Алфонсо V Арагонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алфонсо V Арагонски Великодушния
18-ти крал на Арагон, крал на Сицилия,крал на Неапол
Alfonso-V-el-Magnanimo.jpg
Лични данни
Управление 1416-1458
Роден
Медина-дел-Кампо
Починал
27 юни 1458
Предшественик Red crown.pngФернандо I Справедливия
Наследник  Red crown.pngХуан II Неверни

Отличия
Семейство
Династия династия Трастамара
Баща Red crown.pngФернандо I Справедливия
Майка Елеонора д’Албуркерке (1374—1435)
Брак Мария Кастилска
Герб Escudo de Aragón-Sicilia.svg
Алфонсо V Арагонски Великодушния в Общомедия

Алфонсо V Арагонски Великодушния (исп. Alfonso V el Magnánimo; 1396, Медина-дел-Кампо — 27 юни 1458, Неапол) — 18-ти крал на Арагон и Сицилия от 1416 година, крал на Неапол под име Алфонс I от 1435 година. Представител на династия Трастамара.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Алфонсо е син на краля на Арагон и Сицилия, Фернандо I Справедливия и Елеонора д’Албуркерке (1374—1435). Наследява баща си през 1416 година.


Брак[редактиране | редактиране на кода]

На 12 юни 1415 г. Алфонсо се жени за втората си братовчедка, Мария Кастилска (14 ноември 1401 - 4 септември 1458), дъщеря на крал Енрике III Кастилски. Церемонията е извършена в Севилската катедрала от антипапа Бенедикт XIII. Като зестра Мария получава обширни земи и различни ценности, а Алфонсо е обявен за инфант на Кастилия.

Семейният живот на Алфонсо се оказва напълно несполучлив. Скандалите в семейството на Алфонсо се оказват нещо обичайно поради противоречията между родителите на Алфонсо и постоянната намеса на братята му в държавните дела, което по-късно създава изключителни затруднения на управляващата по-късно като регент Мария.

Здравето на съпругата Мария се оказва крехко, която вероятно страда от пристъпи на епилепсия. Преболедувана шарка оставя инфантата грозна и непривлекателна. Двамата нямат деца. Кратките моменти на семейно щастие се отнасят към първите години на брака им, но през 1423 г. отношенията между двамата вече видимо деградират, особено след като Алфонсо се връща в Неапол.

Война с Генуа[редактиране | редактиране на кода]

През 1420 година Алфонсо встъпва във война с Генуа за превземане на остров Корсика.

Неапол[редактиране | редактиране на кода]

През 1420 година Алфонсо е осиновен от бездетната неаполитанска кралица Джована II Анжуйска, против която започва война претендента за Неапол от трето поколение Луи III Валоа-Анжуйски.През септември 1420 година Алфонсо V със своя флот пристига в Неапол и е провъзгласен да син и наследник на Джована и получава традиционната за неаполитанските престолонаследници титул на „херцог на Калабрия“. Войната на Алфонсо V и Джована II против Луи III Анжуйски завършва през 1422 година с победа на Алфонсо.

Скоро отношенията между Алфонсо и Джована II Анжуйска се развалят. Алфонсо, пренебрегвайки правата на своята приемна майка, се държи като крал на Неапол, живее в двореца на кралицата. Неговата гвардия нееднократно встъпва в разпри с придворните на кралицата. През май 1423 година Алфонсо с измама залавя Карачоло, фаворита на Джована II, а после се опитва да арестува и самата кралица. Предупредената предварително Джована II Анжуйска избягва от Неапол в Аверса под защитата на своя кондотиер Сфорца, обявява за отнемане от Алфонсо на правата му на престолонаследие и осиновява вместо него Луи III Валоа-Анжуйски.

В самото начало на възобновената война Алфонсо V е принуден да отиде в Арагон. В отсътствието на Алфонсо, неговите сподвижници претърпяват поражение, удържайки само няколко крайбрежни градове. Джована II обявява за свой наследник Луи III Валоа-Анжуйски, а след неговата смърт през 1434 г. - неговия брат Рене І Добрия.

