Дуарте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дуарте Философ
Duarte I o Eloquente
11-и крал на Португалия
Управление(1433 – 1438)
НаследилЖуау I
НаследникАфонсу V
Лични данни
Роден
Починал
9 септември 1438 г. (46 г.)
Тумар, Португалия
Погребан вМанастир Баталя
Подпис
Семейство
ДинастияАвис Авис
БащаЖуау I
МайкаФилипа Ланкастър
БракЕлеонора Арагонска
ПотомциАфонсу V, [[Елеонора-Елена Португалска|Елеонора]], Хуана
Герб
Дуарте Философ
Duarte I o Eloquente
в Общомедия

Дуарте Философ (на португалски: Duarte I o Eloquente, Едуард Красноречивия) е крал на Португалия от 1433 до 1438 г. Важна страна на неговото управление е културната му дейност. Още като млад Дуарте написва трактатитеПреданият възпитател“ и „Изкуството да яздиш на всяко седло“, както и няколко поеми. Той умира малко преди да завърши започнатия от него процес за пренаписване на Португалския кодекс от закони.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 октомври 1391 г. във Визеу, Португалия. Син е на крал Жуау I и Филипа Ланкастърска. Кръстен е на английския крал Едуард III, който е негов прадядо.

Като инфант Дуарте винаги помага на баща си в изпълнението на държавните дела. През 1415 г. е посветен в рицарство, след като Португалия превзема Сеута.

Крал на Португалия[редактиране | редактиране на кода]

Дуарте се възкачва на португалския престол през 1433 г., след като баща му умира от чума. За краткото си управление, което продължава пет години, Дуарте свиква Кортесите (народното събрание в Португалия) повече от пет пъти за обсъждане на начинанията му в международната политика и управлението на страната.[1]

Войната в Мароко и последици[редактиране | редактиране на кода]

Дуарте следва напълно политиката на баща си за завладяване на средиземноморския бряг на Мароко. Той инициира и финансира експедициите на прочутия си брат Енрике Мореплавателя.[2]

Португалската колония в Сеута бързо се превръща в тежест за държавната хазна, а единствената полза от владеенето ѝ е, че островът държи подстъпите към Танжер. След превземането на Сеута от Португалия керваните от камили, пътуващи в Северна Африка, започват да използват Танжер като ново търговско средище. Това лишава Сеута от стоките и благата, които са я правили атрактивен пазар до този момент, и тя се превръща в изолирана област.

През 1437 г. двамата му братя Енрике и Фернанду подтикват Дуарте да предприеме нападение срещу Танжер, за да завладее по-добрата база за бъдещо проникване в Атлантика. В двора на Дуарте няма пълно единодушие относно експедицията срещу Мароко, тъй като другите му двама братя – инфантите Жуау и Педро са против нападението на Мароко и се опитват да го предотвратят. Двамата се оказват прави. Атаката срещу Танжер се оказва неуспешна и в нея Португалия понася прекалено големи загуби на човешка сила. За да си осигурят свободен коридор за отстъпление към родината, португалците са принудени да предадат за заложник най-малкият брат на Дуарте, Фернанду. Впоследствие, за да го освободят, арабите поставят едно единствено условие – предаването обратно на Сеута.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1438 г. Дуарте свиква Кортесите в Лейрия за решение относно продължаване на войната. Кортесите отказват да ратифицират мирния договор за замяна на Сеута срещу пленника, изисквайки от краля да намери друг начин за постигане на освобождението на Фернанду.

Същото лято Дуарте умира в Томар от чума, както неговия баща и майка преди него. Нещастният инфант Фернанду остава в плен в град Фес до своята смърт през 1443 г.[3]

Семейство и наследници[редактиране | редактиране на кода]

Надгробие на Дуарте и Елеонора Арагонска

През 1428 г. Дуарте се жени за Елеонора Арагонска, дъщеря на Фернандо I Арагонски. Двамата имат девет деца:

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Жуау I крал на Португалия (1433 – 1438) Афонсу V

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Edgar Prestage, Il Portogallo nel medioevo, in Cambridge University Press – Storia del mondo medievale, vol. VII, pp. 576 – 610, Garzanti, 1999
  2. Чарлз Реймънд Бизли – Хенрих Мореплавателят, изд. Наука и изкуство, 1982 г., поредица „Портрети“
  3. Stephens, Henry Morse. The Story of Portugal, G.P. Putnam's sons, 1903