Мануел I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мануел I Щастливия
Manuel I o Venturoso
14-ти крал на Португалия
Manuel I.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в манастир Жеронимуш
Предшественик Жуау II
Наследник Жуау III (1502 – 1554)
Подпис Assinatura de D. Manuel I.svg
Семейство
Династия Авис Авис
Баща Фернанду Португалски
Майка Беатрис
Бракове Исабела Арагонска
Мария Арагонска
Елеонор Австрийска
Потомци Жуау III, Изабел, Беатрис, Луиш, Енрике, Мария
Герб Brasao de Aviz2.png
Мануел I Щастливия
Manuel I o Venturoso
в Общомедия

Мануел I (на португалски: Manuel I) наричан още Мануел Щастливи (на португалски: Dom Manuel, o Venturoso) е 14-ти крал на Португалия. Той роден на 31 май 1469 в Алушете, близо до Лисабон.

Герб на Мануел I. 1509 год.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Баща му е принц Фернанду Португалски, херцог на Визеу, втори син на крал Дуарте, а майка му Беатрис е внучка на Жуау I. Мануел е най-малкият, шести син и заема трона след своя първи братовчед и зет Жуау II през 1495.

Мануел израства сред заговорите сред висшата аристокрация срещу крал Жуау II. Той е свидетел на убийствата и прогонването на много хора, сред тях и по-големия му брат Диего, херцог на Визеу, убит с кинжал лично от краля, заради участие в заговора от 1484. Когато през 1493 получава заповед да се представи пред Жуау II, той има основание да се притеснява, но кралят го обявява за свой наследник след смъртта на сина си Афонсу Португалски и провала на опитите да признае незаконния си син Жорже.

Географски открития[редактиране | редактиране на кода]

Мануел продължава политиката на морски експедиции и развитие на океанската търговия, водена от неговия предшественик. По време на неговото управление Вашку да Гама успява да достигне Индия по море (1498). През 1500 Педру Алвареш Кабрал открива Бразилия. През 1505 Франсишку де Алмейда е назначен за първия португалски вицекрал на Индия, а експедицията на адмирал Афонсу де Албукерке установява военен контрол върху ключови точки в Източна Африка, Арабско море и Югоизточна Азия, с което за близо век е установен португалският монопол върху търговията на Западна Европа с Азия.В резултат на тези събития короната се сдобива със значителни средства, получени от океанската търговия.

Сключени са търговски договори и дипломатически съюзи с Китай и Иран. Кралят изпраща при папата огромна делегация, която трябва да демонстрира новопридобитите богатства пред цяла Европа.

Въпреки външния блясък на португалската монархия, още при управлението на Мануел I се появяват първите затруднения, които десетилетия по-късно довеждат до упадъка на Португалия. Поддържането на хегемония от Бразилия до Малака струва на страната огромни военни и финансови средства. През 1515 португалците се опитват да основат крепост в Мамора, близо до днешния град Казабланка, и претърпяват най-тежкото поражение в опитите си да колонизират Мароко. Крал Мануел прави опити да изпрати втора експедиция, но не успява да я организира, поради липса на пари и хора.

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

Epistola de victoria contra infideles habita, 1507

Вътрешната политика на крал Мануел I е насочена към установяването на абсолютна власт на монарха. Парламентът е свикан само три пъти за цялото му управление. Кралят провежда реформа на съдилищата и статута на градовете, модернизирана е данъчната система.

Религия и гонения[редактиране | редактиране на кода]

Мануел изразходва значителна част от доходите си, за да изпраща мисионери, като Франсиску Алвареш, в новите колонии и за да изгражда внушителни религиозни сгради. Той прави опити да организира нов кръстоносен поход срещу Османската империя.

Крал Мануел I преследва евреите в Португалия, местни и имигрирали от Испания след 1492. Те са прогонени от страната или насилствено християнизирани, най-вече през 1496-1498. Тези действия са извършени по желание на испанските крале Изабела Кастилска и Фернандо Арагонски, като условие за брака му с тяхната дъщеря, принцеса Исабела Арагонска. Тя е вдовица на неговия племенник Афонсу Португалски и по това време е наследница на обединената корона на Испания. В същото време Мануел I премахва юридическите различия между католици и покръстени евреи и тези, които приемат християнството, са защитени от преследванията. Въпреки това през 1506 в Лисабон е извършено голямо клане на евреи.

През 1506 г. папа Юлий II подарява на Мануел I, наградата на папите – Златна роза, а през 1514 г. папаЛъв X подарява втора роза, което прави Мануел първия получател на две папски награди.

Наука и изкуство[редактиране | редактиране на кода]

В двора на крал Мануел са привлечени учени и хора на изкуството от цяла Западна Европа и в страната процъфтява пищният архитектурен стил мануелин.

Женитби и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Исабела Арагонска умира при раждане през 1498, слагайки край на португалските амбиции да управляват в Испания, появили се още по времето на Жуау II. Мигел, малкият син на Мануел и Исабела, за известно време е наследник на Кастилия и Арагон, но той умира през 1500. Втората съпруга на Мануел, Мария Арагонска, също е испанска принцеса, но наследството преминава в по-голямата ѝ сестра Хуана Кастилска.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира от чума през 1521 година.

Гробът на Мануел в манастира Жеронимуш

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Сарайва, Жузе Ирману. История на Португалия. Светулка 44, 2002. ISBN 978-954-8061-95-7.
WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Manuel I of Portugal“ в Уикипедия на английски (автори).
Жуау II крал на Португалия (25 октомври 1495 – 13 декември 1521) Жуау III