Към момента на смъртта на Джована II (2 февруари 1435 година) Рене Добрия, водещ продължителна борба за херцогство Лотарингия, се намира в плен. Алфонсо V, възползвайки се от отсъствието на законния наследник, превзема Неапол. Освободен от плен, Рене Добрия пристига в Неапол едва през 1438 година. Войната между кралете-съперници завършва през 1442 година с победа на Алфонсо V. В същата година папата, върховният суверен на Неапол, признава Алфонсо за крал на тази държава.

През 1442—1458 година Алфонсо постоянно живее в Неапол, предпочитайки Италия пред своите наследствени владения. Кралят води разкошен начин на живот, обкръжава се с многочислени фаворитки, убеждава много арагонски и сицилийски велможи да се преселят в Неапол, което придава на двора му невиждан блясък. Алфонсо се прославя като меценат, покровителстващ учени и художници. Годините на неговото царуване оставят спомен като за истински златен век, време на мир, небивал преди, в раздирания от войни Неапол.

карта на кралство Арагон към 1443.

Посредник за сватбата на крал Фридрих и инфанта Елеонора Португалска[редактиране | редактиране на кода]

Сватосването на португалската инфанта и германския крал Фридрих, се оказва дълъг процес. Идеята за този брак идва от лелята на Елеонора — бургундската херцогиня Изабела Португалска, сестра на покойния крал Дуарте.

Алфонсо става посредник в преговорите между германския двор и Португалия като вуйчо на инфантата. Именно в Неапол се провеждат и всички преговори около сключването на предбрачния договор. Фридрих и Елеонора на 16 май 1452 г. са венчани от папа Николай V в Рим. Три дни след венчавката, съпругът на Елеонора е коронован за император на Свещената Римска империя. Сватбените тържества се провеждат под егидата на Алфонсо Арагонски в Неапол.

Наука[редактиране | редактиране на кода]

Алфонсо се счита за основател на Барселонския университет.

Покровител на изкуството[редактиране | редактиране на кода]

1. Джовани ди Паоло. Миниатюра към „Божествена комедия“ на Данте. 1440-те г. Британска библиотека.* 1. Миниатюра с изображение на изглед от Флоренция. Куполът на Санта Мария дел Фьоре не е готов.
  • През 1431 - 1436 година Алфонсо V изпраща своя придворен художник Луис Далмау във Фландрия, за да се запознае с фламандската живопис. Луис работи при Ян ван Ейк и се запознава с маслената живописна техника. Впоследствие този факт има решаващо значение за развитието на каталунското изкуство.
Портрет върху медал- от Пизанело
  • Алфонсо V през 1440-те години поръчва известния манускрипт / сега в Британската библиотека/ с текст на „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. На 190 страници художниците Приамо дела Куерча и Джовани ди Паоло, рисуват 112 миниатюри, като дела Куерча илюстрира "Чистилище", а Джовани - "Рай". Фантастичния свят, създаден от гения на Данте, намира в тези миниатюри прекрасно визуално въплъщение. Художниците съумяват да създадат поразителна, нереална вселена, по която Данте пътешества в компанията на Вергилий, или със своята възлюблена, Беатриче. Манускриптът няма точна датировка. Примерната дата на неговото създаване е определена по миниатюрата на Джовани ди Паоло, на която е изобразена Флоренция, с недостроения купол на катедралата. Доколкото Филипо Брунелески я завършва в 1444 година, създаването на тези миниатюри се отнася към началото на 1440-те години.
  • През 1448 година известният художник Пизанело се премества в Неапол, където постъпва на служба при крал Алфонсо V . Тук художникът остава до 1450 г

манастир Поблет и крепостта в Неапол[редактиране | редактиране на кода]

Наследници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Наследник на Алфонсо на неговите наследствени владения — Арагон и Сицилия — става неговия брат Хуан II Велики Неверни.
  2. Полученото по пътя на осиновяването и завоювано Неаполитанско кралство, Алфонсо завещава на своя извънбрачен син Фернандо I Неаполски(1423—1494).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Альфонс V // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
  • Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuen, 1933.
Предшественик
Фернандо I Справедливи
Крал на Арагон
1416-1458
Приемник
Хуан II Безверни
Предшественик
Джована II
Крал на Неапол
1435-1458
Приемник
Фердинандо I