504 г. Кордоба превзема Гаета. Успешният военен поход на испанците и неспособността на френската армия да се противопоставят след големите им военни поражения, принуждават френския кралски двор да се откаже от претенциите си върху Неапол и да се сключи мир.

След успешно проведените военни операции, Кордоба е наречен Големия капитан. Уплашен от популярността на Кордоба, новия испански крал Фердинанд нарежда да се върне в Испания като отнема командването му. Останал верен на краля си, Кордоба се оттегля в семейното имение, където умира на 1 декември 1515 г. заразен с малария от похода в Италия. Погребан е в манастира Сан-Джеронимо в Гранада. Каменната му гробница е поставена до подхода към олтара на храма.

Въведената от Кордоба организация и тактика, както и усъвършенстването ѝ, и преминаването от военни действия с хладни към огнестрелни оръжия, обуславя испанското военно господство в Европа през XVI век.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Името е според основния източник „100 най-влиятелни пълководци на всички времена“, Майкъл Ланинг, Издателство Репортер, София, 1998, ISBN 954-8102-32-3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ланинг, Майкъл, 100 най-влиятелни пълководци на всички времена, Издателство Репортер, София, 1998, ISBN 954-8102-32-3